Из книгата Анастасия от Владимир Мигре:

Ние сме създали огромна система за образование. Въз основа на тази система учим децата си, и един друг: в детската градина, училището, ВУЗ-а, аспирантурата. Тази система ни позволява да изобретяваме, да летим в Космоса. Като я следваме, ние строим съответно и своя бит. Ние се стремим да опознаем Космоса, атома, разните аномални явления. Много обичаме да разсъждаваме за тях и да ги описваме в сензационни статии в пресата, в научни издания. Само едно явление, по някаква причина оставяме все настрани. Сякаш се боим да говорим за него. Боим се, защото то с лекота разчупва нашата система за образование, научните изводи, смее се над реалностите на нашето битие. И ние се стремим да се правим, че такова явление няма. Но то съществува и ще съществува, колкото и да се отвръщаме от него, колкото и да го заобикаляме. Не е ли време да се вгледаме в него по-внимателно и, може би със съвместните усилия на човешките умове, да отговорим на въпроса, защо всички без изключение велики мислители, хората, създали разни религиозни учения, които следва или поне се опитва да следва голямата част от човечеството, преди създаването им са отивали като отшелници в гората?

Забележете, не в някоя суперакадемия, а именно в гората.

Защо е ходил старозаветният Мойсей в гората да пише скрижалите? Защо Христос се е уединявал дори от своите ученици? Защо живеещия в Индия, в средата на шести век преди нашата ера, човек на име Сиддхарта Гаутама се уединил за седем години в гората,а после излязъл от там при хората вече с учение, което и до ден днешен, след хилядолетия, разбунва множество човешки умове и се нарича будизъм? А този човек впоследствие нарекли Буда. Защо нашите, и не твърде древни предци, исторически личности като Серафим Саровский или Сергий Радонежки, също са отивали в гората като отшелници и след кратко време са постигали мъдрост с такава дълбочина, че за съвет при тях са ходили и през безпътието мирските царе?

На местата на тяхното отшелничество са издигани манастири и величествени храмове. Така например, Троицо-Сергиевата Лавра в град Сергиев Посад, Московска област и сега привлича тълпи от хора. А се е започнало от един отшелник.

Защо? Кой или Какво, е помагал на тези хора да постигнат мъдрост, дал им е знание, приближил ги е до разбирането на същината на битието? Как са живели, какво са правили, за какво са мислели, уединени в гората?

Но все си мисля, трябва ли да станем отшелници за да помъдреем? Трябва ли да се изолираме от цивилизацията, за да чуем гласа на природата? Трябва ли да се затворим в манастири за да изчистим душите си? Необходимо ли е да бъдем в изолация от другите хора? Задължително условие ли е да се откажем от имуществото, от парите, от насладите на цивилизацията за да възстановим хармоничното си съжителство с природата и заобикалящия ни свят?

Аз вярвам в принципа, че всичко  е възможно, че ако има правилна дозировка, двата смята могат да се съчетаят, че едното не трябва да бъде за сметка на другото. В човека има три основни тела – физическото, духовното, менталното. И въможно ли е хармоничното им развитие в нашия съвременен свят? Необходимо ли е да се превърнем в самотници за да помъдреем?

Защото до сега са ни разказвани само случаите, когато цивилизацията е разрушавала и унищожавала тази мъдрост на отшелниците. Тогава? Какво трябва да променим в нас за да направим това съчетание на материално и доховното възможно?