2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3250 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2009 08:26
Има ги навсякъде около нас – по улиците, под мостовете, по пътищата. Като такива видях бездомниците. Всеки затворил се в своята чепурка, мъкне някаква торба или бута количката от супермаркета, преливаща с цялата му покъщина.
Бях някъде около 35-40 годишна и през този период работех на три работни места. Ставах в 4 сутринта, в 5 часа започвах на първото място, приключвах бързо, в 7.30 бях вече на второто си работно място, в 9.30 започвах първа смяна в магазина до 15 часа и след това или у дома или подработвах още нещо до към вечерта. Прибирах се лазейки. Уморена и злобна. Ако работех следобедна смяна в магазина приключвах към 22 часа и отново лазейки към къщи. Така работех към година и половина –две. Изплащах заем за къщата, която купихме скоро преди това. Успях. Не закъснях с нито една вноска. И точно в този период на лудо препускане по работни места и с две малки деца, всяка вечер на път за вкъщи минавах покрай един паметник, но който живееше вече няколко години един бездомник. Беше си го обзавел с картони, имаше някакви постелки, камара с дрехи и много бутилки. Всяка сутрин и вечер го заварвах в една и съща поза. Почти неподвижен. Изглеждахме на една възраст. А имахме толкова различно темпо на живот. Все ми се искаше да го заговоря, но така и не се реших. Оглеждайки го, отминавах замислена и пълна с въпроси. Та нали и той и аз сме започнали живота си и щяхме да го завършим по един и същи начин – голи и сами. Изглежда разликата беше само в пътя между тези две точки. Но аз се чувствах толкова уморена, че му завиждах. Струваше ли си това, че ще имам къща на мое име, цената която изплащам?Не, не става дума за заема и изобщо за пари. Става дума за пропуснатите мигове прекарани с децата ми, за това да се любувам на къщата си, а не да се връщам по тъмно и да се срутвам на кревата. Разликата между нас беше, че аз робувах на една къща, а той нямаше изобщо такава, аз се стараех да спечеля повече пари за децата си, а той нямаше такива, аз се задъхвах бързайки, а той не мърдаше от местото си. Две крайности на един живот.
Когато днес си полислих за съвременните отшелници, си представих неговия образ. Него отдавна го няма там до паметника на площада и той може би никога няма да научи, че една жена с къща и две малки деца му е завиждала за неговото нямане и за свободата, която това му дава. Но и днес незнам защо съм убедена, че този в този човек имаше една неразбрана от другите мъдрост, която за съжаление ми убягна.
Всеки път, когато минавам покрай бездомниците, си мисля, че това са днешните отшелници, които живеят толкова изолирани и самотни в центъра на нашата цивилизация, дори на най-шумните и оживени места.Те вече нямат нужда от високопланински манастири с високи зидове, защото и тук близо до нас са също така невидими. Те са толкова близко физически и толкова далече душевно от нас. Ние можем да ги докоснем, да ги чуем и видим, а не сме в състояние да ги погледнем и възприемем. Можем да се сблъскаме с тях, но не можем да им обърнем внимание. Както казваха в един филм – "Има неща, които виждаш, но се правиш че не виждаш". И ние преминаваме толкова близко до тях, а погледът ни преминава през тях. Те са толкова фрапиращи и толкова невидими. Бездомниците са абсурда на днешното време. Има толкова много празни и необитавани къщи и толкова много хора жадуващи за подслон.
Но те са там, пред нас – отшелниците на нашето съвремие, които носят своето послание към нас. А ние, тези с къщите, ще бъдем ли така мъдри да го разберем?
31.01.2009 15:56
и всеки се върти по своята си орбита...
Достоен постинг, подтикващ към размишления.
Поздравления!
Един благочестив мъж, глава на многочелядно семейство стриктно почитал молитвените си правила. Трудно му било да се концентрира в своя молитвен разговор с Бога, защото докато се молел, малките му дечурлига се гонели из къщата и вдигали писклива врява със смеха си. Един ден не издържал и разпоредил да се пази тишина, докато не приключи с молитвите си. Настанала тишина, но молитвата на този мъж изобщо не се получавала. Не усещал пламъка у себе си... Мъчил се да се концентрира, когато чул глас свише:
– Чувам думите ти, но не чувам радостта... защо забрани на децата да се радват?
Кому е би била потребна нашата да речем Богопреданост, ако не сме имали възможността да кажем една блага дума или да усмихнем някого по пътя си?
Наскоро цитирах някъде из блоговете двата въпроса, на които според древните египтяни душата трябвало да отговори при представянето й пред небесните двери. От отговора на двата въпроса зависдело дали портите щели да се отворят или не:
1. Щастлив ли бе в живота си?
2. Другите щасливи ли бяха от твоя живот?
Как ли би отговорил един отшелник...
(цитирам по памет) че е лесно да се научиш и да бъдеш такъв усмихнат зад високите стени на манастира, скрит и изолиран от другите. Това е за страхливците. Истинската работа е да донесеш това, което си научил на другите хора и да продължиш да живееш така усмихнат и сред цивилизования живот.
Един цар събрал най-личните художници на своето царство и обявил конкурс за картина, която да изобразява по най-пълен начин спокойствието. В уречения ден пред очите му се занизали изгреви, залези, лунни пътеки, цветни поля... но царят избрал една ужасна картина: голи сиви скални зъбери, подтиснати от оловни облаци изливащи пороища, раздирани от гръмотевици... само в една малка цепнатина се виждало гнездо, в което птица съвсем спокойно чистела перушината на своите сгушени малки... Това била картината, която според царя олицетворявала най-пълно истинското спокойствие :)
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно