Толкова ни се иска за сме полезни, поне с нещо, поне с малко. И колкото по-безполезни ни се струва че сме, толкова повече ни се иска. Да дадем нещо, да "отделим от залъка си", да си заслужим и ние после залъка, помощта, протегната ръка, вниманието, любовта, приятелството. Толкова много искаме да дадем, че понякога забравяме да попитаме дали другите искат да го приемат и се оказва че даваме малко насила. Даваме на всяка цена, без да се замисляме колко ни струва това на нас или на другите. Искаме и настояваме, защото си мислим, че то е нещо като търговия – каквото си дал, това и получаваш. Като банкова сметка – колкото си внесъл, толкова и можеш да изтеглиш. За това се стараем да сме колкото може повече полезни, да даваме повече от себе си, че при необходимост "да имаме очи да поискаме". И обратното, ако сме дали на някого, били сме му полезни, направили сме му услуга вече сме сигурни, че той няма да ни откаже, че се чувства длъжен и със сигурност ще се съгласи. Дал-взел. Взаимозависимост. И за това се стремим да направим колкото се може повече хора зависими от нас, защото когато ни потрябват и те ще се отчетат "както трябва".

Скоро се запознах с една система за рекламиране и напредък в бизнеса  –Networking group – взаимопомощ и взаимоподдръжка между група представители бизнес от различени видове. Създават се групи като от всеки вид бизнес може да има само по един представител. Вътре в групата не се допуска конкуренция.  И когато някой от групата се нуждае от определен вид услуга, той се задължава да се обърне първо към  съответния представител на този бизнес. Също така се задължава да го рекламира между своите познати и клиенти. За това е важно в групата да няма конкуренция. Има групи, в които за да се повиши личната заинтересованост е прието, ако някой намери клиент на друг член на групата, той да му се заплати съответен процент от спечелената сума. Взаимозависимост и взаимопомощ.

И не само в бизнеса, но и във всяка друга група или колектив  е същото. Така е и в семейството – първо към родителите ни. Искаме да сме им полезни. Тичаме, подаваме пантофите и дистанционното на тате, за да ни забележи да ни обърне внимание, когато се върне късно от работа. Дори малко му се подмазваме и му се умилкваме. За да намери време за нас, да ни хвърли поне един поглед пълен с благодарност, да ни погали по главицата и да промълви – "Ти си доброто дете на тати!" Установили, че действа безотказно години по-късно повтаряме същото със съпруга си и получаваме "Добрата ми женичка!" с лека целувка и кратък поглед (особено ако е преди футболен мач). Помагаме с покупките на мама (по-късно и на съпругата)и тя доволна ни се усмихва, погалва ни по главицата и ни казва с приятен и благодарен глас "Какво ли щях да правя без теб?!" И ние се чувстваме важни и полезни. Помагаме на съседката, на братовчеда, на съученика с домашното, по малко тук-там и на учителите. По-късно и  на децата си, помагаме, даваме и даваме от цялата си душа, но се подразбира, че и те ще трябва да ни гледат, помагат, подадат, когато поостареем и омаломощеем.  Колкото сме по-полезни, толкова сме и по-незаменими. "Какво ли ще правя без теб?", "Все по-трудно се справям без теб", "Вече не мога без теб" – това са степените на развитие  зависимостта на другите от нас. Да направим така, че да не могат без нас. Голяма гордост е това, че някой не може без нас, много ни глади егото. Но това има и друга страна –зависимоста на другите от нас ограничава и нашата свобода. Защото когато приемем, че някой не може без нас, тогава той вече не е самостоятелен и губи своята независимост и ние ставаме отговорни за него. Колкото по-голяма отговорност поемем за някого и колкото той е по- зависим от нас, то тогава и ние все повече сме вързани за него и до някаква степен зависими от него.

Раждаме деца,в началото са напълно зависими бебета, но не са и редки случаите, когато продължаваме да се отнасяме към тях като такива дори и зрелите им години. Продължаваме да сме отговорни за тях и да поддържаме тяхната зависимост. Как ви звучи "Мама най-добре знае кое е най-добро за теб" – казано на 50годишен мъж, директор на голямо предпиятие!?

Да, трудно се освобождава обичан човек. Вече бе писано, че любовта изисква свобода. Но е хубаво да отвържем любимите си хора, да им нужната свобода да вземат самостоятелно решения. А ние? Ние продължаваме да им бъдем полезни с това, че ги подкрепяме, поддържаме, вярваме в тях, когато им даваме сигурност, че могат да разчитат на нас, че ще бъдем там, като имат нужда от нас, когато се радваме на успехите им, когато ги изслушваме в трудни моменти. Когато сме с тях, до тях, но освобождаващи и свободни от тях.

 

 

Да, трудно се освобождава обичан човек.
но аз вече имам известни успехо в това отношение.

Така е. Все се стараем да бъдем полезни на околните, без дори да забележим, че понякога прекаляваме. Ще ти дам един пример. Моята баба. Когато бях малка, тя правеше всичко за мен, готвеше ми, подреждаше ми стаята, оправяше ми леглото, переше ми дрехите... абе, всичко, защото горкото дете има уроци и нетрябва да се тормози с нищо друго. И си мислеше, че го прави за мое добро. Обаче пораснах и в един момент заминах да уча в чужбина и се оказа, че аз немога да се справя с приготвянето на най-елементарната манжда! А да не ти казвам колко ми беше трудно докато свикна, че освен с ученето ще трябва да се занимавам и с неща като пране, гледене, готвене, чистене, пазаруване... е, научих се. Но все си мисля, че ако ме беше научила да го правя, вместо винаги да прави всичко вместо мен, щеше да ми е по-лесно. А, аз научиш всичко по-трудния начин! Та затова не е хубаво да прекаляваш с помоща. :-) Желая ти усмихнат ден!

Networking group - така ли й викат вече на мафията ?!
Защото Мафията е възникнала като група за взаимно подпомагане :)))

НЕ знам, защо все коментираш моите теми, т.е. знам, но се правя, че не знам.
Аз по-скоро се учудвам, до каква степен егоисти се създават под различен предлог. Или че е моделно, сп. Егоист, или че е религиозна догма, там се знае, или нещо друго.
Абсурдно е, че човек на човека не може да разчита, а иска. Много иска иначе. И получава. Но не връща. Егати егоизма. А като ги слушаш, ще речеш, че са спасили цял народ. А няма такова нещо.

Моята помощ е незабележима. И нямам нищо против това. Само против хората, които отказват да помагат. Не им е до някой, който има нужда. Ами това не са хора. А група консуматори, които взаимно развиват "безнеса си", религиозен или друг.

А групите аз икономическа взаимопомощ са от много години.

Влез в соя да е книжарница и ще намериш над 50 заглавия за помощ в бизнеса, лъбовта, здравено и какво ли не. И не можеш да помогнеш на човек когато той не е готов за това.

В България ива над 1 000 организации, фондации, бизнес инкубатори, по Фар и съпард във всички областни градове също ваправиха центрове за помощ и да си видяла някаква полза от това? Нама и да видиш.

постинг прочетен -216 пъти, коментиран 5 пъти, два пъти положително и три злобно. От къде я взехте тази злоба, бе хора? Защо все на лошо кривате?
Защо взаимопомощта да е мафия? Защо да няма полза от книгите, организациите и фондациите? Защо това отчаяние и безверие?

ако си провериш блога ще разбереш, че аз въобще не влизам там, така че няма откъде да познавам темите ти. А тази, която коментира моите теми си ти. Значи мислиш, че тези които имат бизнес са консуматори, а тези които нямат - какви са? Ти не консумираш ли? Хора сме и всички ние имаме нужди човешки и консумираме. А за теб - незнам.

че се заразих от злобата и ви нападнах. Вчера пуснах постинга и го освободих. Цял ден не съм пускала компютъра. Вечерта се оказа, че е бил сред Избрани. Коментарите ви много ме изненадаха и ме свариха неподготвена. Изобщо не можех да си представя, че думите ми могат да бъдат коментирани така. Май ще си остана една наивница на средна възраст. Или може би да пиша по кратко, по-ясно, по-разбрано,по-целенасочено за да мога да предам своите намерения чрез думи.