Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2009 14:24 - Приказка за една жена
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3032 Коментари: 5 Гласове:
1



Имало едно време една жена, която някога преди много години била дете. Добро дете. Смело дете, което искало да промени света, да го направи по-красив и по- добър. Когато била на 5-6 годинки тя започнала да забелязва, че хората често се отнасят лошо един към друг, че си причиняват болка, че се нараняват. Тогава тя решила, че иска за направи нещо за тях, да промени положението, да ги научи да се държат по-добре един с друг, да се обичат. Чудела се ден и нощ как да помогне на хората. Опитвала се да им говори, да им обясни, но те се отнасяли с пренебрежение към думите й и изобщо не я изслушвали. "Ти си още малка, като пораснеш, ще разбераш" й казвали  и отминавали забързани. Момиченцето разбрало, че сама няма да може да се справи и започнала пламенно да се моли на Господ да й помогне:

- Помогни ми Господи, да изпълня мисията си и да науча хората да се обичат и да се отнасят добре един към друг. И ето, че една нощ в съня й се явил ангел – усмихнат и добър. Той изслушал молбата на момичеценцето и й предложил следната сделка:  - Аз съм готов да ти помогна да промениш света, но ще искам нещо в замяна. Зарадвало се детето на предложението и казало:  - Ще ти дам каквото поискаш!. - Добре - съгласил се ангелът - тогава ще трябва да се откажеш от собственото си щастие и да го раздадеш на другите. За теб ще остане само страданието. Момиченцето било толкова щастливо, че си е намерило помощник и вече не е само, че не се замислило много и веднага се съгласило. Та нали до сега то познавало само щастието и не знаело точно какво е това страдание. Стиснали си ръцете, точно като големите, сключили на сделката и ангелът изчезнал. Събудило се момиченцето на сутринта и нищо наоколо не подсказвало, че имало някаква истина в съня й. Усмихнало се, както винаги и изприпкало до леглото на родителите си да ги поздрави за добро утро. Майка й я прегърнала и й казала, че има хубави новини за нея. - От утре аз започвам работа и ти вместо на детски дом, ще ходиш в дома на твоя чичо и той ще се грижи за теб, докато аз се прибера. В дома на чичо й? Ой, тя не обичаше да ходи там. Дори й бях разказвали, че докато била бебе непрекъснато плачела, когато ходели на посещения при него. Тя погледна тъжно майка си: - Майко, а не мога ли за идвам с теб на работа? - Не - усмихнала се майката – там пускат само големи хора. "Какво пък ще се справя – помислило детето – майка ми много иска да ходи на работа. Сигурно е много хубаво там". И се заиграло безгрижно. На другия ден рано сутринта, майка й я оставила при чичо й и забързала към новото си работно място. Стояло малкото момиченце по средата на стаята и не знаело какво точно да прави. - Ще свикнеш – казал чичо й. Момиченцето било тъжно, не обичало да прекарва дните си при чичото, но нямало избор. Той често я наказвал, карал я да върши работи, които то съвсем не обичало, карал й се, обиждал я, заплашвал я, че ще я изгони на улицата, че ще дойде страшната вещица и ще я открадне. Детето постепенно загубило усмивката си. Изпадало във все по-голям страх и безпомощност. Страхувало се да разкаже на майка си как се чувства, защото тя винаги повтаряла, че трябвало да бъдат много благодарни на този човек, че се е съгласил да се грижи за нея. Минавали дните. Един следобяд, когато тя трябвало да си легне за следобедния си сън, той се приближил към нея с бавната си клатеща походка и я накарал да си свали гащичките. В първия момент тя дори не разбрала какво се случва, но знаела, че душата й не можела вече да издръжа на всичко това и я пуснала да броди свободна по света. Много години минали от тогава...Много страдания срещнала душата й по пътя си... Много страдания изпитало тялото й... С много рани видими и невидими се покрили и двамата.. И ето, че точно днес, тя изведнъж се сетила за този сън, за обещанието, което дала на ангела и разбрала, че е продала щастието си. Сменила го е просто така, наивно и чисто за страдание. Изглежда, че е било скъпо нейното щастие, защото много страдание получила в замяна. Седнала жената и се замислила. Много от миналото си е забравила, много неща ощ ене разбирала, но в едно нещо била съвсем сигурна - вече е пораснала и се е превърнала в голяма жена. Първото, което решила да направи е да повика душата си обратно. Тя веднага се отзовала и жената с радост я приела отново в тялото си. Вълнуваща била тази среща. Ето, че сега след толкова години трябвало отново да се опознават и да свикват една с друга. На душата също й олекнало – имала отново дом и стопанка. По-леко било и на тялото й – вече не чувствало в себе си онази студена пустота. Сега, когато отново се съединили тримата – жената, тялото и душата й, порасналата  жена почуствала силата си и решила, че не иска да страда повече. Защото тя бе разбрала вече, че чрез личното си страдание не може да допринесе с нищо за щастието на  хората. Напротив сега, като виждали нейните стадания и близките й страдали заедно с нея. Те бъщо били наказани за нейното решение да се откаже от щастието си. И други, по-големи и велики хора от нея се бяха опитвали чрез саможертва да спасят човечеството и да го насочат по друг път. Дори Божият син се бе съгласил да го разпънат на кръст, като се надявал, че чрез страданията си  ще повлияе на хората и ще ги промени. Но те го обявили за свой учител и започнали да му подражават. Страданията на човечеството станали още по-големи. Всички искали да страдат като него и избирали трънливия път към Голготата. Опитът й вече я научил, че по пътя на саможертвата не се стига до по-добър живот. За това, ако иска да помогне на  хората да са щастливи, усмихнати, здрави, весели, доволни, тя трябва да им даде личен пример за това. Жената отново преклонила глава за молитва. "Моля те, Господи, помогни ми да бъда щастлива и така да помогна на хората да стигнат до своето щастие." Помолила се на  Господ да промени договора – поискала си обратно своето щастие. Молбата й била толкова искрена и дълбока, толкова истинска и човешка, че ангелът се явил отново в съня й. Усмихнато поел ръката й и я повел по пътя към щастието й. Стигнали до един кръстопът и там я оставил сама с думите, че от тук нататък трябва пак сама да се справи. Събудила се жената на другата сутрин и усмихнато се огледала. Как не бе забелязала до сега колко много поводи за щастие има около себе си? Животът е прекрасен! Тя скочила на крака и с радост тръгнала до споделя "откритието" си с хората. Но преди това не забравила да благодари на Господ за всичко, което има, за всичко, което е преминала, за всичко, което ще премине. Благодарила и простила и на всички, които срещнала по житейския си път, независимо от това какво са й донесли със себе си и какво е преживяла с тях.  Разбрала, че рецептата за щастие е проста – да си разрешиш да се изпълниш с любов, радост, благодарност и да си готов да споделиш изобилието си с другите. Бъдете щастливи.    


Тагове:   страдание,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Благодаря ти, Виктория,
14.04.2009 18:53
че сподели рецептата за щастие!
Бъди щастлива!
цитирай
2. victoriavselena - Благодаря ти и на теб
14.04.2009 22:53
сама птичка, пролет не прави, но за това път сме все повече и повече. Хейде присъединявай се към ятото на щастливците.
цитирай
3. malkiatprintz - Ничие нещастие не може да компен...
15.04.2009 00:58
Ничие нещастие не може да компенсира щастието на другиго... Да правим пролет :)
цитирай
4. priqtel12 - Аз също се присъединявам към ятото!
15.04.2009 01:22
Щастливият човек прави и тези около себе си щастливи . Раздавайки щастие и усмивки, ти принасяш безценен дар на хората, които ги получават! Поздрави за прекрасния постинг!
цитирай
5. victoriavselena - Принце, Приятел
15.04.2009 13:57
благодаря, че сте тук. Така се променя света - с усмивка.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545303
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697