Отидох до морето. Както винаги се вълнувах. Щом го видех ме обхващаше безкрайно вълнение, защото за мен морето е приятел, простор, свобода, изобилие, благоденствие. Всяка среща с него е нещо като завръщане у дома.Но този път вълнението ни беше взаимно и то ме посрещна с разпенените си вълни. Не, не беше бурно, просто се вълнуваше. Пяната на вълните показваше недвусмислено това. Радваше се. Слънцето се показа зад облаците и се  присъедини към нас. Беше истинска среща на стари приятели. Приближих се към него с намерението да го прегърна и то естествено изпрати към мен своята вълна. Изненадана се отдръпнах

–  Така ли се посрещат приятели?

–   Да точно така - с прегръдка – засмя се то насреща ми – аз съм изобилието, забрави ли, или още не си готова да го приемеш?

–   Изобилието ли? Та ти си едно мокро изобилие. Не виждаш ли, че този път съм дошла облечена и не мога да се мушна и да се насладя на твоята прегръдка, да усетя милването ти, да ме облееш с солените си води, да ме заведеш на дълбокото и да се заиграя и подкачам като малко дете.

–   Да – съгласи се морето – облечена си. Прекалено облечена за да получиш от изобилието, което съм ти приготвил, за да се зарадваш на удоволствието, което съм натрупал за теб. Облечена си с предрасъдъци, закони, правила на поведение, страхове, мнения, печати, навици, думи, твърдения. Слоеве върху нови слоеве са се натрупали върху теб през годините. Погледни тази жена.

Погледнах по посоката на вълната – там една жена беше събула обувките си и с удоволствие си джапаше в плиткото. Веднага се изпълних със завист и ревност. Защо тя може, а аз – не? Защо тя си позволява, а аз не? И въобще, как може тя да си позволи да навлезе в моето море, при моите вълни? Та нали аз пътувах и се приготвях толкова време за срещата си с него сега, извън сезона за да мога да бъда поне няколко часа насаме и да му се порадвам – само аз? Само за мен?

- Аз толкова те обичам, забрави ли? Или може би ти изобщо не знаеш какво е това любов? – намусих се аз.

- Разбира се, че знам – отвърна кротко то – любовта това е да приемеш, да освободиш и да останеш свободен. Това е да си отворен за всичко и за всекиго.

- Има нещо мъдро в думите ти, но е така трудно да постигнеш такава безусловна любов.Иска да кажеш, че всички ги обичаш точно така, еднакво?

- Еднакво и различно, защото всеки търси нещо различно при мен и аз се радвам, че мога да му го дам – точно на него, точно сега и точно тук.

- Море, море, ти всеки път ме изпълзваш с толкова много огнена любов и изгаряща страст, а си мислех, че водата гаси огъня?

- Да права си, водата гаси огъня, външния, но огъня на душата ти никой освен теб не може да го изгаси. Ти си точно като залеза или изгрева върху морската шир - огън върху водата. Ако си пълна с любов – никой не може да те загаси и промени. Ти винаги ще си останеш пълна с огнена страст.

- Море, защо хората са срещу мен, защо ми е по-хубаво да съм сама с теб?

- Хората са точно като мен, не се страхувай от тях, не им обръщай гръб и не бягай от тях. Те стоят срещу теб, но не  са против теб. Аз съм тук насреща ти, но те приемам и обичам точно такава каквато си.

- Море, приятелю, понякога и живота ми е такъв бурен. Пълен с проблеми. Заливат ме силни вълни. Падам и ставам. Толкова ме е страх да не потъна.

- Не се безпокой. Добрият моряк не търси море без вълни. Защото тогава няма да се нарича море, а ще бъде езеро или локва. А на него това не му стига – той търси предизвикателства и приключения. За огромната му душа му трябва и огромна морска площ. Той не се плаши от вълните и не ги избягва, защото той знае, че може да им устои. Няма море без вълни, няма живот без проблеми, но добрият моряк ги преодолява и продължава. Вълните в живота само закаляват моряците, често разклащат корабите им, но не успяват да ги обърнат до край.

- Мъдро си море. Колкото и пъти да идвам, все обогатена си отивам. Следващия път ще дойда съблечена от предръсъдъци,у правила, закони, мнения и слухове. Чиста. И тогава ще се гмурна в изоболието ти, ще те пргърна и ще се оставя да бъда прегръщата. Ще те обичам и ще се оставя да бъда обичана. А другите хора? Има достатъчно и за тях. Нали за това си толкова изобилно.

Да обичаш, това е да приемеш другия точно такъв какъвто е (в случая мокър) и да го освободиш (в случая да си тръгнеш) и да останеш свободен (с правото да се върна отново). Пръгръщам те море с най-широката си морска прегръдка.

- Благодаря ти, малко хора могат да прегърнат цяло море наведнъж. Тук съм и ще те чакам.
- Доскоро.

28.01.09

 

 

 

 

Много е хубаво, и мъдро и изобилно морето.. Добре си уловила и описала духа му.. Наистина са прекрасни и много вълнуващи срещите с него, дори а извън сезона - дори още повече.. В самота се усеща по-силно срещата с безбрежното..

Поздрави и усмивка от мен :)

колко хубаво е, че можеш да разговаряш с природата и с морето като част от нея. Тя е мъдър учител и винаги е готова да ни подаде ръка и да ни научи.

Аз често си "говоря" с него. Получавам чрез него простата мъдрост на природата. Благодяр ви за коментарите.

Сякаш описваш в голяма степен моите усещания към морето, Виктория... :) От много дълго време го усещам винаги като едно могъщо живо същество, което е извън нашите възможности за осмисляне и разбиране, но което носи мъдрост и спокойствие.... Присети ме с твоя постинг за филма "Тайната на водата"... има още много да се развиваме, докато започнат да се отнасят за нас думите: "Който има очи, нека види! Който има уши, нека чуе!"

петте си сетива, ние притежаваме още средства за общуване, но сме ги забравили. Който се "съблече" и се остави да бъде "гол" , открит, отворен срещу природата започва да разбира. Сега започнах да чета Анастасия - там тя общува с гората. Същото е . Мъдростта е около нас.Трябва само да сме готови да я възприемем за да започнем да я чуваме и виждаме.
Винаги ме радват твоите коментари, принце. Успешен ден.

Благодаря ти, Виктория, твоите постинги са мъдри... сега си спомних за "Сидхарта" от Херман Хесе.... не зная дали си я чела, но там имаше един герой, лодкар, който цял живот беше живял край реката и беше научил всичките тайни от нея. Но ми се струва, че сме станали прекалено цивилизовани за да можем така лесно да си спомним нечутото...

Но все си мисля, трябва ли да станем отшелници за да помъдреем? Трябва ли да се изолираме от цивилизацията, за да чуем гласа на природата? Трябв али да се затворим в манастири за да изчистим душите си? Необходимо ли е да бъдем в изолация от другите хора?

Море, красиво и далечно,
като живота непресъхващо и вечно,
ти бурно и спокойно, като живота двойно.
С теб чуствам се самотна и щастлива,
сълзите ми солени са като водите
и чуството над разума надвива
с тебе чуствам се така красива !
Докосвам те, а ти ме преоткриваш,
потапям се в теб, а не изчезвам,
с теб се сливам в силата велика,
откривам същноста си многолика.
Море съм като теб, вълнение безкрайно,
солена съм от стари спомени на времената,
пенлива съм като вълната ти омайна,
и чуствам силата си тъй безкрайна.

благодаря ти, точно така се чувствам - пълни ме с толкова много енергия, че преливам и му я връщам обратно.