Днес чух по радиото, че говореха за зараждането на феминизма в Русия през годините след Революцията, в началото на 20 век. Жените напускали мъжете си, намирали си работа и ставали самостоятелни – еманципирани феминиски. Т.е. това, което аз разбирах е, че жената е можело да бъде самостоятелна и еманципирана (равностойна?) на мъжа, САМО АКО Е ДАЛЕЧ ОТ НЕГО, в различно пространство. По това време жените, а може би част от нас и днес, не са виждали възможност да бъдат самостоятелни, независими, равностойни и когато живеят заедно с мъж. Пътят към независимостта и свободата минава през моминството, и за която вече е сгрешила - през развода.

Съществува ли такава възможност една омъжена жена да бъде щастлива съпруга, добра майка и едновременно с това да развива успешна кариера? Възможно ли е да бъдеш омъжена, да живееш в едно пространство със съпруга  си и в същото време да бъдеш независима, самостоятелна, равностойна и свободна?

Знам, знам, чувала съм го и това – че природата ни е напарвила различни, ние се раждаме различни, така че не може да бъдем еднакви и в живота, бизнеса, семейството, родителството и във всички останали области на живота. Съгласна съм – различни сме, но аз не говоря за еднаквост, а за равностойност?!

Ако ние успеем да видим и различим в човека отсреща неговата стойност, да я оценим, да обърнем внимание на общот омежду нас, тогава няма да има нужда да слагаме ударението върху различията – пол, цвят, религиозна принадлежност, националност и др.

Защото доказано е, че в човека срещу нас е наше огледало и ние различаваме в него това, което вече имаме в себе си? Тогава?

Ой, не ми казвайте, че само стойностните хора могат да различат стойностите в човека срещу него?

Но ако мислим математически, вярно е и обратното уравнение – ако ние се постараем да видим и различим стойностите на човека срещу нас, без разлика от неговия цвят, вид, пол, принадлежност, то това ще повиши и нашата стойностност.

Моля не бъркайте стойността с паричната стойност и цена, тук имам предвид за морална стойност, за сбор от морални ценности. А всеки от нас има такива. Само, че забързани да съдим човека срещу нас, съсредоточени да намерим разликите между нас, забравяме за съществуването им. А те са там, вътре. Погледнете се, огледайте се, ще ги намерите...

А що се отнася за феминизма? Незная. Искам да вярвам и всъщност вече вярвам, че аз жената, имам еднаква стойност и когато съм сама и когато съм в пространството до мъж. И дори, ако обичам, ако ценя, ако съм пълноправен партньор, ако съм се научила да ценя какво е това „заедно”, тогава това дори увеличава моята еднолична себе-стойност. Според мен стойностите на двама действащи и мислещи заедно са повече от един и още един.

 

разликата в природата на половете съществува. Природа съществува и в 21 век. Какво да правя, аз родих, а не мъжа ми..

Но то се отнася за междуличностните отношения.
Аз имам предвид нещо повече - "изравняването" по други признаци, вече обществени, политически, икономически и т.н.
Там играта загрубява!

Съгласен на 100% , може да е защото съм раснал в такива времена .
@3 има малко жени програмисти и познавам такива на които шапка им свалям, но са малцинство по-свой избор, просто интереса при тях е по малък, да се свеждат нещата до цифри е начин да стигнеш до грешни изводи.

знам до колко на това може да се погледне математически,макар един мой приятел да казва - всичко е математика.
Ще кажа само как виждам съотношението кариера-семейство. Изключително трудно е да бъдеш еднакво отдаден и на двете. Защото кариерата поглъща времето, отредено за семейството, поглъща и част от тази енергия. И тук не ства въпрос за някаква неравноправност.Не, в никакъв случай.Не мисля,че мъжът,като такъв или жената,като такава, по дифолт имат различни потенциали. По-скоро е въпрос на конкретика.
Но що се отнася до войнстващия феминизъм - смятам,че той изкривява образа на жената.

Много точно! Подписвам се с две ръце.

видях, че и ти си засегнал темата за феминизма и женствеността. аз лично съм на мнение, че феминизмът е враг на женствеността. Може някой да ме обвини в демодираност, но такива са наблюденията ми, опитът ми...

не случайно пуснах и моят пост, а и тук чета мненията. Виждам, че съм повече прав, отколркото си мислех, защото въпросът е деликатен. Нещата са много конкретни, трудно е да се формулира общо правило. Но в обществен план стоят още по-зле - води до големи деформации.
При комунизма много жени работеха при вредни условя (то и сега е така), направо се тровеха в заводите на соца, а полза - никаква.
И то беше поради тая политика на "изравняване" на половете!

при социализма имаше не просто изравняване ,имаше обезличаване плюс стремеж към утопичната-всестранно развита личност.Т.е. всестранно развита безполова личност

всичките злини на комунизма не можем цял живот да ги изпишем. Като не можаха да ни направят всестранни (както ни беше погнала Людмила), почнаха да ни правят многостранни. Наблягаше се на художествената самодейност.
Не е една беля...

много се радвам че докато ме е нямало тук е започнала много приятна дискусия.
До parasol:
пишеш: изравняването" по други признаци, вече обществени, политически, икономически..
И там е същото, и там са междуличностни отношения. Нима в икономиката, политиката, обществото не е съвкупност от междуличностни отношения? И признака е същия - търсим различията, а не общото. Защо така действаме? Защото така са ни дресирали - по закона на "Разделяй и владей", защото разделените хора са по-слаби и по-лесно се управляват. А когато намериш общото,се обединяваш и ставаш по-силен, а това не е изгодно на управляващите, независимо дали отва са родители, учители, ръководители на всички нива. Така сме дресирани. Хубавите новини са че може и да се "отдресираме".

"Но що се отнася до войнстващия феминизъм - смятам,че той изкривява образа на жената" - като при всяко друго воюване има изкривяване. Има и толкова мъже изправени в неизгодни позиции, неуважавани, подценявани, не получаващи полагащата им се заплата, тогава?

да разделението е сила и слабостлРазделените хора са лесно манипулируеми.
Дали можем да се от-дресираме?Дали вече този маниер на разделеност не ни е вкоренен, дали не е станал генно закодиран?

а за мъжете в неизгодна позиция-да, има, разбира се че има. Съвременната социална обстановка обаче позволява на мъжете да търсят и да намират.Съгласи се,че дори притиснати до стената алтернативите за тях са доста по-многообразни.Говоря в професионален аспект.
От друга страна един мъж,който е под крилото на една реализираща се жена, а самият той е безпоможен...мисля,че това поражда един антагонизъм.Скрит понякога,но функциониращ.

ако съм пълноправен партньор, ако съм се научила да ценя какво е това „заедно”, тогава това дори увеличава моята еднолична себе-стойност. Според мен стойностите на двама действащи и мислещи заедно са повече от един и още един.
освен заедно трябва ше да добавя и в една посока. Семейството като колектив за постигане на общи теми.
Аз си зададох въпроса "каква е разликата между падащия от моста и този дето скача за кеф с банджи - ВЪВ ВЪЖЕТАТА. Точно тези въжета дават възможност катастрофата и трагедията да е превърнат в забавление. Всичко станало е същото. Тогава започнах "да си плета въжетата" - едно от тях е поддръжката на семейството и започнах да го превръщам в "заедно" в колектив с една цел. Но има работа в тази посока.Но е възможно. Ако един е успял, значи всеки може.

разбира се, че само от една професия не може да се вадят избори. Аз съм за равтостойните отношения. Защото мен са ме възпитавали - мъж ли е, значи е по-умен. Ти само го слушай. Опитах, но ...нещо не ми подхожда само а слушам. Искам равностойно партньорство.

Изначалната идея на феминизма е жените да имат право на глас. Да гласуваш, да избираш респективно условията си на живот. С днешна дата феминизмът е за: равно заплащане, равни условия на труд, за липса на дискриминация по полов признак в професионално отношение.
"Феминизмът е концентриран върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права, икономическо равенство, равното зачитане на възможностите в интелектуален план,сексуално равенство и др."
Не е феминизъм: "да натрием носовете на мъжете"; изкуствената показност "мога без мъжете" - не можем без тях! Факт; да си мерим ****.........смешно. И излишно.
Както много други неща и разбирането за феминизъм с днешна дата е изкривено и опорочено. Но, въпрос на личен избор е кой как иска и го тълкува. Нали това е и основната идея?

друго понятие, "въпрос на личен избор е кой как иска и го тълкува".Във всяка една наша дума ние влагаме свое понятие, за това и така се получава, че често говорим на един език, а не се разрираме.
От друга страна феминизма, както и още други --изми за се родили с една чиста идея, която се е изкривила с времето в някои крайни напарвавления. Благодаря за коментара.

сила.Имам чувствато, че напрадваме към матриархата. Незнам дали е лошо или хубаво.Може би в световен мащаб да е за добро, защото жените ваюват по-малко, съхраняват по-добре, грижат се за доброто бъдеще на децата и т.н. Но съм убедена, че наистина е хубаво да бъдем равнопарвни и равностойни - и мъже и жени и деца

който отмъщава -пишеше някъде - закопава и себе си. Та ние без мъжете сме загубени и те без нас. Не е ли по-добре да сме в мир. Или ни е скучно без борбата между половете? Единство и борба на противоположностите?

Принципно съм съгласен с всичко.Аз не мисля, че майка ми или дъщеря ми са долнокачествени от мен.Не включвам жена ми за да подсиля казаното с родствената връзка ,въпреки ,че това важи и за нея.
Има обаче природни дадености и закони ,с които сме длъжни да се съобразяваме за да бъдем щастливи.
Приоритетите са различни при мъжа и жената.
Ако в една връзка или семейство се спазват приоритетите, то ще цари хармония иначе - кавги ,войни,раздели и нещастни деца и разбити животи.

вие, мъжете имате едно предимство, което ми е трудно да ви простя - можете да пишкате прави. Аз много, ама много ви завиждам. Но това е природа.

Аз пък сутрин когато още не съм се събудил си пишкам като вас жените.Има вероятност още олюлявайки се да не уцеля или да падна.Установявам за пореден път вашата приспособимост.

но и аз и ти независимо от позата сме равностойни, равноправни и нееднакви. И това е най-хубавото, че сме различни, всички хора, със своя единствена комбинация от клетки, отпечатък от пръсти, комбинация от качества, характерни черти, лицеви черти и други подобни Но важното е, че имаме ЕДНАКВО ПРАВО НА ЩАСТИЕ .

Точно.

Абсурдна тема. Равноправие със сигурност има. Що се отнася до равнопоставеност - сори. Няма как!!! Пред Него ние със сигурност сме равностойни, не и равнопоставени.

всички, които са искали да коментират и не са имали възможност до сега, защото достъпът им е бил затворен. Това беше техническа грешка. Днес я поправих. Изисквам одобрение на коментарите само защото така разбирам кога е имало коментар за да го прочета.
Прекрасен ден.

само искам да кажа, че само дърво не гори...

не мисля, че трябва да се борим за някаква равнопоставеност с мъжете във всяко едно отношение - това е пълно безумие, защото мъжа и жената не сме еднакви - а взаимнодопълващи се. Да, ние жените сме добри в едни неща, но трябва да признаем, че мъжете са добри в други. Ако ще се строи блок мъжът ще го направи по бързо, рационално, логично, но когато дойде време за вътрешните декорации, дребни детайли, прецизност - жена ще се справи блестящо. Защо трябва да го отричаме и да искаме размяна на ролите? Да, жените и мъжете сме равностойни, но не в едно и също начинание!

"Съгласна съм – различни сме, но аз не говоря за еднаквост, а за равностойност"
В една група може да има разпределение на различните роли, така че всеки да я изпълнява най-добре според способностите, но когато се взема решения всички да имат еднакво право на глас. За това говоря - за избори и решения, а не за мускули и технически умения.