Срамът от себе си и от това, което сме и не можем да променим. Но можем да приемем и да приемем себе си точно такива. Ето един случай.

Към мен се обърна една млада жена да я подготвя за интервюто за работа, което й предстоеше да премине в близките дни. Уговорихме се за телефонната ни среща. В уговорения ден, тя не се обади. Потърсих я тя ми отговори, че е помислила, че сигурно съм забравила за нея. Първоначално се очудих, че е допуснала това, но тъй като тя не бе от редовните ми клиенти и не бе работила с мен преди това, може би носеше някакви свои очаквания и стар опит.

Започнахме разговора. Беше пълна с енергия. Разказа ми накратко за себе си и за срещата, която й предстои. По думите й тази работа бе жезнено важна за нея и тя "щеше да умре, ако не я получи". От друга страна каза "умирам да започна там работа"- Тъй като аз се отнасям към всяка казана от клиента дума, я попитах дали наистина мисли, че ако започне там работа ще умре, защото ако е така, кода за оцеляване, който се е в подсъзнанието й ще се задейства и ще направи всичко възможно да я съхрани и да я отстрани от смъртоносното работно място. Тя схвана бързо какво искам да кажа и се засмя. Каза, че това е добър урок, как езика създава действителност. Продължихме и когато я попитах какви свой стойностти смята да вземе със себе си на интервюто, тя започна да ги изброява и накрай добави "Аз разбира се, смятам да излъжа. Нали разбираш, не мога да им кажа истината. И толкова ме е страх, че ако ме приемат на работа при тях ще ме хванат в лъжа". Попитах я какво има впредвид и тя ми обясни, че е сирак и е отрасла в сиропиталище. Това е нещото, което възнамерява да скрие, защото "никой не приема на работа хора, отрасли по детски домове и без родители". Беше си измислила своя автобиография и смяташе да започне нещо ново и важно в живота си с лъжа.

Аз лично съм за истината, смятам, че най-просто и лесто се живее, когато казваш истината, защото когато използваме г-жа Лъжата, после започваме да й плащаме тежки данъци. Използваме лъжи и още лъжи и после още и се заплитаме и от там по-трудно се излиза. Става сложно. Аз обичам простото и лесното и красивото и за мен това е истината.

Бях много развълнувана от нейното твърдение и й казах моето мнение, че всъщност това, което тя смята за свой най-недостатък, всъщност е най-голямото и предимство. Това, че е расла сама, без подкрепа и родителска помощ и е успяла да завърши висше образование, да си намери работа, да си наеме квартира и сега се явява на нова работа вече по специалността си  е само един голям коз в ръцете й и тя не бива да го крие. Показах й, че може да бъде горда със себе си и с това, което е тя, че не трябва да носи срама и вината от постъпката на родителите си. "Ти си човек, който знае да побеждава и светът заслужава да е запознае с теб"- завърших аз.

Младата жена се развълнува от това, че аз се радвам за нея, че я подкрепям, че вярвам в нея, че е приемам такава, каквато е.

Накрая добави "Ти ме накара да се почувствам добър човек".

След интервюто ми се обади и ми каза "Представих се добре, незная още дали ще ме приемат на работа точно там, но знам, че ще успея, защото ако не там, аз ще продължа докато успея".

Този разговор с едно непознато момиче много ме развълнува, напълни ме с вдъхновение и за това реших да ви го разкажа.

  

ВСъщност всичко е протекло нормално.
Явно си много известна със съветите си. Сигурно се и заплаща, или е професия.
А това би трябвало да е разговор между приятелки, но уви. ПРиятелките се използват за лак и нокти, и мъже.
Всичко е идеално подредено в разговора.
С тази уговорка ,че момичето е право, малко са тези, които ще я вземат на работа като такава. Има причини.
Но точно това може и да й помогне, и това е верно, макар и рядко да става.

Ти с право си я посъветвала, че така е правилно прието, но тя е права сама да реши, кое и къде ще я устрои повече. Защото много хора с измислени автобиографии са в по-добро състояние от едно дете от дом за сираци, което не може да върже двата края. И тя заслужава да си стъпи на краката, а после да показва характер. Защото на първо място е оцеляването. А ти явно от него не разбираш. И от други неща. Затова и не обичаш да те коментирам.
Все пак, доста консултанти има като теб, които не са достатъчно изпатили, за да могат да спасят човека с консултацията си. В България няма такива специалисти, но поне има някакви. Дай Боже някога...

И заглавието ти не е вярно.
Дори да не се срамува от себе си, тя е длъжна в стремежа си да оцелее, да скрие някои неща.
Остава да каже на всички , че е изнасилвана в дома, за да не се срамува от себе си,а? Или тези теми не са ти по вкуса, макар че детето е минало през тях.
Както каза една жена, излязла от там, аз бях грозна, та се измъквах само със свирки.

Показах ти другата страна, която от страх избягваш. Ако беше представила и нея, нямаше да се меся, ако беше представила лошата, щях да ти напомня за добрата.
Просто трябва да сме пърноценни.

...защото от това зависи понякога цяла човешка съдба.

Много интересно, много приятна история, харесва ми :)

Много интересно, много приятна история, харесва ми :)

Много интересно, много приятна история, харесва ми :)

Показателна случка :) Ще се радвам за тази жена, ако успее да пробие. Иначе темата е интересна, още повече, че и това явление май се насажда предимно от околните.

благодаря, че сподели мнението си и че намери за нужно да отделиш време да ми дадеш оценка и на мен лично и на работата ми.

да темата е интересна и смятам да я развия още, защото смятам, че срамът е един от факторите, които ни спират най-много задно с вината, гнева, завистта, ревността. Адам и Ева са напуснали Рая защото са изпитали срам от себе си и от тогава са обречени на страдание-
Срамът е чувство, което ни гони от Рая в себе си.

се срамуваш от нещо, което всъщност не зависи от теб и не можеш да промениш. Обикновено това е нашето минало. То е факт и не можем да го променим, но можем да намерим начин да го приемем и да не се срамуваме и да не бягаме от него, защото е навъзможно. То винаги ще ни настигне.

колкото и бързо да тичаш и да се криеш винаги те намира и настига

По интервюта обикновено никой не те пита кои и какви са ти родителите. Поне аз нямам такъв спомен. Явно дотолкова е загнездено това като комплекс в нея и мисли, че й е изписано на челото. В такива случаи се сещам за думите на Горки: "Всеки ден трябва да изстискваме роба от себе си."

после я попитах дали са я питали за родителите й и тя отговори "Не, но можеше да ми се случи"- Когато решим че нещо е наша тайна и ни се струва, че всички искат да я разкрият,а ние трябва да я скрием на всяка цена, започваме да й служим, да я опаковане, да я крием, да я обвиваме с лъжи и потъваме в нея. Тя започва да расте и да заема голямо място в живота ни. Най лесо се освобождаваме от робството ни към тайната като е споделим на висок глас с много хора.
Сега аз съм на път да споделя "най-големите си тайни и грехове" на всеослушание и да се освободя от тях. Тогава със сигурност ще съм се освободила от робуването си на Тайната.

СКЪПИ КОЛЕГИ ФОРУМЯГИ И ДРАСКАЧИ!Заповядайте да пишете в моя блог озаглавен:"Да изхвърлим боклука!"Гарантирам Ви,че нито едно Ваше мнение няма да бъде изтрито!При мен е желателно да пишат всички "разбирачи",на които винаги им извира отвътре да раздават безбройните си компетентни мнения по най-различни въпроси. Категории:1)Доморасли,емигрантски и чуждестранни политици и политикани,в това число алчни,крадливи и нагли комунисти,мазни ДуПеСа-ри,лукави и коварни ДеСеБа-ри,шизофренични и шизоидни атакисти,националисти,нихилисти и въобще цялата богата палитра от родния политически спектър. 2)Футболни фенове,ултраси от всички отбори,метъли,скинари,пънкове и цялата гама останали хулигани и лумпени,както и миризливи мангали. 3)Разбирачи и ценители на женския сексапил,и всевъзможни полови атлети. Въобще истински достойни граждани и селяни на България,за които е въпрос на чест да разбират и коментират тези неща!Противно на условията в други блогове,тук ще се толерират груби и непремерени изказвания.Допуска се както нечленоразделна реч,така и груби псувни и ругатни, също и заплахи и закани за саморазправа.В този блог ще се обсъждат политически партии и фигури,други"светски" звезди ,както и футболни мачове и отбори.При тези обсъждания,както и в общуването помежду си е желателно да употребявате колкото е възможно по-цветист речник,изобилстващ с епитети,художествени сравнения,метафори и други обиди!Стилът на писане трябва да бъде злобен,язвителен и изпълнен със сарказъм и чувство за хумор-,желателно черен!Очаквам Ви с нетърпение.ДА НАДМИНЕМ СЕБЕ СИ!

поканата. Не мисля,че отговарям на изискванията ви за стил на писане. Но благодаря за вниманието.