Другомислещите, различните, неразбраните, нечутите, неприетите…

Когато попаднем в среда мислеща, говореща, действаща различно от нас какво да правим? Какъв е нашия избор? Да се присъединим към средата, да се "претопим", да приемем общото или да устояваме своето, различното, личното, специфичното, това което ни прави оргинални индивиди?

Страхотна тема, която ме занимава вече доста време, всъщност през целия ми живот, но особено силно в последно време, откакто започнах да пиша своята Теория на територията.

Ако решиш, че си различен, че се различаваш от околната среда е много, ама много лесно да го докажеш. Винаги ще намериш някакво различие между себе си и другите. Следващата крачка е да обявиш "аз съм различен, това значи неравностоен, по-малоценен и за това не съм приет от общото, от групата", или "Аз не отговарям на определени норми – изводът – аз съм ненормален".Без да си даваш сметка, че всъщност, когато ти се обявиш за различен, че се отличаваш, от общото от групата, ти си първият, който е направил първата крачка за навън и събирайки доказателства продължаваш да се отдалечаваш. И в това няма нищо лошо. Така се движи светът. Някой прави нещо различно от другите, нещо за пръв път, което другите не са  и помислили да го правят и с това показва, че това нещо е възможно, то е в рамките на човешките възможности. Реакцията на групата може на бъде различна – да го хареса, да го приеме за пример за подражание и да започне да го имитира, или да го отхвърли с нещо подобно на "те такова животно нема" и да започне да те отблъсква и торомози. Това е риска на всяко ново, различно явление било то човек, предмет, наука.

За много хора казват – той е изпреварил времето си или ако бях се родил на друго място щях да съм герой, щях да получа признание, а не ругатни.

Да, за късмета са казани много неща. Важно е да бъдем на "правилното" време и на "правилното" място за да можем да се изявим, да използваме шанса си, да бъдем сред правилните хора, правилната среда, за да има кой да ни приеме, оцени, подпомогне, придвижи напред. Такива са точно късметлиите – те винаги са на точното място, на точното време с точните неща в ръце и всичко им върви точно както те искат.

А има и такива "маркототевци", които все си пропускат късмета. Все нещо не е точно като трябва, както те го искат. Късметът се върти наоколо,виждат го че съществува, ама все ги порпуска, все отива при другите, а те "некъсметлийте" си остават настрана от пътя му. Различни, неприети, аутсайдери, изолирани от обществото, от групировки, от приятели, от семейства, от всякаква приемаща ги среда.

Има и такива, които успяват да си направят собствена групировка на "разричните", на странните, на отхвърлените и заедно сплотени да се чувстват неприети жертви на обществото.

Но какво  е общество ? Ето какво пише в Укипедия:

Човешкото общество представлява група от хора, които образуват полузатворено тяло. В него индивидуалните личности взаимодействат най-вече с останалите членове на групата. Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отношения

 

 

Т.е. Обще -ство група хора с нещо общо, което обединява съществата в него.

И отново се връщам към първоначалния си въпрос – да принадлежиш към някакво общество е въпрос на личен избор – дали искаш да приемеш общото в него и в това отношение да бъдеш като другите като често пъти ще ти се наложи да се откажеш от нещо твое ценно лично или искаш да запазиш тази своя лична ценност и да си останеш "различен".

Историята е пълна с хора, които са се отказали (доброволно или насилствено)от това, което ги прави различни. Най-популярния пример е разпространиението на християнството. Цели народи са били покръстени насила или доброволно. Но все пак има и такива, които са ценяли своята "различност" и са запазили вярата си. Такива примери в различни мащаби можем да намерим в ежедневието си – модните тенденции в облекло, музика, книги; политическа и партийна принадлежност; местоживеене;полова принадлежност и т.н.

Но аз лично смятам, че има нещо общо, което ни обединява и това е, че всички ние, деца на планетата Земя, принадлежаща към Слънчевата система, на нашата Вселена,

НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛ, ВИД, РЕЛИГИЯ, ПАРТИЙНОСТ, НАЦИОНАЛНОСТ, РАСА, МЕСТОЖИВЕЕНЕ, МЕСТОРАБОТА, МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ,

ИМАМЕ ЕДНАКВО ПРАВО НА ЩАСТИЕ.

 

И е прекрасно да бъдеш различен, индивидуален, оргинален, но въпросът е дали не си решил, че това, което си, обществото на което принадлежиш не е с нещо повече от другите подобни общества. Дали уважаваш различното у себе си и другите или си  поставил за задача да превърнеш всички в свое подобие? Дали не те води принципът "ако не си като мен, значи си против мен" или си готов да приемеш и да научиш нещо от другите? Да търсиш разричното или общото? Дали да си различен значи повече или по-малко? Дали това, че сме различни ни прави по-ценни или малоценни? Дали сме различни по вертикал или по хоризонтал?

Защото всеки от нас е един неповторим шедьовър и прекрасното е в това, че ако се видим като част от общото, цялото, ще можем да се сглобим в един огромен общ Вселенски пъзел. Звезден. Като всяка звезда ще допринесе своя дял към красотата на небосвода от звезди. Защото Млечния път е посторен от безброй много звезди.

За съжеление, хората ти лепват марката " различен"и не те приемат..напротив дразнят се. Да мислиш положително...когато болшинството непрекъснато се оплаква и хленчи, да защитаваш духовния си свят, когато пошлостта и липсата на морал ти помага да оцелееш, да говориш това, което мислиш, когато лицемерието те прави красноречив...това е да си различен,...това е тежкият кръст, който трябва да си носиш..Но и убедена съм , че има достойни хора, които препокриват думите с делата си.

Какво според теб значи да мислиш положително?
А ти смяташ ли, че хората, които се оплакват и хленчат,които са лицемерни, които са пошли и с липса на морал са различни от теб?
Тогава да си различна от тях е хубаво или лошо?

Хммм.... чисто филосовски, да мислиш положително означава, че допускаш и отрицателното, а допускайки – макар и косвено – отрицателното, допускаш и неговото проявление. Разбира се, ние не можем (или поне съвсем малко хора са го постигнали) да се освободим от дуализма добро – зло, отрицателно – положително, хубаво – грозно, но пък на много места из свещени книги се твърди, че Богът, Вселената, Енергията е над понятието за добро и зло...Струва ми се, че има съществена разлика в това дали един човек е различен единствено в екзистенциално-интелектуален план или това негово различие е подплътено с дълбока духовна сила. Иначе казано, ако правиш нещо по различен начин спрямо останалите, но го правиш без този духовен аспект (може би звучи силно казано, помпозно, но не се сещам за по-подходящ термин), тогава го правиш единствено от целенасочено или някак си вродено особнячество. Но ако имаш искрицата от Млечния път и зедно с нея твориш чрез твоето различие, тогава различието води до качествена помяна в степента на собственото ти извисяване. Тогава до голяма степен, да не кажа и в пълна, се губи значението на понятието "отхвърляне" или "приемане" от страна на обществото. Е, ще трябва да носим някаква маска за пред обществото, но до голяма степен вероятно ще сме се отърсили от понятието за добро – зло и начинът, п окойто ни приемат може би ще остане някъде под нас...

като казваш "но го правиш без този духовен аспект", може би говориш за някаква лична изгода, а не като принос за човечеството? Точно това е въпроса Каква е целта? С каква цел се различаваш, отделяш от групата - за да я поведеш напред, или да привлечеш внимание, да поискаш помощ, да извлечеш изгода, да спънеш развието на другите и т.н.?
Интересно е как ти подхвъряш теми за размисъл, точно когато си мисля за това - отхвърляне" или "приемане" от страна на обществото. Да си резличен, значи ли отхвърлен и неприет?

Под различие в "екзистенциално-интелектуален план" (правя уговорката, че това са мои термини, които далеч не са най-точните) разбирам например желанието за ексцентричност, целящо просто привличане на внимание, опит за непряко самоизтъкване, което може дори да няма пряка конкретна лична изгода. А под различие, което притежава някакъв духовен заряд (това може да са различни неща за всекиго) разбирам по-скоро някакво различие, което е мотивирано от някакви духовни и/или морални стремежи и има също такива цели. Може да става въпрос за различие на основата на активна гражданска позиция, на основата на конкретна духовна ценност... Като примери могат да се вземат от една страна всички, които например отказват да се впишат в една корупционна система поради своите разбирания, от друга всички онези, които са се отрекли от общественото разбиране за благо в името на своите духовни идеи (без да включвам разни фанатици) - монаси, самаряни и др. Да, всичко е до цел и път за постигането й.

Та ако в първия вариант бъдеш отхвърлен и непризнат от обществото, тогава вероятно боли доста, докато ако бъдеш непризнат и отхвърлен от обществото във втория вариант, тогава предполагам, че боли доста по-малко (или не боли изобщо) защото човек не търси показността и мнението на обществото губи своето жило.

А дали да си различен задължително означава да си отхвърлен и неприет.... ами то май така си става рано или късно. Христос е бил посрещнат с осанна, пък после е бил предаден и разпънат, Левски също е бил посрещнат уж радушно, а после е бил предаден и обесен... всеки един от онези, които бяха талантливи и емигрираха през последните двадесет години също първоначално са били посрещани радушно в своите среди, след което са били спъвани така, както всички сме виждали да се случва именно заради своята различност.

Може би другият важен въпрос е дали да си отхвърлен и неприет е добро/зло и доколко това е приемливо или не за конкретния човек, защото ако например аз спазвам някакви молитвени правила или ритуали, но не ми пука изобщо от това, че другите ме подиграват, очевидно моето различие си е напълно добро за мен?...

В книгата си "Пространство на варианти"
Вадим Зеланд пише за транссърфинг. Той използва метода на махалото. Не зная дали си я чел, но принципът е такъв - в нашето пространство има много въшни сили, които задвижнат нашето махало. Когато ние успеем да се изчистим от чуждите влияние оставаме в един период на статичност, неподвижност (отхвърленост, изобиланост,неприетост) докато не започнем сами да си произвеждаме свои собствени сили, които да ни задвижат. Тогава ние започваме да влияем на чуждите пространства (махала)с нашата енергия. Тогава другите присъединяват своите махала към нашето и силата на задвижване се засилва.Това е да преминеш през периода на различност и да успееш да се превърнеш в лидер, водач. Да въведеш твоето, новото. Но това значи да си достатъчно силен и закален за да бъдеш водач.

Героят е един - навсякъде и никъде. Остани там където си. Това е героизма на героя. Където е той, е героизъм.

Не мога да не съм и не мога като 'аз съм Вселената' да не съм. Представата - един път голям(а), друг път малък, малка, един път звезда, друг път прашинка, един път без завис, друг път със завис и прочеи не може да се премахне.

Не може колелото да се спре, за да слезна, аз разбралата и избраната от него и се възкача при звездите.Частичното знание не е това, което е знанието по себе си. Зная абсолютно. И понеже е така "ме допира" доброто и лошото, представата да съм нещо или нищо и то без избор. Остава това, което не е дошло - доброто И лошото, извеството И неизвеството, малкото И голямото... и не мога да не съм каквото е. То не се тренира, не се оттренира.

позврав както винаги

Silence