Незная кога и как точно се е случило това, но допускам, че началото му е поставено в периода, в който са ме наказвали права до стената, в ъгъла на стаята. Оказва се, че явно се е случвало достатъчно често щом съм придобила навика да стоя в ъгъла и да наблюдавам другите. Да избирам ролята на пасивния зрител. По някаква все още неизвестна причина аз продължавах да се самонаказвам и да се поставям в ъгъла на моят живот и да наблюдавам как другите участват активно и се разпореждат в него, а аз оставах безучастен наблюдател.

И това беше така, до като не си зададох въпроса "Каква роля искам да играя в моя живот? Каква е моята длъжност?" Имаше много свободни дължности и можех да си избера да бъда режисьор, статист, второстепенния изпълнител, звездата на групата или нещо друго? А може би всички заедно? Едно нещо ми беше вече ясно – не исках да бъда безучастния зрител, не исках повече да се самонаказвам (какво да се прави, че пораснах и нямаше кой друг да го прави) в ъгъла и реших да застана по средата на живота си. Това растояние се оказа не толкова кратко и ми отне няколко години. Какво ми даде възможност да го направя? – простих си своето несъвършенство. Приех се такава, точно каквато съм в настоящия момент.

Но ето ме днес тук, стояща гордо в центъра на живота си, изпълняваща главната роля в пиесата, на която аз съм и сценарист, режисьор и главен изпълнител. Вече съм  готова да привлека вниманието на зрителите, да застана пред прожекторите и да обявя – "Това съм аз, истинската аз, с всички прекрасни неща, които притежавам и с всички останали, които искам да усъвършенствам. И то, не защото вие не ме харесате, а защото това ще направи животът ми по-лек и красив, защото това ще ми даде възможност да даря от подаръците си все повече хора, ще ми подпомогне да стигна до тях и да ги съпроводя до тяхното щастие. Защото за мен е щастие да се намирам сред щастливи хора." Точно както един талантлив пианист, цигулар, певец и художник се тренират, репитират, усъвършенстват, развиват за да могат да радват своята публика, която те искрено обичат и тя също ги обича и цени.

И не мислете, че нямам моменти на слабост, колебания и съмнение, че не падам и не ме боли. Имам ги всичките и то по много. Но това, което ме вдига отново на крака е, че се отказах да се отказвам. И когато ми се случи да падна,  аз отново ставам и отново тръгвам, и се провалям, и опитвам отново, и отново, и отново. До като не постигна точно това, което съм искам. Не винаги,  както, когато и където съм го искала. Но го получавам и му се радвам. Защото не е достатъчно да получим това, което сме искали, а трябва и да го запазим и да му се радваме. Ако ли не? Ако ли не - то си отива, а ние си оставяме искащи и неудовлетворени. Така е и с любовта, и със семейството, и с парите, и със здравето и с всичко друго.
Формулата е проста: 

Искайте, получавайте, ценете, благодарете,съхранете, пазете, радвайте се. И то ще остане.

 

Зареждащ постинг! ;)

ако моите думи са проводник на енергията ми и са стигнали до теб- Желая ти прекрасен ден.

Както винаги - хубави мисли, Виктория. Само трябва да се научим да не губим ентусиазма си, когато падаме, иначе изправянето става по-сложно. Но пък въпросът за това доколко проблемите ни са проблеми, сме го коментирали. Всичко най-добро.

благодаря за хубавите думи. Точно там е въпроса - как да поддържаме ентусиазма си и как да не караме на "гол ентусиазъм"? Няма проблеми, има гатанки.

хубаво казано, Лоли, това като да караме по течението ли е ? Да сме жилави, това значи да остояваме на своето или да вървим с тълпата?

да бъдем будни за всичко

тоди живец? Кой ще го полива? Кой ще се грижи за него?

Ами това е, като скачаме..да ни се отваря парашута, а ако не се отвори и се изгърмим, да сме жилави и да можем да станем, за да се готвим за следващия скок..образно казано.

аз имам страх от височина и за това никога не давам такива примери. Моите са все по вода - река, море, път и т.н. Ама по въздух? И то от толкова високо? Може би трябва да опитам. Настина велик пример - да скочим с парашут и ако той не се отвори и ние паднем, просто да станем и да се наредим на опашката за ново скачане. Велика си :)

често сме оставаме пасивни зрители в своя живот за да се превълнем в активни участници в чужди животи.

нашите контакти, природата,малките радости от живота.

да, права си, всичко което ни пълни с радост и любов. Защото любовта е пракрасна и мощна движеща сила и всичко, което правим от любов е пълон с живот,цъфти и се развива.

Superior tihnikng demonstrated above. Thanks!

YouВ’re the one with the brains here. IВ’m wtahcnig for your posts.

jtFMgk <a href="http://oqbocbkukvra.com/">oqbocbkukvra</a>

STy6xC <a href="http://cmpypgqcuhxx.com/">cmpypgqcuhxx</a>

fd00ST , [url=http://kemqgpoxmjcx.com/]kemqgpoxmjcx[/url], [link=http://dqnjqbzuuizt.com/]dqnjqbzuuizt[/link], http://brzdtqrrfikq.com/

ea7G0H , [url=http://vbitmwknhgjj.com/]vbitmwknhgjj[/url], [link=http://icsnhimaiucq.com/]icsnhimaiucq[/link], http://hzxmuyoyixxd.com/