Успях да избягам от манастира, но понеже бях гол и изглеждах странно с дивия си поглед, селяните от близкото село ме помислиха за луд и не пребиха с камъни. В друг от животите си се родих жена –черна робиня. Държаха ме вързана за вериги и господарят ми ме насилваше всеки път, когато искаше да задоволи животинския си нагон. Когато му мръзнах, ме пусна на свобода, но аз не можах да оживея. Никога преди това не бях живяла на свобода и не знаех как се оцелява свободен.

В повечето от животите си не бях живяла в собствен дом, не бях имала имущество, пари, родители, семейство. Познавах насилието, войната, убийства, грабежи. Кучешки живот! Такава се бях родила първия си път и такъв живот продължавах да водя през цялата тази поредица от прераждания.

И ето сега, в този си живот, най-после жена, най-после в дом, с родители, най-после съпруга и най-после майка. Преживях част от всичко това, но в много по-малки дози, и това ми  даде възможност най-после да се насоча към духовното и да израсна. Сандъкът с жълтици, бе заменен с кутията с шоколадови бонбони, към която не посегнах нито веднъж, колкото и да ме канеха, повишение на заплатата, което не поисках нито веднъж и други подобни блага, които оставях за другите. Никога не посягах към парите на другите (а парите бяха за другите).Като дете, когато намирах стотинки ги давах на другите.  Бях чудесна за работа с пари. Не ме съблазняваха, не посягах към тях, плашех се от тях, избягвах ги. Бях си научила урока – не посягай, защото боли. Много боли. И в тялото и в душата. Когато мислех за пари ме обхващаше парализиращ страх и обикновено тръгвах в противоположната – посока, натам, където няма. Казваха, че парите са дяволско изкушение и аз им вярвах и бягах от тях. На интервюто за работа в банка заявих, че ме е страх да работя с пари. Естествено ме изпратиха вежливо до вратата. Седем години работих като касиерка в непрекъснат стрес в края на работното време – ще бъде ли наред касата или не. Беше наред. Парите бяха за мен само работен материал. Бях от онези – глупаво-честните, дето пазят интересите на другите за собствена сметка.

Днес почетох в някакъв материал в интернет "Любовта към парите носи самота". И не го разбрах. Според мен страхът от парите също води до самота, до изолираност, защото в нашия свят парите заемат съществена част във всички области на живота. Те са мерна единица и имат разменна функция. За това реших да се сдобря с парите и да тръгна да ги търся. Да търся моят остров на парите. Там, където се намира съкровището ми, изобилието ми, благоденствието ми, благосъстоянието ми. Любовта не носи самота. Никога. (следва)

да видя дали героинята ти ще разбере прочетеното в интернет: "Любовта към парите носи самота".

Твой ли е този текст? Ако не - посочи източника.

Радвам се, че ти звучи познато. Това показва, че и ти търсиш своя остров на съкровищата. Поздрави.
Ако си забелязала, когато публикувам чужд текст, аз го отпечатвам под надслов Цитатът днес.

а не на любовта. Дали парите носят страх или любов, зависи от ръката и сърцето на този, който ги държи.

много изтъква наивната си добринка.
Колкото по-слаб азът, толкова по-силно се перчи. Бори се да оцелее. Това е той: герой без да е герой!

Пожелавам на героинята да стигне до края на пътя си. Борбата ú да бъде каквото иска, ще се победи от самосебе си. Нищо не ляга. Как да стане нещо?

Авторката е чела много книги. Самоказаното не звучи така. С искане не се става каквото не може да стане. То е.

Silence

П.П. Все още не разбирам от кого зависи да се публикуват такива текстове, по принцип взети от книгите. Тези, които ги слагат на първа страница имат какво да крият. Иначе биха се представили до сега на участниците на блога. Последните са техните хлябодатели.

изглежда без да си чела много книги знаеш кое е правилно и кое не. Колкото е по-слаб Аз-ът толкова повече критикува другите. Не разбирам защо използваш моят блог за трибуна за нещо твое. Моля те, ако имаш нещо важно, да го пишеш от твоят блог. Аз няма да побликувам твои коментари. Те определено не са ми приятни.

От съдържанието на думите ти разбирам, че не си отворено сърце за дискусии. Бодлив е пътя ти. Тук приятел, там враг. Как се расте според тебе с това виждане на нещата?
Пишеш неща, които не живееш, Виктория на Вселената.

оставям те най-сърдечно поздравена от мене

Silence

1. За това, което пишеш за казаното от мен мога да го приема или не.Благодаря, че сподели. Това ми напомни, че трябва да се тренирам да оставам вяпна на себе си и в среда, която не ме одобрява.
2. Да използваш моят блог за да пишеш за някой друг определено не съм съгласна, защотго това противоречи на моят принцип Да говоря с хората, а не за тях.
Благодаря ти, че ми поднесе своят порадък и бъде благословена по пътя си.

съгласна съм с теб, че парите са материал и са част от нашия материален свят, който често смесваме с емоционалния. Парите не са носители на чувства и трябва да ги разделим и да ги изчистим от тях. Те са само разменно средство и е хубаво да останат такива.

з атова, не разбрах какво искаш да кажеш? Не го приемай лично, но ще се радвам ако ми обясниш.