Коя е жената днес? Кое е нейното място? В кухнята? По пътищата? На строежите? Кое е нейното място в обществения живот? Кое е нейното място в културния, финансовия, семейния живот? Кое е нейното място в сексуалния живот? Кое нейното място в света на бизнеса? Кое е място на съвременната жена в политическия живот ? На световната сцена? В Космоса?

Познати, разисквани често въпроси.

 Но днес, жени, аз идвам при вас с един нов въпрос:

Кое е мястото на жената в нейния собствен живот?

И има ли е там място за нея?

Защото ние, жените, сме напълнили живота си със съпрузи, деца, родители, съседи, колеги, началници, приятели, познати, непознати до такава степен, че почти не е останало място в нашия собствен живот за нас самите.

Представете си, че животът ви е като просторно дворно място – красиво, подредено, изчистено, ароматът на любимите ви цветя го изпълва, алеите водят до малкото езерце с прекрасно водопадче или фонтанче. Вложили сте толкова труд, фантазия, творчество, усилия, естетически вкус, време, енергия да бъде всичко точно, както сте си мечтали. Изучавали сте толкова книги, материали, проспекти, обикаляли сте толкова фирми, магазини за да направите най-точния избор и... ето, че всичко вече е готово и денят на празничното парти по случай неговото официално откриване вече е настъпил. 
Пристигат гостите – канени и неканени. Любимата ви музика е прекрасен фон на  пространството около вас. Шампанско, хайвер, вкуснотийки. Всичко е съвършенно....

Не сте очаквали, че сте станали толкова известна и че толкова хора ще искат да вземат участие във вашето празненство. С напредването на времето гостите продължават да пристигат и любимият ви двор се изпълва все повече и повече. Влизат през всички възможни и невъзможни пролуки – през вратата, прозорците, оградата (която вече е почти разрушена).

Хората изникват от всякъде. Става ви дори шумно и неуютно. Чувствате се малко уморена и не ви е конфортно. Решавате да  оставите гостите сами да се забавляват и да се оттеглите в спалнята си. Уви! Там вече е препълнено. В кухнята..., разбрира се, но и там вече не е останало празно пространство . В банята..., но ето, че и там други се разполагат. На терасата..., на покрива...., в ъгъла... Няма празно местенце. Навсякъде е изпълнено от други хора. Канени и неканени. Приятни и не, симпатични и не, познати и не, близки и не. Всякакви. И се оказвате в ситуацията, че други изпълват и се разполагат във вашия живот, където почти не е останало място за вас. А вие? Накъде?
 (следва)

Хм лоша работа

подобни усещания...И май още не съм си извоювала докрай своето местенце в собствения си живот...
Но започнах битката, в това съм сигурна. И няма да се откажа.

благодаря за разбирането

Започваме от местенце докато не го превземем целия и не си върнем цялата си собственост върху него. Наш си е.