Днес чух по радиото, че говореха за зараждането на феминизма в Русия през годините след Революцията, в началото на 20 век. Жените напускали мъжете си, намирали си работа и ставали самостоятелни – еманципирани феминиски. Т.е. това, което аз разбирах е, че жената е можело да бъде самостоятелна и еманципирана (равностойна?) на мъжа, САМО АКО Е ДАЛЕЧ ОТ НЕГО, в различно пространство. По това време жените, а може би част от нас и днес, не са виждали възможност да бъдат самостоятелни, независими, равностойни и когато живеят заедно с мъж. Пътят към независимостта и свободата минава през моминството, и за която вече е сгрешила - през развода.

Съществува ли такава възможност една омъжена жена да бъде щастлива съпруга, добра майка и едновременно с това да развива успешна кариера. Възможно ли е да бъдеш омъжена, да живееш в едно пространство със съпруга  си и в същото време да бъдеш независима, самостоятелна, равностойна и свободна?

Знам, знам, чувала съм го и това – че природата ни е напарвила различни, ние се раждаме различни, така че не може да бъдем еднакви и в живота, бизнеса, семейството, родителството и във всички останали области на живота. Съгласна съм – различни сме, но аз не говоря за еднаквост, а за равностойност?!

Ако ние успеем да видим и различим в човека отсреща неговата стойност, да я оценим, тогава няма да има нужда да слагаме ударението върху различията – пол, цвят, религиозна принадлежност, националност и др.

Защото доказано е, че в човека срещу нас е наше огледало и ние различаваме в него това, което вече имаме в себе си? Тогава?

Ой, не ми казвайте, че само стойностните хора могат да различат стойностите в човека срещу него?

Но ако мислим математически вярно и обратното уравнение – ако ние се постараем да видим и различим стойностите на човека срещу нас, без разлика от неговия цвят, вид, пол, принадлежност, то това ще повиши и нашата стойностност.

Моля не бъркайте стойността с паричната стойност и цена, тук имам предвид за морална стойност, за сбор от морални ценности. А всеки от нас има такива. Само, че забързани да съдим човека срещу нас, съсредоточени да намерим разликите между нас, забравяме за съществуването им. А те са там, вътре. Погледнете се, огледайте се, ще ги намерите...

А що се отнася за феминизма? Незная. Искам да вярвам и всъщност вече вярвам, че аз жената, имам еднаква стойност и когато съм сама и когато съм в пространството до мъж. И дори, ако обичам, ако ценя, ако съм пълноправен партньор, ако съм се научила да ценя какво е това „заедно”, тогава това дори увеличава моята еднолична себе-стойност. Според мен стойностите на двама действащи и мислещи заедно са повече от един и още един.