2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
При контакта ни с хората се сблъскваме със ситуации, в които общуването ни вече не може да напредне, защото сме се натъкнали на различия. Едната страна иска едно, другата друго. И общуването спира на тази фаза. Евентуално или приемаме различието (отстъпваме, примиряваме се, премълчаваме, правим компромис) и продължаваме, или налагаме нашето мнение използвайки някой от методите на убеждение, сила, изнудване, манипулации, или следва разделяне на пътищата, прекъсване на контакта. Това е валидно при общуване на всяко едно ниво- семейно, бизнес сделки, съседски, приятелско, партийно и др. Или казано в най-опростен вид– едната страна казва Да на нещо, другата Не.
Какво да правим? Какъв вид поведение да изберем, когато хем не ни се иска да примем условията на другата страна, хем не искаме да се разделяме? Например в спор с децата си? Там изборът да се разделим пътищата си почти не съществува и за това децата ни са най-добрите ни учители. Ние оставаме техни родители за цял живот. До определена възраст –стратегията "по-силните са по-прави и това сме ние родителите" действа безотказно, но след определен възраст този метод убеждение чрез сила започва да не работи. Тогава?
На работните ни места обикновено действа същия принцип, изказан с други думи "Ти си началник – аз съм глупакът, аз съм началникът – ти си глупак." Ясно и просто разделение по вертикала на йерархията.
Но какво да правим, каква стратегия да предприемем при контактите ни с равноправни и равностойни хора? Как да сключим сделка с някой клиент? Или как да превърнем някой в наш клиент? Или в семеен спор между съпрузи (те са равноправни и равностойни, нали?) При спор със съседи, колеги, приятели, братя и сестри и други хора, които са поставени на еднакви начала с нас?
Един от вариантите при такива случаи на неразбирателство и неразрешаемост е да се отнесем към обществени инстанции, които могат да разрешат проблема като например Съда. Там професионално подготвени, обективни и правдиви хора раздават справедливост. Имаме всички шансове да спечелим, да докажем нашата правота. Този начин е общоприетата практика, но при него шансовете ни да продължим общуването си с другата страна определено намаляват..
Но има една поговорка – "Откажи се от правотата си, запази мъдростта си". Как става това? Как може в нашето ежедневие да се справим с малките "сблъсъци" на несъгласие с друга страна и да ги превърнем в съглашателство, в съучастие, в сделка, в съдеяствие?
Чрез преговори, чрез разговори, чрез търсене на общото, което удовлетворява и двете страни, чрез "златната среда", чрез малки отстъпки и от двете страни, които са насочени към приближаване. Но първото и важно условие е, да сложим егото си настрана и заедно с него и целтта да" излезем прави" от спора. Недей да бъдеш прав –бъди умен – това значи да постигнеш желаното от теб, без да се отказваш, без да разваляш отношения, без нежелани компромиси. Защото винаги има един общ път, при който са удовлетворени желанията и на двете страни, винаги има изход от всяка ситуация. И това се нарича дипломация. За това се изисква гъвкавост, високо ниво на изслушване на другата страна, търпение, желанието да постигнеш целта си, уважение, интелигентност, широко съзнание за да видиш широк кръг от възможности за разрешение на проблема, положителна нагласа, вяра.
Най-вече е необходимо да притежаваш желанието и възможността да видиш общото, а не да търсиш различието. Защото различието води до антигонизъм, до противоположности, до плюс и минус, до отблъскване, до отдалечаване, до прекъсване.
Общото води до обединяване, до приближаване, до събиране, до привличане, до разрешение, до продължаване , до заедно....
А общото между всички хора е....
ЗА ОБЩОТО И РАЗЛИЧНОТО МЕЖДУ ........
НА КРАТКО ЗА ОБЩОТО И РАЗЛИЧНОТО МЕЖДУ.....
Даже нищо не е същото.
Какво толкова разтягаш локуми по чужди теми.
Не.
След изневяра няма общ път.
И различието трябва да се открои. Защото то пак ще доведе до раздяла. Просто след време, когато ще отнеме много повече енергия и нерви от потърпевшия.
Ще го ппрецакаш, ама не сега....:)))
В личните отношения разбирателството на всяка цена не е необходимо.
Остави другите да направят същото.
Всичко си има своето време и си отива...хармонията е несъвместима с насилие, а компромиса понякога е най-прекия път към нещастието и на двете страни.
Живота е промяна, кръговрат...не можеш да го спреш
Стой отворен за новото ... смисъла е в усъвършенстването.
Стой отворен
Ако беше лично към теб, щях да използвам женски род на прилагателното име, но доколкото ти си човек и аз също, отнася се и за нас двете и за всеки друг... в същата степен. Просто споделям.
Наскоро с един приятел си коментирахме (писах го в коментар някъде из блоговете, ако някой го е чел, пардон за повторението) услвно казано "символна етимология" при думите:
Добродетел:
- добро дете: символиката е ясна
- до брод – дете: тук с приятеля ми на правихме алюзия с брода като преход към друго място през реката, която пък е символ на разделящата граница (Ефрат, Тигър, Стикс)... Сиреч: има река, има брод, но само детето е до него...
Та отново се връщаме на истината, че децата са учители: забавляват се и се чувстват добре. Разбират се на какво ще играят. Днес на твоята игра, утре на моята, но дори и да се скарат, не влагат яд... три дена не се чумерят, до седмица отново тичат заедно.... е, разбира се, винаги има и някакви изключения, но нека приемем, че те просто потвърждават правилото.
Та какъв беше въпросът... "Какъв вид поведение да изберем, когато хем не ни се иска да примем условията на другата страна, хем не искаме да се разделяме?"... хехехе... :):):) Искате ли да си поиграем? :):):)
Добро-детел= добро-дете-л=до-брод-етел=добродеяние
Красива дума.Жалко,че е рядко употребявана.
Това, че добродетелите са нашите връзки с хората, това, което ни свързва с другите е чудесна идея.
Всичко е игра. Но в нашата игра ние измисляме правилата така, че винаги ние да печелим (да сме прави). Например вярваме, че не сме достойни за любов или за хубаво отношение, или за по-добро заплащане. Тогава играем според нашите правила и правим всичко възможно да победим, т.е.събираме доказателства за да докажем, че сме прави
Ако си дръзнал да шибнеш някого, не може след това да очакваш ... айде, да върви!
Че и да искаш прошка и да сте верни приятели! Заедно до гроб.
Някак не се връзва и в най-измислените приказки.
И да, правилно, никакви комппромиси.
Никаква прошка.
Детски му работи.
Време е за порастване.
Всеки винаги прави своя свободен избор.
Всеки.
Както, когато те удари през ръцете, така и когато му бъде отвърнато.
Никой не пречи на този свободен избор да реагираме, както смятаме, че е редно и правилно.
На всяко действие може да се реагира. Имаме свобода да реагираме.
Кой търси хармония с насилие. С насилие обикновено се търси разплата. Заслужена.
Ако ще си отива, да си отива. Ама защо се връща. И що за прошки могат да ти заменят разчистването на сметките. Никакви компромиси, така е. Каква хармония, какво чудо. Ако няма капацитета да оцени, колко трябва да лази, за да изкупи вината си, не го учи. Просто му покажи, колко струва.
Новия усъвършенствуващ включва ли и нови презервативи, че не разбрах. В смисъл, сменяш марката, отворен към следващия вид.
И на колко месеца се ОТВАРЯШ за новия?
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно