Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2008 19:39 - Как си открил кой си ти?
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1716 Коментари: 4 Гласове:
0



        За най-голямата част от хората на земното кълбо ежедневното оцеляване не е вече най-главната им цел. За някои, и то твърде много, честно казано, то все още е така, но не и за по-голямата част от човечеството. И тогава каква става основната ни цел? Ключовият въпрос, пред който сега се изправя човешкият род, не е как да оцелее, а кой е този, който оцелява. Искам да кажа кой съм аз? Кой съм аз? Мислещият човек се стреми да разбере, моли се да разбере. Това не е празен въпрос, това е важен въпрос, защото повечето от хората нямат никаква представа за това кои са. Аз нямах никаква идея за това кой съм до много, много скоро.
    Когато бях на шестнайсет години, мислех си, че аз съм своята коса. Наистина си го мислех. Мислех си, че съм косата си и бях наясно, че ако косата ми не е сресана, така както трябва сутрин, ще запратя гребена в умивалника и няма да изляза, за да не ме гледат хората, защото никой няма да знае кой съм. И макар че се промених през годините, понякога все още се будя сутрин, мислейки си, че аз съм своята коса.
    Но когато станах осемнайсетгодишен, аз осъзнах, че не съм своята коса. Навърших осемнайсет години, изпълнен с мъдростта на онзи период от живото си. Казах си: "Не е ли лудост, че някога наистина си мислех, че аз съм своята коса? Разбира се, аз не съм своята коса." На осемнайсет години аз вече знаех истината. Аз съм своята кола. Знаех, че аз съм своята кола, защото чувствах, че другите младежи си представяха това, което съм, мислеха за мен въз основа на това каква кола карам. Веднъж колата ми не работеше и баща ми ми каза: "Ето, вземи тази вечер моята. Можеш да я караш днес."
    Аз възкликнах: "Ти луд ли си! Нямам желание да ме заловят мъртъв в твоята кола." Имах предвид, че никой няма да разбере кой съм аз.
    Баща ми караше една стара кола.
    Аз днес карам стара кола.
    И греховете на бащите наистина ще се върнат на синовете.
    Когато аз станах на двайсет и една години, надраснах това и на двайсет и една ме връхлетя една велика мъдрост. Тогава осъзнах: "Почакай малко, аз не съм своята коса. Аз не съм своята кола. Това е лудост, разбира се." На двайсет и една години аз знаех истината. Аз съм моите жени.
    И искам да знаете, че играх онази игра, наречена: "Аз съм моите жени" през един много продължителен период от живота си. Това беше прекрасна игра и аз знаех, че аз съм моите жени. Можех да почувствам мислите на хората, които ме заобикаляха в стаята, усещах, че моите собствени мисли и моите представи за самия мен се променят в зависимост от това с каква жена съм или не съм подръка.
    И така, изживявах представата, че "аз съм моите жени" в продължение на дълго време. Тогава си помислих, един ден се събудих и си казах: "почакай малко, аз не мога да бъда моите жени, защото ако съм моите жени, трябва да имам някакво разстройство на множественост на личността." Защото те бяха толкова много. Така че, осъзнах, че трябва да има нещо повече от това, което да бъде моето аз. Кой съм аз, кой съм аз. Съзнанието моли да знае.
    И тогава ми стана ясно. О, аз трябва да съм бил в края на трийсетте или в началото на четирийсетте. И тогава изведнъж прозрях, разбира се, и зная времето, когато това се случи, защото баща ми го подчерта. Той каза, че детето вече е пораснало. Защото аз разбрах и всички мои действия от този момент нататък показваха, че аз съм моята работа. Както много мъже на този етап от живота си и някои жени също заключават. И, Господи, аз играх тази игра докрай. Аз съм моята работа. Знаете ли как изглеждаше това в моя живот? Хей, хей, хей, това е моята работа, аз трябва; нямам избор, това е моята работа.
    После се пробудих и от тази нереалност. Огледах се един ден и си казах: "почакай малко, аз не мога да бъда моята работа. Седем пъти загубвах работата си. Какво съм тогава? Кой сам аз? Ако не съм моята работа..."
    Тогава най-сетне ми стана ясен отговорът. "Разбира се, аз не съм моите жени или моята работа нито моята кола. Аз съм моето семейство. Разбирате ли?" Сега майка ми каза: "Той най-сетне порасна." Защото най-сетне си върнах разума, преоцених стойностите в живота си и започнах да играя ролята "Аз съм моето семейство". Аз съм моите деца, моята съпруга, моите любими хора. Това съм аз. И изиграх и тази игра също до края.
    Това изглеждаше така - аз не приех работа в друг град, защото си спомням много добре, че това нямаше да бъде удобно за моето семейство, дори отказах да купя къща, която обичах, и която беше само на няколко пресечки от нас, защото нямаше да бъде в подходящ училищен район. И така, направих някои важни избори в живота си, взех сериозни решения, въз основа на идеята "Аз съм моето семейство". Тогава един ден, когато се върнах от работата, която презирах, живеейки в тихо отчаяние, аз отворих вратата на къщата си и разбрах, че тя е напълно празна - не само от хора, но и от мебели.
    Разбрах, че нещо се е случило; спомням си много добре този момент. И между другото, това е истинска история. Не си я измислям. Спомням си момента сякаш беше вчера. Отворих вратата, къщата бе празна. Първата ми мисъл беше: "Божичко, ние сме ограбени." Но никой не влиза в къщата на някого посред бял ден, за да изнесе всички мебели. Освен това, не всички мебели бяха изнесени. Огледах се и в ъгъла видях една стара уредба, Която бях купувал преди брака и една табличка за кафе, която бях донесъл също от някогашните си ергенски дни. И някои други... Някои мои неща, които бяха разпилени наоколо. И аз осъзнах, че само мебелите липсват.
    Тогава схванах какво се е случило, но все още не можех да повярвам. Завтекох се горе по стълбите в спалнята, отворих вратата на гардероба, там, където стояха нейните дрехи. Всички бяха изчезнали. Отворих вратата на гардероба от моята страна - всички си стояха там. Тогава разбрах жестоката истина - крадецът е бил жена.
    Удивително е това на какво е способно съзнанието само и само да не ти позволи да погледнеш истината в очите. А вече не можех да посрещам тази истина с леко сърце. Спуснах се по стълбите, седнах на килима в почти празната стая и избивах: "Господи, какво искаш от мен? Кой съм аз?" Разбирате ли, аз мислех, че съм всичко това. Мислех, че съм цялото това нещо и сега цялото това нещо си беше отишло. Кой съм аз? Вечният вик на човешката душа. Кой съм аз?
    И отговорът не е извън нас. Очевидно той не е в хората, местата и нещата от живота. Отговорът е вътре в нас и това е цялото послание на "Разговори с Бога".
        Човек не може да излезе извън процеса на еволюцията. Това е съвсем буквално невъзможно. В момента, в който излезеш напълно от процеса на еволюцията, ти излизаш напълно от Бога, тъй като Бог е процес. Бог не е същество. Бог е процес.
    Бог е процесът на самия живот, който ние наричаме еволюция. И тъй като е невъзможно да излезеш напълно от Бога, също така е невъзможно да излезеш от еволюцията. Ето защо нашата еволюция, с други думи еволюцията на много от нас, която е Бог, Божественото колективно, никога не свършва. Тя винаги е била, е и винаги ще бъде в един свят без край. Амин.
    Бих искал да кажа на всички каква радост и наслада беше за мен да споделя заедно с вас тези мигове. Колко прекрасно бе да бъда тук по едно и също време на едно и също място с вас. И аз ви приканвам и окуражавам сега да излезете от тук и да докоснете света с най-дълбоката истина, която съществува във вас и да дадете възможност на всеки да узнае коя е истинската му същност. Върнете ги към самите тях и им дайте възможност да творят заедно света според най-върховната си визия.
    Да бъде благословено! 
Нийл Доналд Уолш



Тагове:   как,   открил,


Гласувай:
0



1. malkiatprintz - Хубав пасаж, Виктория :) Позвол...
01.01.2009 06:38
Хубав пасаж, Виктория :) Позволявам си вместо коментар, да препиша превода, напавен от един приятел, на песента на Бийтълс "Fool On The Hill"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
През времето ... на хълма сам,
Усмивка глупава, дете и съзерцател.
И кой ли иска да го знае?
Единствено глупак – това е;
не разговаря, нито обяснява.

От хълма вечно наблюдава
на слънцето залязващия ход -
глупак на хълм, с всевиждащи очи.
светът за него се повтаря и върти...
Минават дни, на хълма сам,
зад глупава усмивка спокоен, несмутим,
но кой ли иска да го знае?
„Нима не знаете, с глупаците така е...”
И ако отговор даде
едва ли някой ще го разбере.

Върви по път свободен, и в облаци лети,
навсякъде Гласът прониква -
Не просто глас, Вселената ехти!
Дали се вслушва някой?
Не в смисъла, не чуват и звука дори...
На ничие внимание не държи.

От хълма вечно наблюдава
на слънцето залязващия ход -
Глупак на хълм, с всевиждащи очи,
светът за него се повтаря и върти

във кръг и пак, и все във кръг...
Във кръг... едва започнал си и идва краят...

Избягват го, със него не общуват.
“За всеки предвидим е”, казват те;
какво зад глупавата маска скрил е - не ще се разбере

От хълма вечно наблюдава
слънцето залязващия ход -
глупак на хълм, с всевиждащи очи,
светът за него се повтаря и върти

Сплетни и врява хорска отминава
и знае, че глупаците са те.
Не го харесват – още по-добре!

От хълма вечно наблюдава
на слънцето залязващия ход -
глупак на хълм, с всевиждащи очи,
светът за него се повтаря и върти

пак, и все във кръг...
Кръгът за някой е затвор, за други – съвършенство...

цитирай
2. victoriavselena - Какво по-хубаво от това
01.01.2009 08:25
Да започна Новата 2009 година с посещение на Принц,с поезия, с музика, с Битълс, с приятели....
Благодаря ти Принце, Заповядай пак...
цитирай
3. vanioni - Всичко е въпрос на момент!!!
02.01.2009 19:34
Скоро прочетох някъде, че ако всички открием себе си, света ще е много по приятно място за живеене, но също така прочетох, че човек пътувайки на вътре в себе си дори и не подозира с колко различни хора ще се срещне! За това си мисля, че всичко е въпрос на момент, на миг! Ако обаче погледна нещата от друг ъгъл, може би живота ни е едно пътуване, в което вървим ръка за ръка с душите и сърцата си и ние си избираме дали да се учим, да ги изоставим или просто да се вслушаме в тях, а те определено знаят кой сме!!!
Прекрасни са всичикте ти постинги с удоволствие ги чета и ще продължавам да го правя, много близка ми стана, благодаря ТИ!!!
цитирай
4. victoriavselena - нашият урок е
02.01.2009 20:45
да се научим да слушаме гласа на сърцето, който е гласа на любовта. Но трябва да се научим да го различаваме от гласа на страха (на разума, логиката, съзнанието). Когато различим тези два гласа и разберем, че винаги имаме избор кого да послушаме, тогава сме свободни да бъдем себе си.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545698
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697