Коя си ти да си разрешиш това? Кой си ти да си разрешаваш да правиш това или онова? Как можеш да си разрешиш такова нещо? Поискай разрешение, ако ти се разреши – тогава действай. Трябва някой да ти даде разрешение за да можеш да продължиш напред.

Ние сме общество пълно с норми на поведение, ограничения, закони, правила. И това е чудесно. Но понякога това някакси ни идва в повече. Вече ни спира дъха от толкова много разпоредби, указания, уточнения. И ни е особено трудно, когато искаме да живеем според закона, да не го нарушаваме, да бъдем мирни и примерни граждани на своята държава, на своята планета. Трудно ли?-направо невъзможно. Та всички тези правила са толкова противоречиви и объркващи, казани са на толкова неразбран език, че без професионално тълкуване нищо не можеш да разбереш. А за да спазиш нещо и си някой, който не действа автоматично, а мисли със своята глава, ти се налага да разбереш смисъла на тези разпоредби и ограничения.

Тези от нас, които са растяли със строги родители и ясни правила в дома си, им е ясно за какво говоря. Дресирани сме в името на тази всевластна г-жа Дисциплина. Трябва да се спазва дисциплина, т.е. трябва да спазваме правилата наложени от по-висше стоящия от нас – било то родител, учител, началник, командир, съпруг/а. И  ако искаме да направим нещо и не ни е ясно какво правило ще задействаме, са ни учили, че е "редно да искаме разрешение" от този висшестоящ и че НИЕ САМИ НЕ МОЖЕМ ДА СЕ РАЗРЕШАВАМЕ ТОВА ИЛИ ОНОВА НА СВОЯ ГЛАВА. С една дума – унищожавали са бавно, но сигурно нашата самостоятелност, независимост, инициативност. Ние ставаме чудесни изпълнители и всички ни обичат и са доволни от нас.

Такава бях и аз – една добра изпълнителка на чужди воли. И ето, че един ден реших да развея знамето на независимостта и да се обявя за самостоятелна. Като идея – чудесно, а на практика? Как се става свободен? Как се преминава на свободна парктика?

Като започваме да си разрешаваме. Сами на себе си да си разрешаваме. Защото и да чакаме и да не чакаме, колкото и да се оглеждаме – сами сме. Няма от кого да получим нареждане и разрешение. Страшничко-о-о-о-о! Ще трябва да си възстановяваме изгубената през годините инициативност, смелостта да направим първата крачка, да протегнем ръка и да вземем нещо. Без страха, че някой ще ни плесне по ръката и ще се провикне "Как си разрешаш да взимаш без разрешение?!"

Когато бях ученичка в 10 клас ходихме на военизирана бригада в селското стопанство. Сутрин ставахме рано, беряхме домати до обяд, за обяд ядяхме домати и сирене, след обяд марширувахме. Вечерта... вечерта командирите издевателстваха над нас. В лагера бяха поставени два плаката – ОЩЕ МОЖЕ! и ТУК Е ТАКА! И на всяка наша молба пред командира или оплакване той само ни сочеше един от плакатите и се усмихваше злобно. Имаше безкрайно много забрани и ние непрекъснато бяхме в нарушение. Не съм била в казармата, тази бригада продължи месец, но този период ме е травмирал ми е оставил траен белег и до сега.

Много съм искала да бъда добро дете, да спазвам правилата, да бъда добър гражданин, за спазвам законите, наредбите, указите, но....се оказа, че живея с някакво чувство, че когато посегна да направя нещо, все ще съм в нарушение на някакво правило или закон и някой от някъде ще ме чукне през ръката и ще се разкрещи:

ТИ КАК СИ ПОЗВОЛЯВАШ ТАКОВА НЕЩО! КОЙ ТИ РАЗРЕШИ?

Кой наистина трябва да ми разреши? Ако аз искам да бъда Господар на своя живот, ако аз съм Капитана на своя кораб, ако аз съм Царицата на своето царство, ако аз съм Звездата на своя небосклон, то от къде да чакам разрешение? Май, пак ще трябва сама да си разрешавам. Познатия почин на "Направи си сам". Винаги съм го харесвала и поддържала.

И тогава... тогава просто си разрешавайте, непрекъснато, всичко.

Протягайте ръка към изобилието на Вселената, защото там има достатъчно от всичко за всички . Обичам ви и ви изпращам от моята безкрайна любов. Само си разрешете да бъдете обичани  и ще я получите, тя е като изобилието... има я навсякъде, трябва само да я видим и да си я поискаме. Полага ни се, разрешаваме си....

Бях в казарма. Там си войник. Да тормози някой ученици е извращение.

друг човек е извращение, родено от страха. Просто те бяха студенти и много се страхуваха от отговорността, което имаха. Но командира се напиваше и през нощта ни строяваше по нощници на плаца, за да си признаем че сме направили нещо, което никой от нас не бе направил и др.под. Беше тормоз - прав си.

благодаря ти за твоята безкрайна любов, която изпращаш, усетих я...! Благодаря ти и за постинга, смелостта и подкрепата ти са ми необходими.

Ние Вселените сме за това да се поддържаме. Благодаря ти за коментарите, това ми дава уверението, че съм на прав път и че не съм сама.

Замислих се над това, че децата са свободни по рождение, но такав свобода не е пълноценна, доколкото не е осъзната и хората, които сме възпитвани в такава среда сме имали шанса да преодолеем тези натрапени принципи. Това ни е дало много повече сила и ни е позволило да осъзнаем свободата си. Отново се сещам за Сенека:

"Най-нещастен от всички е онзи, комуто никога никаква беда не се е случвала. Нека всичко да му е идвало както го е искал, нека да му е идвало преди да го е поискал, все пак зле са отсъдили за него боговете: не им се е видял достоен да победи някой път съдбата, която избягва всеки страхливец, сякаш казва: “Какво, този да избера за противник? Та той веднага ще се предаде. Не е нужно да разгръщам за него цялата си мощ. При една лека заплаха ще отстъпи, не може той да понесе лицето ми. Аз търся другиго, с когото мога да стъпя в двубой: срамота е да се сражаваш с човек, готов да бъде победен.”

"Защо боговете изпращат на най-прекрасните хора лошо здраве, скръб и други злини? Защото и в един военен лагер опасните мисии се възлагат на най-смелите: военачалникът праща най-отбраните си войници да устроят нощни засади на враговете, да проучат пътя, да премахнат противниковата стража. И никой от онези, които тръгват, не казва: “Командирът ми мисли злото”, а “Добре го е решил”."

"Щастието спохожда и простолюдието, и обикновените хора: но да подчини злото и нещастието може само великият мъж."

Поздравявам те за пълноценните размисли, Виктория.

така е, но това са своебразни - Тарзановци и Маугли, Анастасии от тайгата. Има ги не само в приказките. Това са съвременните отшелници, които не могат да си намерят място в обществото.Които намират свободата но заплащат със самотата.
Въпросът е да бъдеш "цивилизован" и свободен.
Да бъдеш част от обществото, да имаш приятели, семейство, деца и да си свободен. Защото свободата е вътрешно състояние.
що се отнася до уроците, които сме поели да преминем, това е друга тема и скоро в блог четох, че не винаги намираме вълшебната пръчка, но за това пък ни дават материали да си я изработим.
С други думи, казват, че Бог не ни дава напарво това, което искаме да получим, а ни дава условия за да го развием и постигнем.
Интересно е да се разговаря с тебе, Принце.

http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=292123

Благодаря! Днес трудно намирам думи, затова си разреших да използвам твоите...

Думи имам в изобилие, но е хубаво да си намериш твоите. Аз съм чела твои прекрасни думи. Прегръщам те с любов.