Животът ти е основан на неограничена свобода.

Роден си със знанието, че наистина ти създаваш собствената си реалност. Това знание е толкова дъл­боко вкоренено в теб, че когато някой се опита да се наме­си в творението ти, чувстваш незабавен дискомфорт. Ро­дил си се със знанието, че си творец на собствената си действителност и макар че когато си започнал да се ин­тегрираш в обществото желанието да твориш е пулсира­ло силно в теб, ти си започнал да възприемаш до голяма степен представата, която другите са имали за начина, по който трябва да протече животът ти. Но все пак в теб живее знанието, че си създател на собствения си житейс­ки опит, че абсолютната свобода съществува и тя е в ос­новата на истинските ти преживявания и че в края на краищата, създаването на живота ти зависи изцяло и единствено от теб.

Никога не ти е харесвало някой друг да ти казва как­во да правиш. Никога не ти е харесвало да бъдеш възпиран в импулсите си. Но с времето, под силния натиск на околните, които са убедени, че техният утъпкан път е по-правилен от твоя път (и следователно като цяло по-до­бър), постепенно си започнал да се отказваш от реши­мостта да даваш насока на собствения си живот. Често ти се е струвало по-лесно да се приспособяваш към тех­ните представи за това какво е по-добро за теб, отколкото да се опитваш сам да го разбереш. Но във всичкото това приспособяване към опитите на обществото да те накара да се впишеш в рамките му и в собствените ти опити да избягваш конфронтации, ти несъзнателно си се отказал от най-дълбоката си същност - пълната и безусловна сво­бода да твориш.

Но не си се отказал лесно от тази свобода, всъщност никога няма да можеш наистина да се откажеш от нея, защото да бъдеш свободен е най-важният принцип на са­мото ти същество. Но в опита си да се откажеш от нея, в името на разбирателството или безнадеждно примирен с мисълта, че нямаш друг избор, си тръгнал срещу при­родата си и срещу самата си душа.

Никой друг не може да твори в твоето преживяване.
От

Поискай и ще ти бъде дадено

Как да осъществим желанията си

Естер и Джери Хикс

(Учението на Абрахам)

Много е актуална, явно. Всъщност винаги е била, но отвреме навреме ни се иска да бъдем по-свободни, отколкото сме. И пак се обръщаме към класическите текстове. Какво да добавим? Че свободата, като всичко на този свят, има много страни. Възможно е дори човек да не иска да бъде свободен, защото свободата го стресира. Аз от всичко най-много ценя свободата в личен план, макар че трудно я постигам. Тя е моето изпитание, тя е моята любима тема за мислене, тя е автентичното ми състояние. Обичам я!

но понякога е плашеща, за това има различни степени на свобода. Всеки на нивото, което може да поеме. Има някои, на които им е добре в локва, на други в река (където има само две посоки), а има и пътуване в океан от безкрайно много възможности. Това е свободата - да избираш.

Човек е осъден да бъде свободен.
Русо

да осъзнаеш свободата на избора си и да поемеш отговорност.