Попитах се най-честно кое е чувството, което ме е спирало най-често да напредна, да направя първата крачка, да заговоря, дори само да си отворя устата? Кое е това, което ме парализира и не мога нито дума да обеля, нито да се задвижа? Отговорът беше много ясен и категоричен – СРАМ!

Срам от това, което съм, срам от това, което мисля, говоря, правя, срам от това как изглеждам, как се движа, как размахвам ръце. Защото със сигурност знам, че нещо не е наред с мен и трябва да се засрамвам от това. За това как  се е получило, кога е станало - вече съм писала. За това, че нямам добре мнение за себе си е ясно, за това че и не мога да се променя още по-ясно, за това, че аз самата не обичам такъв тип хора като мен, направо жалко и болезнено.

 

Вече писах за смирението и за примирението. Днес искам да пиша за себе- приемането. Да се приемем такива каквито сме, ама точно такива без да се срамуваме от себе си, без да се опитваме да се скрием. Защото истината е, че от другите можем и да успеем да се скрием, да си стоим на тъмно в ълъла незабелязани, да си плачем тихичко (защо тихичко, ами за да не ни забележат) и да си ближем раните си. Но от себе си къде да се скриеш. Като си със себе си 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, къде да избягаш от себе си?

И тогава идва заетостта. Тя е най-големия ни спасител. "Толкова съм зает/а, че нямам дари време да се погледна". Друг спасител е депресията – "Толкова съм нещастен/тна, че нямам жилание да се погледна". Разочарование – "Повръща ми се от себе си". Себеомърсяване – "Виж какъв/ва съм идиот/тка. Виж как изглеждам, не мога да се понасям. Боже, какво говедо съм." Някои дори толкова се вживяват и се повтарят дотолкова, че има чувството, че дори изпитват удоволствие от това – един вид мазохизъм. Има и такива, които гледат да изпреварят другите – "По хубаво аз да си го кажа пръв, защото по-малко боли". Един вид самобичуване.

А наистина ли боли по-малко? Наистина ли когато човекът, който трябва да бъде най-добрия ти приятел и е най-близко до себе си те наранява боли по-малко?

Толкова често се оплакваме от изневярите и предателството на близките си, а това че сами се предаваме и изневеряваме на това, което ни е най-важно и скъпо в живота, какво да кажем?

Толкова често ни боли, че някой не иска да продължи с нас и се е отказал по средата на пътя. А когато ние се отказваме от себе си?

 

Срам ни е, срам ни е от себе си. Защото сме хора, които никой не обича. А ти обичаш ли се? Защото сме хора, които не изглеждат добре. А ти какво направи днес за да изглеждаш  добре? Вложи ли сили, време, пари за да подобриш външния си вид? Защото сме хора, които нямат приятели. А ти на колко човека предложи приятелство? Защото сме хора, които ….

Причини да не се харесваме, дал Господ. Всеки си ги има в огромни количества.

Но се получава затворен кръг – аз хвърлям кал върху себе си, капя дрехите си с мазни петна (от онези, дето трудно се чистят), защото си въобразявам, че така хората ще ме харесат повече и после… започвам да се срамувам, че съм се изцапала и съм облякла дреха пълна с петна. Ама кой ме е изцапал? Аз! Гордо вдигам ръка, усвоила почина "Направи си сам" и бързам да се скрия за да не ме види някой.

 

Да, ако решим да не се харесваме винаги ще намерим причини за това. Но добрите новини са, че ако решим да се харесваме – можем да намерим същия брой причини за това. Просто трябва да погледнем в другата посока и да започнем да си ги събираме. Ако до сега "хобито" ни е било да събираме "недостатъци", сега можем със същата страст да събираме "качества". Защото всъщност няма недостатъци и качества – има само свойства на характера, способности, състояния, които сме развили в една или друга степен. И ако в една ситуация на живота ни е помогнало едно качество и ние сме го развили, но в друга ситуация то може да се окаже в по-голяма доза и ние ще трява да развием други качества. Това е. Просто. Ние сме сбор от различни качества и способности и те ни различават едни от други. И понякога, когато се окаже че нямаме определенето качество, най-простото нещо е да влезем във връзка-партньорство с някой който го има, да се научим, са помолим за помощ.

Но ние сме тези , които правят първата стъпка и за целта ще трябва просто да не се срамуваме от това което сме и да се усмелим да излезем от дупките си и да се покажем.

Аз успях. Ще успеете и вие.

 

срам. Адам и Ева не са се срамували от голотата ти. От къде се появява това чувство? Аз мисля, че родителите го вкарват в главата на децата "Засрами се, засрами се". Но те са научени от своите родители. Кога ли за пръв път се е появил срама и после е започнал да се предава от поколение на поколение?

Когато се раждаме не ни е срам от телата си, от физиологичните си нужди. Не ни е срам, че сме гладни ли жадни, че искаме нещо. Но обществото ни поставя в някакви норми на поведение в които съчествува "прилично и неприлично". От къде ли е изкочила тази дума?

и не знам какво някога си писала, но от последните ти постинги и от коментарите ти в други блогове забелячах, че имаш прекрасни добри идеи и ти се възхищавам и като чета и си викам, че трябва само да те поздравя, но ти винаги "успяваш" да развалиш доброто ми впечатление с нещо (до сега - егоизма ти), а тук с идеята, че "ние сме сбор от различни качества и способности". Наистина ли така опростено възприемаш човека или това е "грешка на езика"?
А колкото до срама, мисля, че религията е внесла осъждането, обявяването на човека за грешник и е насадила чувството за вина и срам.

Аз много се радвам, че ме четеш и още повече се радвам че не си съгласна напълно с мен. Имаш друга "истина за нещата" и за мен това е напълно прието.Така се разжат новите неща - нещо от мен, нещо от теб, нещо от друг и така напредваме на ново ниво. А това какво впечатление ти правя добро или лошо ще решиш ти. Аз вече съм се отказала от целта да бъда харесвана от всички. Приеми че аз съм една жена, които пише "егостистични" есета и възприема нещата "опростено".
А аз те харесвам точно такава, каквато си, защото си мисля че си прекрасна. Имаш широка душа и много, много любов и за себе си и за другите. Прегръщам те.
Напълно съм съгласна, че религията е допринесла много за срама с внасянето на понятието грях, правилно, неправилно, грешно, с разделянето на добро и зло, рай и ад и т.н. И най-вече, че някой извън нас, знае по-добре от нас, кое е добре за нас. поздрави

Писала съм "Ние сме сбор от различни качества и способности и те ни различават едни от други."
Без да има предвид, че сме САМО сбор от качества и способности.
Това,че обичам себе си, не значи че обичам САМО себе си.

Сега ми е по-ясна позицията ти. Аз разбирам, че в едно кратко есе човек не може изчерпателно да изложи своите виждания по една тема нито пък аз в един кратък коментар мога да споделя нещо задълбочено по разглеждания въпрос и затова не намирам за необходимо да споря, ао не мога да помогна. Тук ние не обсъждаме кой какъв е и не критикуваме личността, а споделяме всеки своето мнение по някои въпроси. Права си, че смисъла е да се обогатяваме с идеи. Ще се радвам да споделиш някои критични забележки, ако имаш такива. Аз умирам да прочета нещо свежо, различно. А за любовта ми към другите си права. Един господин в холандския ми блог ме сравни с майка Тереза (като присмех, че нямам еротично излъчване и дори не намеквам за секс, като че ли той не е основно в главите ни). Не му отговорих, а се замислих и написах един постинг с поетично описание на секс и той беше прочетен 875 пъти за два дена...Мдааааа...мъжете са други хора. Ти какво мислиш?

на дебелата жена ще разбереш къде съм в момента по отношение на мъжете и секса. Но от вчера мисля че напреднах по темата. И мъжете са хора всъщност. А секса е началото на живота.

а че са ДРУГИ хора, които понякога не считат жените за хора. Примери в човешката история от някога и сега в някои райони на Земята има в изобилие. Секса... ах, секса...и той е в главите ни както всичко друго (въпрос на интерпретация). Но това е началото, защото от нея зависи мотивацията и действията ни, а те определят вече живота ни (всичко започва от мислите ни, затова направих специален постинг за мисълта).

Хубаво е човек да го е срам, другото е наглост.
Ако знаеш причината, ще се промениш. явно не я знаеш.
Това е едно чувство за малоценност, което се възпитава у децата като малки. НЕ им се казва, колко са велики. И не ги оставят да се мислят за такива. А когато се възгордяват, не им обясняват, че това не е реално.
Бих те оправила, ама се съмнявам, че искаш. Знам, че е така. НЕ се съмнявам. А защо? От глупост. Инат не мога да кажа, щото ината идва от глупост.
И мен ме е срам от някои неща. И се радвам, че все още мога да се срамувам. Щото гледам наглите физиономии и се чудя, как ще оцелее човекът в този ад.