Това е цитат от книгата на С.Рипонче - Тибетска книга за живота и смъртта. Тук се отбелязва за важността на прошката в последните ми моменти преди да си отидем от този свят. Но това, което аз бих добавила е, че не би трябвало да чакаме и отлагаме до последния момент, защото и без това не знаем кога точно смъртта ще дойде и е хубаво да сме готови за нея, т.е. вече да сме простили - сега, в настоящия момент. Защото не само смъртта ни е по-лека, ако сме простили, а и живота ни ще бъде по-красив, по-лек, по-приятен, по-светъл ако сме порстили на другите и на себе си.
Там където С.Рипонче е написал думата "умиращите", аз бих добавила и Живеещите. Защо да чакаме някой да започне да умира за да го подкрепим, да му помогнем да се почувства по-щастлив? Не можем ли да го направим и сега? В настоящия момент - към живите? Защо само за "умрелите или хубаво или нищо"? Защо и живите да не се ползват от тази привилегия?
За това ще си позволя за направя "редакция-допълнение" и да добавя до думата "умиращите", моята дума - Живеещите.

ДАВАНЕ НА НАДЕЖДА И НАМИРАНЕ НА ПРОШКА

"Искам да подчертая два съществени елемента от духовната помощ за (умиращите) и Живеещите- даването на надежда и намирането на прошка.

Винаги, когато сте край (смъртното легло) на някого, говорете за постиженията и успехите му. Помогнете му да възприеме градивно отношение към миналото си, да се чувства щастлив с него. Съсредоточете се върху добродетелите, а не върху слабостите му. (Умиращите) Живеещите твърде често са силно податливи към чувството за вина, съжалението, потиснатостта. Позволете му свободно да изрази всичко това, изслушайте го внимателно и признайте правотата на думите му. В същото време не пропускайте подходящия момент да му припомните за буда-природата му, да го насърчите да се отпусне в природата на ума чрез медитация. Напомнете му, че болката и страданието не са всичко, което присъства в него. Открийте най-умелия и деликатен начин да го вдъхновите и да му дадете надежда. Така вместо да мисли за слабостите и грешките си, човек може да (умре) живее в повече покой.

На въпроса „Мислиш ли, че Бог би простил греховете ми?" бих отговорил „Прошката съществува в самата природа на Бог. Тя вече е тук. Бог вече ти е простил, защото сам Той е прошка. Да се греши е човешко, да се прощава - Божествено. А самият ти можеш ли да си простиш?" Ето това е същественият въпрос.

„Измъчва те чувството, че не ти е простено и че не може да ти се прости, затова страдаш толкова. Но то съществува само в сърцето и ума ти. Не си ли чел какво пишат хората, преживели близки до смъртта състояния? Те казват, че се появява някаква златна светлина, която опрощава всичко. И много от тях са на мнение, че в края на краищата ние съдим сами себе си.

За да се освободиш от чувството за вина, поискай пречистване - от дълбините на сърцето си. Ако наистина го поискаш и преминеш през него, ще откриеш и опрощението. Бог ще ти прости, точно както бащата прощава на блудния син в чудесната притча от Библията. За да си помогнеш да намериш опрощение, припомни си добрите неща, които си направил, прости на всички в живота си и поискай прошка от всички, на които си причинил вреда."

Не всеки е последовател на някоя официална религия, но ми се струва, че почти всички вярват в опрощението. Бихте оказали неизмерима помощ на (умиращите) Живеещите, ако им дадете възможност да погледнат на (наближаващата смърт) предстоящия ден като на време за равносметка и помирение.

Окуражете (умиращия) Живеещия да направи тази равносметка за близките и приятелите си, така че в сърцето му да не остане и следа от омраза или укор. Ако не може да се срещне с човека, от когото се чувства отчужден, предложете да му се обади по телефона или да му остави писмо, в което да поиска прошка. Ако все пак (умиращият) Живеещия чувства, че този, от когото иска прошка, не е в състояние да я даде, не е добре да настоявате да се среща с него -отрицателният отговор само би изострил и без това тежките страдания. Понякога хората имат нужда от време, за да простят. Убедете (умиращия) Живеещия да остави някакво писмо, в което иска прошка, и той ще (умре) ще продължава да живее с мисълта, че е направил всичко възможно. Виждал съм многократно как хора със закоравели от самоомраза и чувство за вина сърца откриват в себе си неподозирани сили и покой чрез един най-обикновен акт на искане на прошка.

Всички религии поставят ударение върху силата на опрощението и то никога не е така необходимо, никога не се усеща така дълбоко, както при смъртта. Чрез опрощението, което даваме и получаваме, ние се пречистваме от тъмнината на делата си и се подготвяме най-пълноценно за пътуването в процеса на смъртта."

А защо след като прошката притежава такава оздравителна и пречиствателна сила да да отлагаме и да чакаме смърттта за да простим? Защо да не го извършим още днес? Сега?

 

ТРЯБВА ДА ПРОЩАВАМЕ ЗА ДА ЖИВЕЕМ ПО-ПЪЛНОЦЕННО! Много неща лекува прошката... НО!
Трудно е да прощаваш. Още по-трудно става когато не обичаш. Прошката е първа приятелка с любовта, но при прошката има елемент на самоотричане, на мазохизъм, ако щеш... Спомнете си думите - "Ако ти ударят плесница - обърни и другата си страна - да зашлевят и нея!" - цитирам по памет. Ние сме слаби, в много случаи не искаме да простим, защото започваме да се чувстваме още по-слаби...
Противоречие има и в това, как оценяваме човека, на който прощаваме. Той иска ли прошка? Или не му пука? Пак ще цитирам по памет - казано е "Не хвърляйте бисерите на свинете!" За нас любовта е приятно усещане, а прошката ни припомня за огорчението, което сме изпитали, за болката... За това ние хората трудно прощаваме... Уви!

ти под прошка, но прошката е лично освобождаване. Това е да се изчистим от гнева си към другия. Да не влачим товара на спомена и чувствата от него през годините заедно с нас. Това, че прощаваме ни издига, а не ни принизява и няма нищо общо с шамарите. Не го правим за другите, а за себе си. Подарък за себе си от себе си.

какво е прошка според мен
http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=241818
http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=242029