Наведох се цялата върху моят сандък и навлязох в него, колкото повече навлизах, толкова по-широк и дълбок ставаше. Стените му се разширяваха, а жълтиците трепкаха на слънцето. Бях изпълнена с радост и благодарност, удовлетвореност и благодат. В радостта си се вдетених съвсем и започнах да играя с парите си. Колко ли пъти бях чувала, че парите не са детска игра? Но ето, че сега бяха се превърнали точно в това – забавна детска игра. Защо ли преди ги приемах толкова на сериозно?

Дълго играх, хвърлях, скачах, тичах, пеех, виках. Учех се да бъда нещо, което дълго си метаех да съм – свободна с парите си. Уморена от пътуването и от емоциите, легнах сред тях и заспах. Сънувах сън. Красив сън. Сънувах, че съм по средата на Златното езеро, към което се стичат водите на Златната река и се спускат в красив Златен водопад. Аз лежах отпусната върху златните води и за пръв път в живота си не се страхувах, че ще потъна и че се удавя. Знаех, че съм в свои води. Чувствах се достатъчно пораснала за да плувам на дълбокото. Събудих се. Златни звезди бяха накацали по небосклона, отразявайки в себе си златото, покрило земята наоколо. Изправих се бодра и щастлива. Бях изпълнена с много сили да започна отначало в новия си етап от развитието ми по спиралата. Да приведа в практика на живота си своята Лична Материална Реализация.

Днес бях богата по новому. Към своята свобода, независимост, любов, радост, равностойност, благодарност, вяра, прибавих и пари. Защо ли съм вярвала, че тези, които имат пари, са пълни с прегрешения и говорих против тях? Защо ли съм вярвала повече на тези, които нямат пари? Защо ли съм смятала бедността за добродетел и съм я  тачела и ценяла? След като приемам хората без разлика и без да ги съдя, защо съм била на страната на бедните и против богатите?

Богатството ми е разнообразно, точно както моят остров. В него има и красота и чистота, и приятели, и свобода, и любов, и честност, и работа, и хора, и деца, и пари, и жълтици, и банкноти, и благодарност, и милосърдие, и скромност и щедрост, и небе, и звезди, и слънце и поляни, и вода, и океани и безкрая на Вселената.

Това съм аз, една жена, майка на две деца, обичаща живота, семейството си, хората, животните, природата, любовта, красотата, чистотата, честността (чистотата на думата), приятелството (чистотата на отношенията), работата си, парите и посрещам всичко и всички с благодарността и се радвам на своя безкраен благодат – способността да оценя това, което получавам и ценя и това, което давам и давам само от това, което ценя.

Не, не съм сама на моят остров на Парите. Пътувах до тук много, много години, преминах през много животи, срещнах се с много и различни хора и всеки един от тях даде своя принос. Доживях да го видя, да пипна съкровището, да му се порадвам, да го покажа на света и да раздавам щедро от него. Защото най-голямото ни щастие е, когато даваме, но даваме с радост и благословия. И това е, когато имаме какво да дадем.Когато намерим своята Лична Материална Реализация.

Стигнах целта си, най-после съм тук, но по-важен бе и пътят до острова. По пътя научих най-мъдрите истини за да намеря себе си, трудностите  и препятствията ме закалиха за да остана вярна на себе си. За да мога да остана все така чиста, честна, обичаща, даваща и получаваща, виждаща във всяко живо същество – човек, животно или растение - същество равно на себе си. Това съм аз. Такава се построих, такава се създадох и такава се запазих и до днес. Независима от условията, които са около мен, да остана себе си, вярна на себе си. Остров? Да, но сред океана.