Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2009 09:21 - Благодаря за урока
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2146 Коментари: 1 Гласове:
0



Не зная каква е причината, но в последно време, особено като реших, че "Мога и искам" и "Мога да искам", някои хора решиха, че съм навлязла в тяхната територия и съм ги засегнала по някакъв начин и отправиха към мен своите обвинения. Признавам си, че в първият момент бях стъписана и неподготвена. Та аз не исках от тях?!Това бе причината, че си позволих да бъда вмъкната в спорове, в които не бих навлязла при друг подобен случай.

Но в постинга си "Отношенията ни с Не" вече бях  обявила на теория, че, когато получим отказ, т.е. в случая,когато ние искаме нещо, казваме Да, а другата страна каже Не,  не трябва да го приемаме лично. Ще цитирам себе си:

" Ако си го представим чрез общото пространство, съставено от части от двете лични пространства – сега другата страна внася Не-то в общото пространството. Ние от наша страна можем да го приемем, можем да не го приемем, или да го оставим в пространството между нас. Но това, което често правим е  да го вкараме в нашето лично пространство. Т.е. – да го приемем лично. Ако някой ми каже НЕ, това е защото аз не съм наред, причината е в мен, аз съм отговорен, виновен за това. А така ли е наистина? Незнаем. Но дори и не питаме, каква е причината да получим НЕ. Приемаме го лично, (вкарваме го собственоръчно в личното си пространсто),засягаме се, обиждаме се и си тръгваме без да искаме никакво обяснение"

В първия момент не видях общото в случая. Не погледнах на моя блог като на общо пространство, още гледах на него като на нещо лично, въпреки, че вече го бях осъзнала, че той излезе от категорията "Лични дневници" и влезе в "Звезди". Явно като такава трябваше да приема и другата част –да заплатя нежелана от мен цена – да бъда ругана, да ми приписват неща, които нито съм направила, нито съм казала, да ми завиждат, да се дразнят от присъствието ми, да видят "надуто ми его" и др.

Ето моят отговор на тези, които ме нарекоха, боклук, че играя игри(по мое тълкуване неискреност  и двуличие), видяха в поведението ми слабости, агресия, амбиция и егоизъм, но не и любов, че толкова съм заета със собствените успехи ("Ти непрекъснато повтаряш колко си успяваща и как тренираш хората и ставаш известна, как си пак в избрани и о, ужас, свалили са те от горещи теми..."), че не мога да се зарадвам на успехите на другите ("нямаш нужда да знаеш повече за мен, няма да можеш да преглътнеш успехите ми "), псуваха ме и др. подобни:

Разгледах различните възможности за реакция. Можех да замълча и да продължа, можех да отмина с безразличие, можех да се ядосам, да се засегна и да отвърна (както  и направих в началото) в същия стил,  можех и да спра, да се замисля "Защо в моето пространство има такива хора? Какъв е следващия мой урок?" Аз избрах да отговоря.

И тъй като аз съм в непрекъснат диалог с Вселената, разбрах, че урокът е – да приложа на практика, това за което писах – да бъда в пространство на несъгласие с мен.

Това е цитат от Дон Мигел Руис:

Има огромна разлика между това да виждаш така както хората виждат в съня и това да виждаш без осъждане - такова, каквото е. Разликата е в начина, по който емоционалното ви тяло реагира на  това, което  възприемате. Например ако вървите по улицата и някой, който не познавате, ви каже: “Ти си глупав” и си отиде,  вие можете да възприемете и да реагирате на случилото се по много различни начини. Можете да приемете това, което човекът ви е казал  и да си помислите: “Да, трябва да съм глупак.” Можете да побеснеете или да се почувствате унижени или просто да го игнорирате.

Истината е, че този човек се занимава със собствената си емоционална отрова и ви е казал това, защото вие сте първият човек, изпречил се на пътя му. Това няма нищо общо с вас. Няма нищо лично тук.  Ако вие можете да видите истината, да видите нещата такива каквито са, вие няма да реагирате.

Може да кажете “Вижте този човек, който страда толкова много”, но няма да го вземете лично. Това е само един пример, но той може да се приложи почти за всичко, което се случва във всеки един момент. Ние имаме едно малко его, което приема всичко лично, което ни кара да реагираме твърде емоционално. Ние не виждаме какво се случва наистина, защото реагираме веднага и правим това  част от нашия сън.

Вашата реакция произлиза от вяра, която е вкоренена дълбоко във вас. Начинът, по който реагирате, е повтарян хиляди пъти и е станал рутинен за вас. Вие сте поставени при условия, които ви карат да реагирате по определен начин. И това е предизвикателството - да промените вашите нормални реакции, да промените своята рутина, да рискувате и да направите различни избори. Ако последиците не са това, което търсите, променяйте отново и отново изборите си, докато накрая получите резултата, който искате."

 И поредицата от случаи в последно време на хора, които изричат думи от които аз се обиждам ясно ми показа, че има върху какво да работя. Срещнала съм човек, той казал дума и отминал. Може да се предположи, че скоро след това, вериятно е забравил какво  е изрекъл, но аз съм взела тази дума, мъкна я в съзнанието си навсякъде с мен, направила съм от нея оръжие, с което да се наранявам. Аз съм избрала какво значение да вложа в думата, как да я изтълкувам, така че да ме заболи. Да се обидя, да се засегна. А когато се засегна, най-честата реакция е да засегна също или същия човек или някой друг, който се изпречи на пътя ми и така да предам вълната от отрицателна енергия по нататък.

Но аз избирам да бъда "Трансформатор" – да преобразувам енергията, която идва при мен от отрицателна в положителна. Как?

Първо се питам КАКЪВ Е ПОДАРЪКЪТ ТУК?

Всеки човек, всяка среща е подарък (от теорията на Дипра Чопра), аз съм подарък за него и той за мен.

               Тогава съответно ЗА КАКВО МОГА ДА БЛАГОДАРЯ НА ТОЗИ ЧОВЕК?

Започвам да търся положителното, урока, прекрасното в ситуацията.И успявам. С тренировки се успява. Защото това е урок, който  е трябвало да науча, понеже не съм го научила един път, се е повторил още веднъж и още веднъж, докато не видях общото в случаите (от начало си ги обясних като свърхчувствителни реакции при пълнолуние) и не го разбрах.

Да урокът беше да се тернирам как да реагирам когато ми се отправят обвинения, дори и най-неоснователни, догато ме наричат с неприятни за мен думи, когато префразират неточно казаното от мен и използват  срещу мен, когато се опитват да ми сложат "етикети", когато виждат в моя успех заплаха и забравят, че аз успявам моят успех, а те могат да си успяват техния, защото всеки има своя собствен личен успех.

Накратко, благодаря ви за урока. Беше прекрасно и интересно да го премина с вас, беше вълнуващо приключение. Благодаря ви, че отделихте време и енергия за да ми помогнете да го премина. Благодаря ви за голямия подарък да разбера, че аз вече съм голяма и мога да приемам думите на другите без да се обиждам и да продължавам нататък, към следващия урок на Вселената.

 

 




Гласувай:
0



1. malkiatprintz - И аз ти благодаря ти за урока :)
15.01.2009 02:17
Замислих се, че всъщност, ако някой нарече някого "глупак", това може и да е комплимент... И в Библията е писано, и Сенека го е писал, със сигурност и много други, че – най-общо казано – Божията мъдрост не е човешката мъдрост и това, което е ценно в очите на хората не струва в очите на Бога. Пък се сетих също и за нулевия аркан... глупакт, който вече е преминал брода и за него нашите реалност и ограничения не съществуват. Успех :)
цитирай
2. silencemurmur - С тренировки се успява.
26.01.2009 18:46
Здравей, В.В.

И тренировка може да се оттренира.

Каквото идва, си отива. Нима ти си това идващо и отиващо? С този въпрос ти правя подарък.

сърдечно Silence
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545542
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697