Да караш по течението или да избереш своята посока?  Предполагам, че сте чували поне един път в живота си "Където всички там и ние" или популярното оправдание "Те всички така правеха", или подканването "Карай по течението, по пътя на най-малкото съпротивление". Всичко това е проявление на стадния ни инстинкт. И наистина това е най-простия и лесен начин на оцеляване. "Каквото за другите – това и за мен, където другите – там и аз". Чисто, просто, ясно. И много хора избират .... да не избират, да се подложат на общественото мнение и ... хайде напред, по течението.

Да, ама има и други – дето я карат "през просото", дето не се съобразяват много с другите и си "карат, както те си знаят". Това са тези, които имат смелостта да изразят своето мнение, готови да го устояват, да променят, да бъдат новатори, да бъдат различни, да създават, да бъдат индивидуалисти, революционери да показат главите над тълпата и дори станат лидери и да поведат другите след себе си. Съгласна съм, че не винаги е лесно, не винаги е гладко. Понякога съпротивлението на тълпата е огромно и има риск да ни съборят и смачкат. Не винаги успяваме да плуваме срещу течението, уморително е, изтощително. Но споде мен има и друг начин – лек и прост – НИЕ ДА СИ ИЗБЕРЕМ ТЕЧЕНИЕТО, ПО КОЕТО ДА ПЛУВАМЕ. В света има много течения – въздушни, водни - морски, речнии, извори, поточета, вирчета, ручейчета, океани, блата, язовири, езерца. Изборът към какво, къде, кога и как си е само наш. Пиша това, за да си изясня на себе си и на вас, че това, че има "световна криза", че светът е тръгнал "по нанадолнището", че сме пред крах, че се е увеличила безработицата, престъпността, глада, бедността по света, може би е факт, но всичко това е относително.  В същото време, ако има поне един-единствен човек на света, който е здрав, богат, щастлив, успял и световната криза не го е засегнала или дори той е успял да превърне кризата в шанс за себе си и да извлече полза от нея, то това значи ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО и вие можете да бъдете там, като него, стига да изберете неговото течение.   На последък имам нов девиз: Ако можеш да си го представиш – значи можеш да го постигнеш   Помислете си, вие как си представяте вашето бъдеще – провал или успех, болест или здраве, щастие или нещастие. Защото това, което е във вашите представи и мисли е като ваш компас и вие се насочвате натам и го постигате. Винаги. И тук действа закона за привличането. Ако вие сте избрали някое течение и сте се присъединили към него, но в един определен момент виждате, че сте изправени пред провал, пропадане, загуба, голям риск, тогава какво ще изберете? Представете си, че течението на реката, по която плувате води към голям водопад. Имате  няколко вариянта: - да се оставите на течението, да карате по инерция и ..."каквото сабя покаже", "където всички там и аз". - да се хванете на някой клон и да се задържите докато ви стигнат силите и .... - да си потопите главата във водата и да се правите, че не виждате водопада и... - да плувате обратно по течението и да се борите с всички сили водата да не ви отнесе, докато не се изтощите и... - да се осъзнаете на време и докато все още имате сили, или сте в състояние  да управлявате лодката си, за се приближите към брега и ... да смените реката (течението) и точно като французойката от вица да попитате, "аз все пак не разбрах къде е проблема "? Дали това е въпрос на далновидност, вяра, оптимизъм, широк мироглед, опит, мъдрост или е "прекалено просто и хубаво за да бъде истина". Аз съм убедена, че голяма част от вас няма да ми повярват. Но аз не пиша за тях, аз пиша за другите, които ще се замислят, които са готови да видят и друга възможност и да погледнат от друга гледна точка и да се замислят: Как мога да превърна кризата в шанс? Желая ви успехи и попътен вятър.                

Иска се дръзновение и воля. А наличието на тези качества в човека сами по себе си го предразполагат към успешни решения и действия. Страхът зачертава и най-вдъхновените проекти. Мисля, че преодоляването на страха е голямата задача. Нямаш ли страх, каква ти криза, какви ти проблеми! :):)

въпросът е да осъзнаем страха си и да не му разрешаваме да ни управлява, т.е. да не взимаме решения в стресово състояние, защото в повечето случаи са грешни. Да спрем, да вдишане дълбоко, да прeбоим до 10,да се успокоим и тогава да решим.
Ако видим, че кораба потъва, най-естествено еда решим, че това не е нашия кораб, "Не е нашия случай" и ще го напуснем най-естествено. същото и е с избора на пътя, марширута - защо трябва да изберем да се присъединим към път водещ до провал. И какво от това, че всички го правят?

П.Дънов дава отговор на тези въпроси и казва следното" Какво представлява реката?-Животът, който носи условията, при които човек се ражда и развива. Животът не зависи от човека. Той си върви по права линия. Обаче от разумността на човека зависи, къде да постави своето колело, за да се движи правилно и равномерно при всички условия, при всички външни мъчнотии и изпитания. На какво може да се уподоби колелото? На човешкото тяло. Какво ще стане с воденицата, ако колелото не може да се върти? Задачата на човека се заключава в това именно, така да постави колелото, че при всички условия да използва енергията на водата и да се върти. Следователно, както колелото използва енергията на реката, така човекатрябва да използва енергията на живота.-Трябва ли човек всякога да върви по течението на живота?-Това зависи от неговите разбирания и интереси. Как се движи параход в морето? Някога по течението на водата, а някога срещу течението.И човек някога се движи по течението на живота, а някога срещу течението.Каква е разликата, когато човек се движи по течението на живота и когато се движи срещу течението? В първия случай той изразходва по-малко енергия, отколкото във втория. Това показва, че той върви по гладък път, без мъчнотии и съпротивления. Той прилича на параход, който се движи леко и безпрепятствено по течението на водата.Това хората наричат щастие. Обаче, какво щастие е това да стигнеш до едно място, да разтовариш стоката си и да не можеш да се върнеш за нова стока? Какво щастие е да се качиш някъде и да не можеш да слезеш? Следователно нужно е човек да се движи и срещу течението на живота, т.е да минава мъчнотии и изпитания за да занесе старата си стока на едно място и да купи нова. В този смисъл живота като велико училище трябва да се използва с мъчнотиите си и препятствията си. Само така човек се калява и развива.

но това твърдение "Животът не зависи от човека" ми е трудно да го приема. Какво точно е имал предвид като е казвал Живот? Животът на планетата, законите на природата, тогава - да, съгласна съм. Но ако имаме предвид - личния живот на всеки човек, аз смятам, че всеки сам решава и създава своя живот. Той строи кораба си, той избира течението, реката, посоката, товара,избира екипажа. Ти какво мислиш?

личният живот следва ние съзнателно и разумно да го пригодим към него и да не губим излишна енергия, книгата е много интересна, препоръчвам ти я. Аз мисля, че живота е шарена черга и от нашият избор зависят много неща-посоката, екипажа и товара, но реката е една, до колкото живеем в дадено общество, държава. Можем понякога да сменим реката, т.е. държавата, но трябва да сме наясно какво печелим и какво губим, защото никога не е само едното или другото.

има предвид потока от мисли, начина на мислене, който води до провали. Дали са мислим като всички, да приемем нещо за правилно само "защото всичик правят или мислят така" или да търсим друг начин, друг път, друга възмоност, друг поток, друга река.
Колкото до шареното съм съгласна. То и за това е интересно, защото е шаренчко.
Можем да правим много външни промени, да сменяме държавата, съпруга, работата си, цвета на косата, но ако не направим трансформация в мисловния си модел, ще стигаме във различин вариянти, но до едни и същи резултати.
Ще потърся книгата, благодаря ти.

В рамките на шегата се присетих за афоризма, според който за повечето хора, проблемът е как да я карат през просото, без да сгазят лука :) А сериозно – мислех си, че децата са показател как безпроблемно сменят своята река: в омента, в който една игра им омръзне, просто спират да я играят и си намират друго занимание без притеснение от това, че другите продължават да играят. И си мислех също така, че умението за промяна в известен смисъл е лакмус за степента нашето остаряване и закостеняване, ако мога така да кажа. А тук с Дънов имам разминаване, доколкото в живота не мисля, че има връщане за нова стока. Ако вървим напред-назад между две точки, товарим и разтоварваме нова стока, то това може да е приятно, но няма да доведе до напредък; ще си стоим само в една част на реката и никога няма да видим морето. Ако продължа метафората, плуването срещу течението води до увеличен разход на гориво, който от своя страна замърсява средата и води до по-бързо износване на частите на кораба. Лично аз предпоитам друго сравнение: наскоро прочетох "Как изгубих своята наивност", от Ричард Брансън – бизнесмен, новатор, пътешественик икакво ли още не. освен с всичко останало е имал страст към пътуванията с балони. Участвал е в огромни преходи: прекосил е Атлантическия океан, Тихия океан и е имал неуспешен опит за обиколка на земното кълбо. Неуспешен, но все пак е минал пътя от Мароко, през цяла Азия, та до Хаваите в Тихия океан. Движението на балона е ставало чрез използването на разблични благоприятни въздушни течения и нерядко балонът се е движел с над двеста и петдесет километра в час. За целта, по указания на метеоролози, неднократно е било необходимо да се променя височината на полета за да може да бъдат уловени такива въздушни течения, които да го придвижват в желаната посока. от една точка до друга е биол едно течение, после трябва да се хване друго, което да ги изведе по-нататък защото първото прекъсва или извива на север вместо на изток... така виждам и промените в избора на човек. Балонът не може да пътува срещу въздушното течение, но може да ги използва за да отиде до всяка една точка.

течения много, тряба да намерим това, което най-много ни подхожда, което ни приближава към постованета цел. И стигаме до същото - до началото - да определим каква е целта ни. Защото някои излизат на път само за да пътуват. Пътуването заради самото пътуване. 100% спонтаност. Тези хора нямат нужда от компас. Те карат "по вятъра".

след написването се огледах и разбрах, че съм пропуснала още един вид хора - тези, които изобщо не са навлезли в течението. Които си стоят на брега и изобщо не напредват. Има едно мнение, че ако не напредваш, ако не се развиваш, това значи че вървиш назад, изоставяш,защото през това време светът около теб напредва. Незнам дали съм 100% съгласна с това. Защото и думата напредък е относителна. За много хора, може би духовното развитие да е застой, да няма видими промяни, но за мен това е напредък.
Това, което искам да кажа, че има хора, които ги наричам "живи-умрели", живеят в смъртта. Тези, които са излезли или не са севключили в потока на живота. Има такива, ама "никакви ги няма" и те са сред нас.

Напълно съгласен, само че предпочитам не "напредък", а "промяна". Животът е промяна и искаме или не искаме, той ни променя. Ако толкова ни харесва настоящия момент, че не исакме да го променим, то живоът ни промена насилствено. Ако пък се заинатим и упорстваме, животът ни изхвърля от себе си. Единственото, което ни остава е да изберем начинът по който се променяме, да изберем какво и до колко сами да променим у себе си. За мен това устройва живота: струва ми се, че той не винаги държи да се променим точно по определен начин, променяме се, това е важното. Но ако ние не изберем пътя на промяната, той ще ни промени "както дойде", така да се каже, искаме или не искаме. И тогава нямаме право да се сърдим за това в което той ни е превърнал, ако то не ни харесва.

Замислих се и задруго: много хора иронизират поздрава "бъди жив и здрав", с аргумента, че след като си здрав, не може да не си жив. Само че аз съм също на мнение, че да си здрав не винаги означава да си жив. Има много живи мъртъвци, за които Сенека е писал: "Да живеят – не умеят, да умрат – не искат." Хора, на които вече всичко им е безразлично, всичко им е омръзнало, вече нищо не търсят и не искат... да, здрави са, но не са живи.

имаме един живец вътре в нас - волята за живота. Често по един или друг начин, в един или друг период от живота той ни е бил пречупен. И ние сме продължили по инерция, по навик, на автомат, но това не значи да жиееш. Може би въпросът ми тогава е КАКВО ЗНАЧИ ДА ЖИВЕЕШ?
Не мисля, че в този момент знам отговора.

Ами отговори биха могли да се намерят доста, но в моменат и аз не мога да се сетя за нито един, който да е изчерпателен и наистина добър... може би това да осъзнаваш всеки един момент и да се осъзнаваш във всеки един момент... доста сложен въпрос.

да създаваш течение обаче, е гениално.

е банално, да избираш течение-тривиално,
сам да правиш течение обаче, е гениално...

какво се оказа, че не ни е ясно точно какво значи да живееш. Не да съществуваш, не да оцеляваш, а да живееш?
Аз не само, че искам да живеея, но искам да живея добре.
Размисли ме, ще търся отговора за себе си.

Хубаво казано, за това гениалните се броят на пръсти. закото не са се страхували да създадат нещо свое. Но преди това, те са имали смелостта да излязат от общоприетото течение.
Има теория на Владимир Зеланд за махалото. За да стигнем до етапа да задвижим сами собственото си махало, първо трябва да се изчистим от влиянието на другите махала. Тогава стигаме до нулева точка, когато махалото ни спира, защото чуждите сили вече не ни влияят.
Чак след това трябва да намерим силата, енергията, която ние самите да създадем за да задвижим самостоятелно махалото си.
Следващ етап е да привлечем колкото се може други външни сили, които да ни подмагат при задвижване на махалото ни.
Същото е и с течението.
Трява да създадем свое и след това да намерим още съмишленици и пъртньори, които са готови да се включат.

Дано не ти се стори неподходящо това, което ще ти постна като размисли за живота и мястото ни (ми) в него:
РЕКА
Колко време измина, откакто тръгнах от извора?!
Буен планински поток беше моят стих.
Прескачах през сипеи, пропадах в дълбоки долИни.
Дървета събарях и тъмни прегради руших.
Отровени ручеи се вливаха в моето русло.
Пречиствах ги, като поглъщах отровите.
Отпусната, морна, лениво водите си влачих.
Най-после достигнах морето.
И се запитах -
река ли бях или просто песъчинка
в реката на Времето?

ПЕСЪЧИНКА

Вече зная - аз съм само песъчинка в реката на времето. То тече устремено към безкрая и в лудия си бяг ме влече и премята от бряг до бряг. Ту ме блъсне в подводен камък, ту вдигне израненото ми тяло на гребена на най-буйната си вълна, за да видя света отвисоко. Понякога ме изхвърля на някое тинесто, затлачено от мъртви дървета място, и ме оставя да гния сред смрад и нечистотии. А-ха да почна да се разлагам, и ето я бурята! Тя повлича надолу мъртвите стволове, отмива тинята, връща ме в мощното течение.
Понякога (за миг само!) Времето ме спира на красив, спокоен остров. Но не, това не е истинският ми живот, това е сън!
И пак надолу - от бряг до бряг - към Безкрая...
... А може би обратно, към Извора?!
ХІІ.1995 - VІ.1996
......................................................
Днес, 22.08.2008г., искам да съм ИЗВОР!

писала съм и за песъчинката (защото и аз съм такава)
http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=199370
с останалите продължение
писала съм и за реката
http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=154422
писала съм и за извор, но не съм го публикувала.
харесва ми това, което пишеш, харесваш и ти.
Благодаря ти, че си тук и споделяш с мен.

Срещал съм още една формулировка на споменатия девиз (Ако можеш да си го представиш – значи можеш да го постигнеш). Тя гласи :

"Ако можеш да го видиш в ума си и да го почувстваш със сърцето си - то ще бъде."

нещата върво се раждат като идея и след това сотава да ги материализираме.