Колко от вас се чувстват самотни днес? Моля, вдигнете ръце! Гора от ръце. Нямах в предвид сами, а самотни? За да се чувстваш самотен, не би трябвало непременно за си сам. Напротив, най-страшната самота е когато си сред хора, много хора. Когато си сред тълпата, колегите, семейството, близките.  Близо до близките си, но само физически, а душевно? В душата си на хиляди светлинни години от тях. Самотен, изолиран  мълчаливец.

„Имах да кажа толкова много неща и премълчах, а сега мълча защото няма какво да кажа”. Познато? Е, аз реших да не мълча- реших да говоря, да пиша, да повтарям, да крещя, но да не се отказвам. Да не премълчавам. Защото има какво да кажа, а и не се чувствам сама.

Да пиша тук е много удобно, полуанонимно. Няма опасност да ме познаете на улицата и да ме посочите с пръст.Ако някой каже нещо, което не ми харесва има техническата възможност да изтрия коментара му. Казвам, каквото искам, чувам, каквото ми  е удобно. Свобода. А как да се справя навън от интеренет-пространството, в истинския свят?На живо, очи в очи? Аз лично наистина се справям все по-добре. Все по-лесно ми е да казвам какво искам и не искам, да казвам Да или Не, харесвам ли нещо (някого) или не. Истината е, че тук, въпреки удобството, понякога ми липсват вашите погледи. При положение, че ме виждате, естествено няма да мога да си позволя лукса да пиша „по пижама”, но ще мога да подкрепя с поглед или с езика на тялото, това което казвам. Защото при директен контакт виждаме несъотвествието между думи и излъчване. Като например „мазниците”, които казват(пишат) „Аз съм стабилен човек, вярвай ми, разчитай на мен”, но при първи удобне случай най-мазно се измъкват и си остоваме сами, а често и самотни.А ако ти си повярвал, отново оставаш сам, разочарован и измъчен. Самотен. Защо ли го вмъкнах това? Ами пишат ми се и групости.

Самотата е съвременна болест и то заразна. С нейното бързо разпространение се е превърнала в епидемия. А има ли лечение?

Ето няколко способа , които се използат със значителен успех за избягване или за бягство от самотата, но без да лекуват болестта от корена й:

1. Интернет –
2. Да избягаш в манастир, или в някаква религиозна секта
3. Наркотици, алкохол, цигари
4. Всякакво пристрастяване – храна, шоколад, телевизия
5. Краткотрайни и случайни секс връзки
6. Пристъпления, кражби, насилие
7. Работохолизъм
8. Пътувания и друга заетост

Избор ли е самотата?

В момента, в който Душата влезе в Тялото, тя се изолира от другите Души и започва да е чувства много самотна и да страда, и изпитва носталгия към „онзи свят”, не материалния. Обзема я копнеж за поне още една позната Душа, с която да се слее. Познавате ли чувствто на „сливане на душите” при секс, молитва, медитация, при размяна на погледи, при откриване на човек със сходни интереси. Това е нашия стремеж, стремежът на Душата ни да срещне Любовта, да изпита сливането с поне още една Душа. А какво ще кажете за сливането на по-големи групи хора (нямам предвид оргии)? Говоря за обединяването на единомишленици, съратници (зная че думата е старомодна, но не можах да се сетя за по-съвремемна), партньори.

Самота

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самота е състояние на уединение, изолация, или накратко липса на контакти с други хора. Тя може да произтича от преднамерен избор, заразна болест, неприемлив външен вид, отблъскващи персонални навици, последствие от заетост по определена работа или дори някакъв вид изгнание (например корабокрушение).

Краткосрочната самота често е ценна в случаи на заетост по определена работа, мисловна дейност или почивка, през които разсейването със странични неща е нежелателно.

Прави се разлика межди физическа и психическа самота. Хората могат да търсят физическо уединение за да не се разсейват и за да се концентрират. Докато психическата самота може да е в резултат на психологически проблеми, заболявания или отклонения.

Друг цитат от материали от Интернет:

Още Парацелз е нарекъл самотата - коварната отрова. Той я смятал за основна причина на много заболявания. И в своите анали е написал, че хронично самотните хора намират състоянието си отвратително, нещо като лошия дъх в устата. Те постоянно се страхуват, че човекът, с когото искат да си побъбрят, може всеки момент гнусливо да се отдръпне.
Болест ли е самотата?
Истинската самота означава пълно скъсване на духовните връзки на човека както с околните, така и със самия себе си. Психиатрите образно казват, че самотата е сестра на депресията.
Не всеки самотен човек страда от депресия, но всеки, когото тя измъчва, е самотен. Самотата не се подава на измерване като високата температура, не се проявява с ясни симптоми като скарлатината. Тя принуждава човека да я прикрива. Често хората, страдащи от самота, изглеждат твърде весели и общителни

 

Самотата значи да се чувстваш болезнено сам, изолиран, ненужен, неразбран, необичан и да не го споделиш с околните.

И ако самотата е такова разспространено явление, че всеки от нас се чувства или се е чувствал самотен докато не е намерил най-подходящия за него път за бягство то нея, то ....? То самотна ли е самотата? Ако това, което аз чувствам, го чувства и този срещу мен и този до мен и другия и онези там, тогава? Аз не съм самотница, защото много, ама много хора се чувстват точно както се чувствам и аз – самотна. Проблема не е в това как се чувстваме, а в това, че го крием и се преструваме на „несамотници”. Както пише по-горе очакваме, че ако хората разберат че сме самотници ще се отдръпнат от нас „Те постоянно се страхуват, че човекът, с когото искат да си побъбрят, може всеки момент гнусливо да се отдръпне”.

Причината да си самотен е, че има нещо, което те различава от другите, те изолира от тях, това че си различен. А какво се оказва, че и ти си точно както другите – самотен. Просто ако си имал смелостта пръв да вдигнеш ръка и после оглеждайки се виждаш, че си само една малка част от „гората от ръце” веднага те изважда от групата самотници.
"И още нещо - самотният се измъчва от страх да признае пред когото и да било самотата си. Той намира това унизително, едва ли не позорно. Нужно е да помисли и внимателно да прецени на кого и с каква степен да се довери. "

Да си самотен е избор. Краткото осамотяване ни помага да чуем по-добре мислите си, да се съсредоточим, да чуем музата си, да се вдъхновим, да сме по-творчески настроени. Полезно ни е да се осамотяваме понякога. Полезно ни е да се свързваме и с други хора за да можем да обменим мнения, думи, енергии. И когато има баланс между „сам” и „заедно”, нещата са здравословни и спомагат за развитието и напредъка ни. Но когато има крайност в която и да е посока, тогава...? Има хора които ги е страх да не останат и минута сами, непрекъснато търсят компанията на другите. Това са и тъй наречените енеригийни вампири, които сами се изпразват енергийно и им трябва непрекъснат контакт с други хора за да се напълнят.

Ако намерим начин да се зареждаме енеригийно директно, а не чрез преработената енергия на други хора, тогава това ще ни направи самосотятелни и независими. А дали ще сме самотни? Това е въпрос на избор, дали ще си вдигнем ръката и ще сподели с другите и с това веднага ще се причислим към някоя група и ще се лишим от лукса да сме тъжни самотници. 

Мда, доста интересно, всъщност единствената причина, поради, която не съм си регистрирала все още блог, е идиотския ми страх, че ще се присъединя (официално) към "клуба на самотниците". Не искам да засегна никого, просто ми се струва че в блогът хората изливат това което им е на душата, просто защото не го правят( или не могат да го направят) пред най-близките си хора. Може би живеещите в 21 век сме късметлии, че все пак имаме "дупка, в която да се извикаме". Пожелания за лек, успешен и слънчев ден jasta13 :))))))))

Разбира се, не искам да си приписвам твоя труд и ти благодаря за отделеното време. Получил се е прекрасен постинг!

Съвсем открито казвам, че искам да се запозная с теб! :)

Както е казал поетът:
Самотен си сред хиляди лица
самотен си без хиляди сърца...

Беше ми полезно да прочета поста ти, защото сутринта в трамвая мислех точно по тази тема. Беше ми и приятно, защото открих истини не само в разсъжденията ти, а в начина, по който са поднесени. Поздрави!

ЩОМ СИ В БЛОГ БГ
УРА!

много хубаво...

аз не вдигнах ръка.Макар че съм сама - не се чувствам самотна.Понякога в една връзка се чувстваш адски самотна,дори когато сте постоянно заедно.Може би когато най-после ти стане приятно сам със себе си,със собствените мисли и любими занимания,едва тогава можеш да се почувстваш добре и във връзка.Разбира се зачитайки необходимостта от лично пространство и на другия.

***
Огромна празнота е в моята душа.
Погълнати, мечтите ми ги няма.
Отново сам съм на света,
във който всичко е измама.

Защо? - Омръзна ми да питам.
Животът отвратителен е явно.
Боли ме, искам да извикам,
че виждам как умирам бавно...

***
Срещу мен цигара, бира.
Вътре в мене - самота.
Защо човек не може да избира,
а ражда се самичик на света???

***
Ти искаш, може да е малко,
но аз не мога да ти дам дори това.
Пари и време, колко жалко,
рушат по малко любовта...

***
Изчерпан съм, това е всичко.
Не виждаш ли? Не чувстваш ли това?
Сърцето ми остана сам самичко -
отвсякъде заобиколен съм от лъжа...

Отчаяние
Седя, самичък на тезгяха
и тъжно гледам сивата стена.
Душата ми - мелодия изпята,
усеща отчайващата самота.

Боли, от спомени красиви,
когато виждам твоето лице.
А нощем обладан от страсти диви
тялото ми жадно твоето зове

Душата ми те търси в Безкрая,
но среща само тишина.
Аз искам просто да узная -
Обичаш ли ме? - До кога???

Към читателя
Като прочетена, ненужна книга
сега се чувства моята душа.
Докато я четяха, имаше интрига.
Сега заглавието е "Самота".

Във страниците, толкова различни,
макар съвсем еднакви по формат
не ще намериш реплики излишни,
а чувства странни те ще ти дадат.

Четейки, музика ще чуваш.
Омайваща и силна, не със звук.
Картини истински ще виждаш
и ще усещаш, все едно си тук.

Героят, главният, е странник.
Живее във един измислен свят.
Читателя, дори писателят - бездарник
не могат нивга да го разберат.

И ти навярно смисъла ще търсиш.
Но защо???

Нима не може тази книга
да е объркана като света?
Ако ти омръзне - казваш стига,
затваряш я и влизаш в твойта самота.

МОЯТА истината е, че САМОТАТА е нещо страшно, без което неможем.
За мен самотата е обратното на щастието. Но знаем, че щастието обикновенно трае мимолетно. Няма абсолютно, вечно щастие!!! Незнам дали има такава самота... Изразните средства с които разполагаме са ограничени. Истината за мен е, че когато ние казваме и мислим, че харесваме и обичаме човек.... В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ние харесваме и обичаме НАШАТА ПРЕДСТАВА за човека... От тази гледна точка мога да кажа че по принцип всички ние сме самотни, и трябва да сме благодарни за всеки миг щастие, който ни отдалечава от нашата самота...

пожелавам си всички хора да прочетат това ,което пишеш! пожевам си по-добър свят! и хубав път към този по-добър свят!

Поздравления за поста!

Аз мисля, че самотата е избор, бягство от възможните, но безсмислени контакти . Право на личен избор. Хиляди пъти бих избрала да бъда сама и самотна и да живея в свой измислен (но хубав свят) отколкото да се насилвам да бъда импатична на масовата посредственост и простотия.

Да знаеш само колко боли! Да си заобиколен от хора, а единственият човек на света, който те разбира да е толкова далеч! Боли! И понякога дори всичките сълзи на света немогат да премахнат болката. По-добре е никога да не разбереш какво е. Пожелавам ти го от сърце!

да наистина е така. Подкрепям това, което си написала и с лек смут вдигам и аз ръката си. Да и аз понякога се чуствам самотна. Може би не защото ме изолирват или не ме обичат, просто понякога др не успяват да те разберът. Хората твърде много се отчуждиха и се превърнаха във единаци. Не знам дали има връзка с това, което си написала, но се сещам за едно изречение от филм.
" хората се блъскаха един в друг само за да усетят нещо"

се забавих и не пусна коменатрите, но имах спешна среща по въпросите на един самотник, който ме доведе до тези мисли. Тук съм е ще отговоря, но този самотник има нужда от присъствието ми в момента. С вас съм, защото и аз се страхувах често да си вдигна ръката и да съобща на света че съм самотна. Но вече определено не съм

Самотноста на избор на самия човек и той решава дали да се изолира (дали е заразен) или не. Ако той реши че е срамно да си самотен и го крие от другите, те дори няма да разберат колко е самотен. Това е идеята ми - самотници излезте от изолацията си и се социализирайте се сами. Това не е срамно, не е болест, това състояние на духа, което е много променливо и изменчивост.

Благодаря! С този постинг ми помогна много, сега знам, че има и други като мен. И това все пак е някаква утеха.

"Човек живее в един свят с хора и въпреки това цял живот остава сам." Сартр

съгласна съм, но още в началото съм подчертала, че не пиша за тези, които са сами, а за самотните. Има разлика.

благодаря че ми писа, защото постинга е насочен точно към хора като теб, които мислят че са единствените самотници по света и се крият, а точно това ги прави още по-самотни. Това е избора, почувстваш ли се самотен - отвори врати и прозорци, все нещо ще влезе,поне светина и пресен въздух. Това коет оправим е че се затваряме в чепуката си, крием се и после се жалваме и страдаме, че на никой не му пука от нас. Прегръщам те са смелостта ти.

много харесвам името ти. Хората са били такива, ние се променяме и си мислим че едно време беше друго.
Хората понякога не те разбират или ти трудно ги разбираш и тогава ти се обиждаш, обръщаш гръб и се затваряш. Бях там. Познато. Сега когато не разбирам питам и питам и питам, докато не разбера. А ако не ме разбират и ми е важно да ме разберат, не си тръгвам оставам и обяснавам и още веднъж до като успея. Но не се засягам, нито го приемам лично нито се смятам за глупава. Просто питам и обяснявам, и...оставам.... заедно, а не сама.

нима смяташ че по света има само масова тъпотия и посредственост. Ще те изненадам ли ако ти кажа, че има и много други неща, които ако решиш да се откажеш от избора си да бъдеш самотна и отвориш черупката си ще ги видиш. Лесно е да затвориш очи и да кажеш "Няма такова нещо". Има

тук съм. Но ще ми отнеме време, писах вече и се извиних, че днес съм заета. Ще ти пиша. Кажи ми какво точно искаш да знаеш за мен. Може и на ЛС.

благодаря ти за честността и примера да вдигнеш първа ръка. Доста си смела. Да си член на Блог не е знак за самотност. Напротив. Но това е като морето, всеки намира в него това което търси. Поздрави. Пиши.

много добре си ме разбрала. Точно това имам предвид. Благодаря че ми писа.

Благодаря ти! Точно за това съм тук. Споделям собствената си история, чета историите на другите и това ми помага да преодолея болката.

Виктория чудесен поситнг си написала. Поздравявам те ,защото докосна с добрината си много души и моята също. Липсва ми твоя поглед ,както и ти си написала ,че ти липсват няшите погледи.

Ако погледнем в един и същи момент към звездите , ще си крещнем ли погледите?

Точно както е казал поета. Понякога ни трябва поне едно сърце или лице за да не се чувстваме самотни. Но най-хубавия и лесен начин е да се сприятелим със себе си, да се напълнич със себе си и после като че ли е по-лесно.

Ще се радвам ако си намерила тук някои отговори и след като си го прочела си се почувствала по-малко самотна. Мен откритието, че самотата е въпрос на избор ми донесе чувство за освобождение. Сега аз мога да си избера дали да съм или не...

харесах въпроса ти
Кога престана да бъде забавно и стана толкова опасно?
Дали с възрастта станахме и по-страхливи? Защото има какво да губим или причината е друга?

наистина темата е много актуална и е разбираемо да бъдем самотни, когато сме сами, но е много по-болезнено да бъдем самотни до човека, който обичаме. Мисля, че и това е еднин от страховете ни да се свържем с някой, защото, ако после се отчуждим, ако престана да го обичам, ако...съм самотна/тен с него/нея?

хубаво е,че в Блог се чувстваш добре и не ти е самотно, но няма ли да се чувстваш по-добре, ако си имаш и име?

точно това е тайната - първо да се почустваме добре в себе си и след това да си поставим граници, които и ние да спазваме спрямо другите, а ние да се чувстваме сигурни в себе си.

Хубаво си го написал
"Временна победа над самотата за сега удържа единствено ЛЮБОВТА... " Любовта е мощна движеща сила, а самотата е застой. Когато задействаш Любовта си, самота изчезва, стопява се. Ако си толкова зает да обичаш всичко около теб, просто няма да ти остане влеме да си самотен

Ако ти омръзне - казваш стига,
затваряш я и влизаш в твойта самота.

Пишеш тъжни стихове. Не мисля, чце душата ти е празна, след като успяваш да докоснеш моята.

roksolana - поздрави и на теб. Обичам грижовната снимка в твоя Блог

Първо искам да се извиня ако с нещо съм те засегнала. Не това е целта на блога ми и на това, което пиша в него.
Пишеш "Човек може да е самотен, защото е отритнат от обществото - тогава как би могъл да се социализира сам??? Когато обществото наоколо е от олигофрени и агресивни психопати - как да намериш сродна душа?" ако ти не живееш в такова общество откъде знаеш че го има изобщо? Аз също не живея в такова общество, мисля че и още много много хора не живеят в такова общество, тогава от къде идва въпросът ти? Ако ти "аз съм доста социализиран човек, имам приятели, имам хора на които мога да доверя всичко, с които да се смеем на еднакви неща. ", тогава чудесно и не разбирам какъв ти е проблема. Освен това се оказва че знаеш за мен неща, които аз не знам - какви способности имам или нямам.
Радвам се чу имаш приятели, но някак си не ми се връзва да наричаш хората около себе си
олигофрени и психопати и от друга страна да ми пишеш, че имаш "способност да общувам със всякакви хора, и да ги разбирам." Желая ти духовни успехи

изпълва с муза. Там намирам творческа тишина и мог ана спокойствие на изслушвам душата си. Поздрави

Здравей, пишеш че искаш да се запознаеш с мен. Какво точно имаш пред вид? Какво очакваш да се случи?

"Защо е тази цензура?
Какво те притесняват думите написани от някой друг като коментар? Всеки си носи отговорност за това, което пише... Не мога да те разбера защо налагаш цензура..."
отговарям -(изяснявам)Става въпрос, че за да се публикува коментар моя блог аз трябва да го одобря.
Настина всеки носи отговоронст за своите думи, но моят блог е мое пространство и аз нося отговороност за него, за неговата чистота и яснота, за темите и думите в него. Аз отговарям за цялостната му атмосфера. За това не мога да допусна груби, цинични и провокативни изказвяния. Най-отгоре е моето име, аз си го обичам и си го пазя чисто. Това е единственат "цензура" - чистотата на езика.

Самотата е по-възпявана от самата любов , как няма да е така , като е повсеместна и поголовна , както често казвам за нея .

Поздравявам те за твоя блог. Посветен е на Будаизма и на духовните учения и учители. Това предполага че си запозната тях, вярваш в тях и ги следваш в живота си. Те проповядват за приемаме другите без да ги осъждаме и за безусловна любов, А тук пишеш за "Когато обществото наоколо е от олигофрени и агресивни психопати - как да намериш сродна душа?" Честно казано аз намирам пълно несъотвествие. Духовните учители, които цитираш в Блога си говорят за смирение, за състрадание,за равностойност , да изчистим егото си и да не гледаме на околните от по-високо и по-ниско, а да бъдем равни на тях. Тогава вече няма да виждаш околните си като по-низши и ще намериш своите сродни души. Успех.

Наистина се чудя, защо когато говорим за Любов, асоцияцията е самота и обратно, страх ни е да обичаме, защото това е свързано със самота. Или аз нещо се обърках. Самота е състояние на "безлюбов"?

Веднъж тук:
http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=217187
И веднъж така!
Самотата е въпрос на избор! Имал съм период в който съм бил сам, но винаги успявах да преодолея самотата. Оставам сам, когато имам нужда да се изчистя вътрешно! Изпадал съм и в самотно състояние, не ми хареса и не искам да ми се случва отново! Не е страшно да си сам и няма нищо лошо в това, важно е да не ставаш самотен и апатичен и безразличен!
Поздравления за поста!

A дали не е състояние на любовта... на временната и липса ?

Всичко е въпрос на избор, който поражда състояние. Но понякога самотата е единствения начин, който превръща моментите на не-самота в празник и удоволствие, вместо в досадно ежедневие.

Поздрави за събраната информация и за интересните разсъждения :)

Че е избор - избор е! Всичко в живота ни е избор, последствие от други избори..
По-скоро винаги ме е учудвало следното: защо хората се опитват или просто се самозаблуждават, притъпявайки сетивата си с алкохол или шоколад или каквото и да е, вместо да погледнат още по-дълбоко в себе си и да се опитат да намерят причината.
Защото сигурна съм - такава винаги съществува. Има нещо което съзнателно "изолират" и отказват да признаят пред себе си. Като че ли повече свързана с осъзнаването на егото, но може да се дължи и на проблеми от детството. Все неща, които тези хора така упорити се опитват да заметат под килима.
Решението според мен е човек да намери мир и съгласие със себе си, да се приеме, да се обича, да се уважава..тогава намира и път другите.

Здравей Вълчо, добре си дошъл. Да Апатията и Безразличието са роднини на Самотата. Понякога оставаме самотни, защото НИ СЕ СТРУВА, че другите са безразлични към нас и какв ои остава освен да прегърнем Апатията и да и заживеем заедно. За това пиша - да си направим АНТИСАМОТНОВА ВАКСИНА и веднага щом забележим първите признаци да отваряме врати и прозорци и да си проветряваме душите от страхове, предрасъдъци и предположения. Да изберем посоката навън , не на вътре ъкм затваряне и изолация. Да не увисваме нос с вярата "Мен никой не ме обича".

точно това е идията на следващото ми писания -
Самотата като безлюбовно състояние

жалко че не ти знам името. Моля те пиши ми и ми го кажи. Бих искала да поговоря с теб, защото съм съвсем съгласна с теб. И точно това е моята професия, да открием това, което стои на пътя към успеха, да го разрешим и да продължим. Най-често "спирачките " са неща, които сме научили в детството ни или предадени чрез клетъчната ни памет от предишни животи. За това пиша, че ако избора е бягство от самотата с някакви заместители на любовта, то самотата рано ли късно ще ни настигне. Трябва да променим някой мисловен модел и тогава нещата си идват по местата. Благодаря ти ще се радвам да ми пишеш.

На мен не ми е професия. Затова няма особени претенции да познавам проблема в дълбочина. Просто обичам да наблюдавам хората, както и да изучавам нещатата, които ги карат "да цъкат".
В този смисъл, харесвам и литература с такава насока.
Имам конкретни наблюдения от човек, който познавах лично и това ме накара да се замисля по проблема.
В едно обаче съм сигурна, ако човек никога не стигне до същността и не осъзнае проблема си, ще продължава да "оре" в същия погрешен коловоз - т.е да работи срещу себе си.

тренирам хората за решения и избори по пътя към себе си. Първо да разберат какво им е най-важно да постигнат, кои са им моралните ценности и да постигнат целите си съобразно това. Така те ще бъдат удовлетворени и щастливи. Благодаря че ми писа.

Болест? Защо да е болест? Едно време много неща са били смятани за болести.
Всъщност, аз си обичам самотата. Обичам болестта си? По-скоро не мога да приема, че това е болест. Още по-малко че е нещо лошо. Не зависиш от никого, никой не зависи от теб. Свобода. Свободата да избираш какво *да не* правиш. Самотата е свобода в още много други отношения. Погледни от друг ъгъл на тях.
Дали наистина искаш да наричаш свободата болест?

разрибам че си чел само заглавието, а не и целия постинг. Напълно съм съгласна с теб, че не е болест и това е посланието, хората да не крият ако са самотни, да не се срамуват от това, да не страдат ако са сами, което е различно от самотност. Наститина да си сам ти дава по-голяма свобода да решаваш без да се съобразяваш с други хора и чудесно че това ти харесва.

пропуснах само цитата от wikipedia, тъй като така или иначе преводът там е мой ;-) Но обърнах внимание предимно на идеята в заглавието, тъй като останалите неща са що-годе очевидни, поне за мен, а въпросът риторично беше зададен към теб в ролята ти на автор. Но да не задълбаваме толкова в подробностите, ясна е идеята ;-)

много облекчаващо да открия, че не става дума да си "обречен", "осъден" на самота, а че е въпрос на личен избор. Тогава, щом кормилото и решенията са в наш и ръце - решавайте и избирайте посоката - навътре към самотата или навън към чудесата на света.

Познаваш ли самотата от близо и от вътре? От къде ти дойде на ум да пишеш за самотата? От къде взимаш темите?

Беше ми празно в душата и живота и чаках някой друг да ми го запълва. Тези другите влизаха, излизаха, а на мен все ми оставаше празно. Докато открих себе си, харесах се и ... останах. Вече не ми е празно и самотно. Хубаво ми е със себе си.

Всеки човек се замисля за самотата, често или не толкова. Аз самата писах в блога нещичко по въпроса - най-вече за да покажа, че сам не означава непременно самотен. Напротив трябва да отдаваме сами на себе си нужното внимание и грижа точно, за да не изпадаме в състояние на самотност.
Не съм съгласна с изброените в постинга начини да се избяга от самотата. Та те именно са методите да се "забиеш" в нея!!!
Според мен усещането за самотност може да се преодолее само като остане човек наистина сам със себе си, обмисли добре нещата и се погрижи отговорно за проблемите си. Тези, близките, до които не стига и го карат да се усеща самотен в присъствието им - може да говори с тях, а може и да си тръгне от тях. Завинаги. Какво по-безсмислено от празно лелеене по липси...
Лек за самотата е действието, активния живот, самопознанието и самоуважението, стемежът човек да ползва живота, не да го подминава!

да точно това е. Защото когато БЯГАШ от нещо то винаги може и да те стигне. Аз не съм за бягствата. Аз съм за това да се обърнем кам това, което ни пречи, затруднява, към страха от каквото и да е било и го погледнем в очите, да го опознаем, да го разнищим, да го разбреме, и тогава... просто ще престанем да се страуваме от него.
Самотата е просто да си нещастен и когато си сам и когато не си сам. Няма нищо общо между сам и самотен. Това обикновено е неприет, неразбран, необичан, нежелан, нечут, невидян. А ние сме най-невидяни, когато си затворим очите. Аз съм за това ДА СИ ОТВОРИМ ОЧИТЕ И ДА ПОГЛЕДНЕМ СТРАХА В ОЧИТЕ. Тогава просто той си отива, защото нява кого повече да плаши. Благодаря ти за коментара.

Хубав постинг! Поздравления!
Според мен самотата е 99% избор, защото никой не е толкова самотен за колкото се мисли...., освен ако мисълта не го напусне ;)

точно това е - Избор! "Всичко започва от една едничка мисъл и ние сме тези, които можем да я изберем коя да бъде".

Абсолютно съм съгласна с теб :) Хубав weekend и много позитивни мисли :)

Любов - това е безсамотно съсъстояние.

Добре написано victoriavselena...но не бих се съгласил напълно с теб.В общи линий си права.Естественно това е лично мнение.Не искам да вкарвам нотка на скептицизъм,но с интернет се става дори много по самотен/а от колкото можем да си представим.А най-лошото е че истината боли и не искаме да си признаем този факт.Но както и да е.Не искам да задълбавам точно в тази насока и да коментирам останалите изброени способи...Всеки по свои начин вижда и усеща самотата...И един от най-трудните моменти за човек е да си признае че е самотен.Все се намират някакви оправдания с които да се скрие,че се чустваш самотен.В тази насока открито заявявам че аз съм един то тези самотни хора.И като казвам самота имам в предвид душевна самота...

Интеренетта е включен във списъка на "Ето няколко способа , които се използат със значителен успех за избягване или за бягство от самотата, но без да лекуват болестта от корена й:
- интернет ...."
Да, ние се срамуваме от самотата си и малко са смелите да вдигнат ръце . и си прав за ДУШЕВНАТА САМОТА. Твоята душа е самотна без теб, изоставил си я сама. Какво ще кажеш да я опознаеш и да се свържеш с нея? Аз го направих преди няколко години. Чувството е прекрасно. Успех.

Дали аз съм самотен или душата ми?Дали аз съм е изоставил или тя мен?Спорен въпрос,но душата ми е самотна...напълно вярно.Боя се само тази самота да не премине в нещо повече...Предлагаш ми да опозная душата си и да се свържа с нея.На приказки звучи прекрасно.В това ми начинание ще имам нужда от малко/много помощ...

за да намериш мисията си в живота, смисъла му и да намериш отново душата си и да се свържеш с нея. Има такъв вид тренинг и продължителността му е между 12-24 разговора един път седмично. Разговорите се водят писмено, телефонно или по скайп. Желая ти успехи.

Самотен съм и за самия себе си съм избрал първия от гореизброените начини.Проблемът е в това,че той не ми помага особено много.В моменти като този просто ми се приисква да оставя някакво доказателство,че и аз съм съществувал на планетата Земя.Семейството ми е(и е било) винаги до мен,но за съжаление на мен ми липсва сродна душа(нека я наречем така).Тази липса се задълбочава и повлича всичко след себе си като лавина.Благодаря Ви,че ме изслушахте! :)

Spored men chuvstvoto na samota moge da e lagovno.Mogebi poniakoga kogato se chuvstvame sami nie se samozalagvame a vsashtnost ne e taka.Vapros na lichen izbor e kak shte se chuvstvash.Libsata na vnimanie ot okolnite kam teb poniakoga e mnogo nepriatna i prichiniava mnogo stradanie.Mogebi za da ne se chuvstvame samotni triabva da napravim neshto za niakogo neshto koeto iskame niakoi da napravi za nas.Poniakoga samotata moge da e priatna i spored men samotnite hora kato men sami sa izbrali da badat takiva taikato sme po chuvstvitelni i lesno naranimi.Poniakoga edin razgovor moge da te izbavi ot samotata no moge i da te nakara da se chuvstvash oshte po samoten i nerazbran.Borbata s samotata e vatre v nas v nashite glavi.Taka ili inache za losho ili dobro rano ili kasno za kratko , dalgo ili zavinagi vsichki si tragvat i ostavame sami.

Eto kakvo reshenie namerih az.Vsichki tuk samotnici koito ostavihme komentarii mogem da se zapoznaem i slagame krai na samotata.Nesam saglasen obache da me podlagat na eksperimenti ili da me dresirat.Spored men da se zapoznaesh s niakogo chrez internet i da si chatite e mnogo po dobre ot narkotici i alkohol koito ne samo che ne reshavat problema s samotata ami stava oshte po zle.Horata te izbiagvat i kazvat che ti ne si normalen.Kolko mladi hora sa postradali ot tiah a kolko lesno bi moglo da im se pomogne.Egoizmat e prichinata da sme samotni.Ako vseki mogeshe da obicha okolnite si i da gi chuvstva blizki niamashe da ima samotni a sveta shteshe da e razlichen.

neznam hora.az sam na 24 i se 4uvstvam sam,otvsqkade,samo semeistvoto mi dava sili da jiveq.ni6to ne moga da napravq za6toto, se zapoznah s edna macka udivitelna koqto poznava6e tolkova mnogo hora a az poznavah malko da ne kaja samo 4-5 4oveka.tq be6e tvor4eska natura,a az mom4e ot selo koeto se ma4i da raboti za da izkara pari .stremqh se da bada kato neq da vodq neiniq na4in na jivot,da imam priqteli,da ne se 4uvstvam tolkova izoliran.az mnogo q obi4ah.tq mi kaza 4e iska da gradi kariera 4e liubovta samo bi i popre4ilo za sega,neznam 6tot sam ot selo li kakvo.i prosto vsi4ko svar6i i sega ne znaq na kade da poema.sega 4uvstvam se sam pred prevartane sam.qt me e 4e nqmah dostata4no vreme da se raz4upq da se zapoznaq s hora da bada vesel za6toto tq be6e vesela.zatvoril sam se v hola u nas,na rabota pak u nas.NE ZNAM KAKVO DA PRAVQ MLAD MAJ SAM A NE VIJDAM BADE6TE,STRANA OT VSI4KI HORA.POMAGAITE