Приятелка, с която сме израснали заедно и живее в САЩ от около 20-тина години ми изпрати нещо, което може би за вас да не е толкова оргинално, но мен ме изпълни с толкова много носталгия. Има неща, които никога вече няма да изпитам:

Инвентарна книга на спомените
 
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание “Бурда”.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключиш с ключа, както ти е на врата.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за “Славейче”, “Пламъче”, “Мурзилка”, “Веселые картинки”, “Космос”, “Паралели”, “Септемврийче”…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго между два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма “Гугъл”.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче (без да мине никаква кола покрай теб).
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на “ловим бримки”.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да познаваш мириса на “Кореком”.
Да цъкаш пред величието на новия “Москвич”.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал, да са Централните хали.
Да разлистваш “Некерман” и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
 

 

За теб това е миналото, а за мен това е мойта България. Сега като се връщам не ми е така хубаво, както тогава.... Детството ни, мила...това е. Носталгия по детството. Хубаво го описваш. Благодаря ти!

Това са и моите спомени от детството... Някои неща бях забравила, благодаря ти, че ми припомни :)

хубавия спомен как с една приятелка след училище се мушкахме в една телефонна кабина да се наприказваме на спокойствие. Взимахме слушалката на смени и се правихме, че говорим по телефона, а в същност споделяхме любовни тайни - кой, как и кога ни е погледнал "скришом".

И аз благодаря,стана ми малко тъжно и много хубаво,отново станах дете,поне за миг.

Това е цял роман. А става и за сценарий. История!!!
Помислете двете по въпроса или про/дайте идеята на когото трябва.

и тя го е получила от някъде. Но това ми напомни за толкова чисти неща. Моите деца не знаят какво е това Кореком, трябваше да им обяснявам дълго, че не ме пускаха да пътувам в чужбина, защото не съм омъжена (каква е връзката? удивено попитаха) и др. Но тогава си ходихме на гости, сега си пишем мейли.
И това което най ми липсва - да говориш и да срещаш погледа на човека отстреща.

Хора на сърцето

Много е хубаво и вярнооо! Така си беше...Ех, носталгия,носталгия ....по хубавото старо време:)