Ако ме питате от какво най-много ме е страх, ще ви кажа, че  е от страха и по-точно от моята реакция при страшни ситуации. Страх ме е от страха. Имам страх от височина и от дълбочина. Например при плуване на дълбоки места, където не стигам дъното. Веднага ме обхваща паника, забравям всичко, което знам и съм научила до този момент, паметта ми е чисто и бяло пространство. Започвам да правя некординирани движения или се забивам като пирон на едно място. Нищо не може да ме накара да се помръдна. Едвам се справям с дишането. Просто се превръщам в завръзнала, парализирана, вкаменена или както искате го наречете, но аз преставам да действам и още по-лошо да расъждавам. Загубвам престава за време и пространство. Не съм сигурна, че знам и коя съм. Може би в моменти на най-силен стрес забравям и това. Предполагам, че това е някаква моя защитна система и в определни ситуации е полезна и ми помага да оцелея, но да живея години наред в такова стресово-вкаменено състояние не ми допада.

А за да навлезе страха в моето пространство - пролуки, колкото искаш. Достатъчно е да пусна радио, телевизия, да надникна във вестника, да попитам съседката как е и какво ново при нея и ...потока от страшни новини се е насочил към мен. Трудно е да живееш в нашата действителност и да не си докоснат от отрицателните новини, разпространяващи страх.Това са огромни машини за масово разпространение на страха. И защо ни обливат със страх? Каква е ползата на тези събирачи и разпростарнители на страх? Ползата е властта. Много по-лесно се владее маса от хора тръпнещи или сковани от страх, от колкото една маса от неудържимо весели, доволни, щастливи люде. Страха обезмалощава, взима ни силите, отнема ни същността, способността да избираме, да решаваме ефективно и изгодно за нас. Страхът и неговия брат, сресът причиняват вледеняване на чувства и мисли.И когато хората наоколо са сресирани вече години наред, т.е. ако това неадекватно състояние се пръвърне в постоянно, тогава.... тогава е много по лесно да се манипулират, да бъдат водени  в  посоката, която е изгодна на някой друг.

Казват, че да си смел не значи, че не се страхуваш, а да си смел, означава да продължиш да действаш заедно със страха, т.е. да не разрешиш на страха да те овладее и вледени, скове, парализира, вкамени. Да не разрешиш на страха да те спре. Това значи да останеш в състояние, в което мисълта ти продължава да действа, не губиш връзка с реалността и продължаваш да владеш чувствата си, мислите си, действията си. Тогава, дори в  състояние на страх ти продължаваш да управляваш собствение си живот.

Чудесно казано, но как се постига? Лесно, разбира се – чрез тренировки.

Първото  и най-важното е да различим страха и да го наречем с неговото си име, т.е. да признаем, поне пред себе си, че ни е страх. Защото, когато го отричаме, когато го крием и го тъпчем навътре в себе си и в един момент той нарасва до толкова, че вече преставаме  да го владеем и той става наш господар.

Значи първо – да презнаем, че ни е страх. Когато признаем съществуването на страха, тогава даваме възможност и на други хора около нас да споделят страха си, да го проявяват здравословно. Например на нашите деца. Когато им казваме, че страха не съществува или че е срамно да се страхуват те започват да го крият и трупат, което естествено води или до болести или до неовладяна агресивност и насилие.

Второ – да се вгледаме в страха си, да го опознаем – как изглежда, колко е голям, какво го причинява. Както казвала една баба "Когато те е страх от нещо иди го пипни".

Трето – да се вгледаме в себе си в моменти на страх. Да се опознаем и себе си – как реагираме на страха, нива на страх.

Четвърто – да разберем, че има различни възможни реакции – можем да викаме, да се смеем (да, има хора, които се смеят когато ги  е страх), да избягаме, да се вцепеним, да бием, да нападаме, да удряме, да крещим, да мълчим, да се крием или....да танцуваме.

Днес открих тази възможност – да танцуваме. Индианците имат танц на страха – преди битка мъжете от племето се събирали и танцували около огъня и така разбивали страха на малки парченца и се освобождават от него. Да, трудно е да се повярва,  че великите смели индиански воини са се страхували преди битка, но не са го криели, осъзнавали са го, не са бягали от страха си, а са си създали свои ритулали за освобождаване и за овладяването му.

Когато страха остане подтиснат и не намери навременно, безопасно и здравословно проявление той не изчезва, а се преформира на гняв, насилие, агресивност,болести.

 

ТАКА ЛИ ИНАЧЕ СТРАХЪТ СЪЩЕСТВУВА И Е НАЙ-ПРАВИЛНО ДА МУ ДАДЕМ ЗАСЛУЖЕНОТО МУ МЯСТО, ДА ГО ЛЕГИТИЗИРАМЕ, ДА ГОВОРИМ ОТКРИТО ЗА НЕГО И ЗА НЕГОВИТЕ ПРОЯВИ. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА СТРАХА , ДА ГО ОТРИЧАМЕ И ДА ГО КРИЕМ НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТОЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА, ПРОСТО ТОГАВА САМО РЕШАВАМЕ ПРОБЛЕМА ПО ЩРАУСОВИЯ НАЧИН.

 

Колкото повече се пазиш от "страшните" неща, толкова по-страшни ти се струват...

но не съм мислела, че се страхувам от самия страх. Интересно.

За внимание, за повече концентрация.
Ако пък си ангажиран с действие по време на "страшното", то страха обикновено изчезва с тяхното започване,и се появява след прикрючване на всичко.

В "Брида", Коелю описва нещо като ритуал, или по-скоро преживяване, има за цел да покаже на конкретния човек несъстоятелността на страха: Главният герой се качва с главната героиня на един невисок планински връх, където я оставя сама да изкара нощта, без нищо, освен с малко вода. обяснява й, че няма никакви диви животни и я оставя на върха при залез слънце, като й казва, че ще се върне на сутринта. Естествено, той се скрива наблизо за да помогне, ако жената наисина се уплаши сериозно, но тя не го знае. В началото няма проблем, но с напредването на нощта, непознатите звуци на гората започват да действат върху въображението и, което постепенно започва да рисува всевъзможни чудовища. Започва да се страхува, изпада в паника, но знаейки че е сама, че няма как да се върне през непознатата местност, си дава сметка, че това вероятно е само плод на нейното въображение и постепенно се успокоява.
Обяснението на главния герой на следващата сутрин, е че животът е като нощта. Пълен е с всевъзможни чудовища, които въображението ни, подтикнато от - както ти ги наричаш - разпространителинте на страх рисува в представите ни, но в действителност такива няма или са много рядко и често пъти не ги срещаме. Героят използва даже термин: "Тъмната нощ на живота"...

да почувствам страха, да го погледна в очите, да не се уплаша от него, т.е. да му се усмихна приятелски и .... да продължа нататък. И се оказва, че само след някакви си минути вече ситуацията изглежда съвсем различна и вече си мислех, че "какво толкова има в това, това е нещо съвсем обикновено ? Как изобщо съм си въобразявала, че е нещо страшно?"
Това, което искам да кажа, че единственото нещо, което трябва да направим е да преодолеем МОМЕНТНОТО стъписване от изненадата, от това че нещо се е случило и ни е заварило неподготвени. Да се постараем да напарвим някаква малка крачка, някакво действие - независимо дали е правилно или не, но да ни извади от стресовата ситуация. А след това? След това е лесно защото ние "се връщаме към себе си", т.е. осъзнаваме че не е толкова срашно, ние вече сме преминали опасността, оцеляли сме и можем да се върнем към това, което сме.
Благодаря, че сте тук, така заедно по-лесно се преодоляват стресовите ситуации.

Понякога само ;)

Казват,че постоянните посетители в казино го правели не за печалбата, а за "тръпката от загубата".

които го правят за адреналина. Но аз не говоря за това. Защото всъщност всяко нещо може да се превърне в пристрастеност.Аз говоря не за изключенията, а за правилото, т.е какво правим когато се страхуваме и това ни пречи да напреднем? Говоря за страха като пречка. И е хубаво за осъзнаем, че можем да изберем как да реагираме на страха и да не се страхуваме отнего, а не да го търсим съзнателно.

за планиране на бизнеса. Там ни учеха как да планираме - да напишем най-смело това, което искаме да имаме след 5 години и след това след година. Лекторът обясни, че ние не сме наясно с нашите възможности. В нашите представи те са само 30% от действителните. Ако искаме нещо, което е в рамките на нашите представи за себе си, тогава си поставяме ЛЕСНИ И ПОСТИЖИМИ ЦЕЛИ и естествено губим интерес към тях, защото тогава липсва вълнението и предизвикателството.Как да разберем, че това, което искаме е и реално за постигане и в същото време вълнуващо - като преминем, както той го нарече, "Изпита на страха", т.е. когато четем това, което искаме да ни хваща страх и вълнение. Има тръпка. Тогава това, което искаме е наистина е според нашите истински възможности.
Аз имам друго мото АКО МОЖЕШ ДА СИ ГО ПРЕДСТАВИШ, ЗНАЧИ МОЖЕШ ДА ГО ПОСТИГНЕШ.
Така, че давайте напред към страха (като мерна единица) да го докоснем и да преминем през него.

Ние сме магически същества.... какво то си кажем това сътворяваме... На много от нас като че ли ни е внушен страхът от смъртта... докато не разберем че както раждането е една врата прзе която влизаш, така и съмрта е врата от която излизаш... и при това жив. На тази сцена живота като си приключиш ролята се прибираш у дома. Страха наистина не ние присъщ... но все пак има едни гласове които ни го внушават.. за какво ли не... Нашия ъстински вътрешен глес не прави това. Кастанеда им вика летачи.... поздрави

да, съвсем си прав, че веригата е мисъл-думи-действия-действителност. За това всичко започва от съзнанието и за това при трениране на съзнанието се променя и реалноста, в която живеем. Както казват "Вселената не обича да ни разочарова" и каквото си поискаме (мислим, казваме, вършим) това ни дава.

Дааа права си.. . много често ние си създаваме реалностите... по метода направи си сам. Ако в теб има любов и мислиш за любов.. това ще излъчваш ипривличаш.... Неимоверно трудно е да се избави човек от капана на ежедневието.. но в това е предизвикателството... д абъдеш себе си... н еда нямаш страх .. а да не позваляваш той да е водещ или да ти замъглява очите .... и да виждаш от 10 неща едното грозното и страшното а да не виждаш 9 прекрасни неща.... От мен много любов на всички ;))))

е също въпрос на избор.
Тук съм написала нещо по въпроса
http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=168720

абсолютно... въпрос на личен избор е... живота има тъжна и весела страна. Аз съм избрал веселата. Но щастието е в това да проумеем, че наистина имаме избор... да изберем страната... от Кастанеда

да разбереш, че имаш избор, втората е да правиш съзнателни избори и решения, което са носочени към бъдещето, което искаш да превърнеш в настояще.

даа споделям съзнателното и будното избиране и вз-емане на решениее... тук и сега... бъдещето се твори в настоящето .. то просто е едно следствие..;))))

има ли вече курсове по тантра в България? Ти ли ги организираш? Къде? Кога?

аз специално не съм виждал да има курсове освен като йогистка практики... в момента не организирам нищо.. но като цяло се опитвам да възродя това древно учение но извън йогистките практики... които меко казано не са пододящи за 5 коренна раса пък особенно за нас българите... по скоро като нови отношения между новите /будни и съзнателни/, еволюирали Ева и Адам. Нещо което да възроди и съюзи тези две сили- мъжкото и женското ... и т.н. ако ти е интересна тази тема ми пиши на мейл