Ако можехме да извадим хората от сътворението на вселената, щяхме да видим, че цялото творение – звездите, луната, растенията, животните, всичко  е съвършено такова, каквото е. Животът не е необходимо да бъде оправдаван или осъждан. Без нас той продължава по същия начин. Ако сложите хората в това творение, но премахнете способността им да осъждат, ще откриете, че сме точно като останалата част от природата. Ние не сме добри или лоши, прави или грешни, ние сме такива, каквито сме.

В съня на планетата, ние имаме нужда да доказваме правотата на всичко – да определяме всичко като добро или лошо, правилно или грешно, докато то си е такова каквото е, етап от развитието.
От същата книга  - Дон Мичел Руис

Дървото на познанието...

просто да престанем да съдим другите и себе си. тогава ще престанем да се чувстваме виновни, ще престанем да обвиняваме, да се оправдаваме, да оправдаваме другите, да се страхуваме, да плашим другите, да се гневим и да гневим. Колко много енергия ще се освободи тогава. Ще бъдем свободни да обичаме.