Във Вселената няма вакуум. Все някъде трябва да бъдете, да  се намирате, да заемете своето място в пространството. Вашият живот е изпълнен от другите до "нула свободно място". Тогава? Тогава избирате или да  се принудите да навлезете в живота на някой друг и да живеете живот, който не е ваш или да се оставите всички тези хора да се разпореждат във вашето жизнено пространство.

В първия вариант започвате да е бъркате в живота на другите. Като си нямате нямате свой живот, вълнения, емоции, все с нещо трябва да изпълвате дните си и да се занимавате. Всичките тези клюкарски надничания в чужди животи са точно резултат от това, че сте изоставили своя живот и сте навлезли в чуждо жизнено пространство. Наистина ли искате това?

Във вторият вариант се превръщате в безгръбначни същества, които нямат свое мнение, желания, планове и се наемате да осъществявате чужди мечти и планове, да се обличате по чужд вкус, да изпълнявате чужди желания, да оставите друг да решава и избира вместо вас. И няма значение дали това са родителите ви, съпруга, началника, децата ви, хорското мнение, приятелите ви, личният ви лекар, консултант или всеки друг. Това просто не сте вие. Не сте вие тези, които избират и решават кои искате да сте, какво искате да облечете, ядете, учите, работите.

Вие не разполагате и с минута от вашето време. Всичко е разпределено и поделено от другите за другите. Познато ли ви е?

Но съществува и друга картина, сащо така реална като предишната. Животът ви, такъв какъвто сте го мечтали, какъвто сте го рисували във въображението си, вече е реалност. Постигнали сте всичко, което сте желали – картината е същата – къща, двор, романтика, красота, съвършенство. Решавате да празнувате и... идват всичките ви любими хора – семейство, приятели, близки, колеги. Приятна атмосфера, вие сте прекрасна домакиня, сновете между гостите си и ги забавлявате с чудесното си чувство за хумор. С помощта на  чудесните напитки, деликатеси и музика, които сама сте подбрали, допринасяте за доброто им настроение. Вие сте в центъра на вниманието на всички. Вие сте красива жена, със добро самочувствие, реализирана, удовлетворена, горда със себе си. Заслужавате го. Положила сте толкова труд и резултатът е прекрасен. В края на вечерта, гостите се сбогуват, споделяйки възхищението си от вас напускат вашето тържество. Вие оставате сама, но пълна със задоволство, приятно опианена, радостна, възторжена, щастлива и отивате да получите заслужената си почивка. След която, идва един нов прекрасен ден, с нови гости, близки и далечни, радости, удоволствия, срещи, раздяли, най-разноборазни чувства.

Хората влизат и излизат, преминават пред животът ви, но той остава ваш. Вие сте тази, която го управлява, решава, избира. Вие сте тази, която е в центъра му, независимо от обстоятелствата или от другите хора. Вие сте и оставате „номер едно”, главното действащо лице в собствения си живот.

Какво направи това възможно? Какво присъства във втората картина и липсваше в първата?

Вашият вътрешен телохранител, който стоеше на входа на личното ви жизнено пространство и преценяваше добре кого да допусне и кого не. Той е тази част от вашето вътрешно аз, която пази вашите граници, входове, интереси, здраве, тяло, душа, съзнание. Цени и пази всичко, което сте вие.(следва)

е жената вчера и утре

Прекрасен постинг.."Хората влизат и излизат, преминават пред животът ви, но той остава ваш. Вие сте тази, която го управлява, решава, избира." Надявам се повече жени да го прочетат. Приеми моите искрени поздрави и пожелания за радост и успехи.

И за се надявам че много жени ще го прочетат, ще се залисмислят и ще започнат да правят промени в живота си. Ще намерят своя вътрешен телохранител, ще станат по-независими и самостоятелни в решенията и изборите си.

Съгласна съм с теб! Сблъсквала съм се със всичко това, тъй че сякаш описваш моите собствени усещания в такъв момент. Но сега съм съвсем друг човек. Спазвам максимата:
"Където и да си,
с когото и да си,
не спирай да вярваш в Себе си
и винаги бъди Себе си!
Защото ти си ТИ -
единствена и неповторима!!!"

Всъщност - ако всеки от нас живее "за себе си", то защо не живеем самотни - като акулите,къртиците и т.н...
Установено е,че човек,изолиран от другите, бързо Деградира.
Да живееш за себе си - не е ли друг път натам?

да живееш ЗА себе си е ти да си целта на твоите действия и замисли.
Аз призовавам за това да живеем В себе си, в собственото си лично пространство и да уважаваме личното пространство на другите. Тогава колкото и да е невероятно няма да бъдем изолирани, а нашите комуникации ще бъдат на друго по-свободно ниво. Помисли си че имаш съсед, който през цялото време влиза у дома ти без да чука и се чувства у вас "като у дома си". Колко време ще живееш така без това да ти попречи?

В крайна сметка - хората биха дошли на Моето тържество ,ако аз им давам нещо.Ако са ми благодарни за нещо,което съм направил за тях - емоционално,духовно,материално.
И колкото повече прави човек за другите - толкова повече хора го Ценят.

И се стига дотам - да нямаш личен живот,да нямаш лично пространство.
Ганди, Нелсън Мандела, Александър Македонски , английската кралица дори - те на практика нямат нищо лично.

А от друга страна - слагаш ли граница,бариера - ти се изолираш.
И почваш да ги слагаш тези Бариери навсякъде, и навсякъде си изолиран - си Сам зад бариерите си, защото затова си ги създал - да си Сам.
А това добре ли е?

бариерите се спускат и вдигат. Въпросът е че ти решаваш кога и за кого. Това новата точка Кой решава в живота ти? Кой избира и кой взима решенията кой да влезе да излезе и каква роля да има в твоя живот.
ти пишеш:Ганди, Нелсън Мандела, Александър Македонски , английската кралица дори - те на практика нямат нищо лично.
ти може би говориш за материални и имуществени въпроси, а аз - за морал, за ценности, за духовност, за съзнание, за избори и решения. Надявам се да съм достатъчмно ясна.

Но бариерите обикновено са спуснати, и се вдигат само след продължителен анализ,който често не се осъществява,защото няма време.
Някак не те разбирам - къде да ги слагаме бариерите?

Днес е и общоприето всеки да си избира сам партньора, какво ще учи,какво ще работи и т.н... Бариери тук не са ни необходими.

Да се изолираш от информацията е самоубийствено. А чуждите мнения са и информация.

И си мисля,че не другите са виновни,а нашата слабост - да се осланяме съзнателно на техния избор - за да е и отговорността тяхна.

Всъщност - около лъва няма никакви бариери.
Всеки спокойно може да иде при него,и да го погали.
Ако преди това не бъде изяден.

което се отнася отлично за терапитичните професии и тренинги.

Не съм сигурен дали подбираш буклуците на западните методи, които обещават синьото от най-синьото и в крайна сметка резултатът е нула.

съжалявам че си попадал на хора, които са ти обещавали нещо, но резултатът е бил нула. Разликата е, че аз не обещавам, а също и в това, че не аз, а ти си отговорен за резултатите. Аз съм отговорна да те насоча по посоката, която ти си избрал и са те предупредя ак осе отклониш от пътя. Но за действията ти, думите и резултатите, отговорния си ти. И при спорта е така - треньора учи, напътства но спортиста е този, който тренира и който постига резултатите си.