Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.04.2009 11:59 -
Не можеш да се справиш без мен
Автор: victoriavselena
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1733 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2009 12:05
Прочетен: 1733 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 16.04.2009 12:05
Да, точно това е посланието, което много родители изпращат ежедневно и ежеминутно към децата си. Това са родители, които смятат, че ще ги обичат само ако имат нужда от тях. "Ако не съм им нужен/на ще ме изхвърлят от живота си, няма да ме обичат, няма да ми обръщат внимание, няма да идват на посещения". Това са родители страхливци, които отглеждат децата си като засаждат в тях Зависимост. Правят всичко възможно децата им и другите около тях да не се справят без тях. Може би познавате тези свекърви, които дават на снахите си рецептата за любимото ядене на сина си, но "забравят нещичко" и то естествено не се получава "точно като на мама". (извинявайте, свекърви , не го приемайте лично, постинга не е насочен към вас, а и тъщите са точно същите) .
Това промиване на мозъците – ТИ НЕ МОЖЕШ БЕЗ МЕН може да ни направи инвалиди в взимането на решения и избори. Тогава, когато пораснем търсим съответно съпруг/га, началник или приятел, които да запълнат мястото на човека от когото да сме зависими.
Тези родители трудно се примиряват с факта, че децата им растят и за това продължават да се държат с тях като малки, неразумни, незнаещи, неможещи, несамостоятелни, незнаещи, накратко като към НЕ-.... Гледат ги от високо, напомнят им неуспехите, не им дават възможност да забравят кой ги е родил, отгледал, изхранил, изучил и им засаждат чуство за вина, че "не са достатъчно благодарни". А как искат децата да изказват благодарността си? КАТО СЛУШАТ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРАВЯТ ТОВА, КОИТО РОДИТЕЛИТЕ ИСКАТ ОТ ТЯХ.
"Ако ме обичаш, ще правиш това, които ти казвам" .Децата (имам предвид всички възрасти) не искат да разочароват, наранят родителите си и за това се съгласяват, примиряват и продължават със своята зависимост. Та нали те и без това вярват, че не могат да се справят сами. И докога? До пубертета? Докато избягат от дома? Докато прекъснат съвсем връзките с родтилети си? Мили, мои родители, това ли имахте предвид, като "задушавахте" децата си и не им давахте да взимат самостоятелно решения? Това ли искахте да постигнете, когато непрекъснато ги критикувахте, подигравахте, подценявахте? До там ли искахте да стигнете – да не си говорите, да не споделят с вас, да крият, да ви лъжат, да заминат в чужбина, да не поддържате контакти? Убедена съм, че не. Убедена съм, че искахте точно обратното. Убедена съм, че действахте водени от мисълта, че е "За тяхно добро". Чудесно. Но фактите говорят за друго. Все повече и повече деца прекъсват отношенията си с родителите си и бягат от тях по един или друг начин. Все повече родители и деца се отдалечават едни от други. И вие сте прави – можете да обвинявате "днешните времена", политиката на държавата, икономическото положение, финансовото положение , влиянието на Америка и хиляди други причини. Но аз ви каня да погледнете по-близо – в себе си и да се попитате ДАДОХ ЛИ ВЪЗМОЖНОСТ НА МОИТЕ ДЕЦА ДА БЪДАТ САМОСТОЯТЕЛНИ, СВОБОДНИ НЕЗАВИСИМИ, ДОРИ И КОГАТО СЕ НАМИРАТ ДО МЕН?
ОТКРИХ ЛИ ИМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДА ТАКИВА, КАКВИТО РЕШАТ? ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ВЯРАТА СИ, ЧЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ И БЕЗ МЕН?
ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ЛЮБОВТА СИ. ОТ БЕЗУСЛОВНАТА СИ ЛЮБОВ, С КОЯТО ГИ ПРИЕМАМ ТОЧНО ТАКИВА КАКВИТО СА И ГИ ОСВОБОЖДАВАМ ДА ВЪРВЯТ ПО ПЪТЯ СИ?
Защото каквото и да говорим – младите са носители на новото и това, което се иска от нас родителите е....да ги следваме. Обичам ви мъдри родители и е чудесно, че ви има и че сте на наша страна - на страната на вашите деца.
"Ако ме обичаш, ще правиш това, които ти казвам" .Децата (имам предвид всички възрасти) не искат да разочароват, наранят родителите си и за това се съгласяват, примиряват и продължават със своята зависимост. Та нали те и без това вярват, че не могат да се справят сами. И докога? До пубертета? Докато избягат от дома? Докато прекъснат съвсем връзките с родтилети си? Мили, мои родители, това ли имахте предвид, като "задушавахте" децата си и не им давахте да взимат самостоятелно решения? Това ли искахте да постигнете, когато непрекъснато ги критикувахте, подигравахте, подценявахте? До там ли искахте да стигнете – да не си говорите, да не споделят с вас, да крият, да ви лъжат, да заминат в чужбина, да не поддържате контакти? Убедена съм, че не. Убедена съм, че искахте точно обратното. Убедена съм, че действахте водени от мисълта, че е "За тяхно добро". Чудесно. Но фактите говорят за друго. Все повече и повече деца прекъсват отношенията си с родителите си и бягат от тях по един или друг начин. Все повече родители и деца се отдалечават едни от други. И вие сте прави – можете да обвинявате "днешните времена", политиката на държавата, икономическото положение, финансовото положение , влиянието на Америка и хиляди други причини. Но аз ви каня да погледнете по-близо – в себе си и да се попитате ДАДОХ ЛИ ВЪЗМОЖНОСТ НА МОИТЕ ДЕЦА ДА БЪДАТ САМОСТОЯТЕЛНИ, СВОБОДНИ НЕЗАВИСИМИ, ДОРИ И КОГАТО СЕ НАМИРАТ ДО МЕН?
ОТКРИХ ЛИ ИМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДА ТАКИВА, КАКВИТО РЕШАТ? ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ВЯРАТА СИ, ЧЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ И БЕЗ МЕН?
ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ЛЮБОВТА СИ. ОТ БЕЗУСЛОВНАТА СИ ЛЮБОВ, С КОЯТО ГИ ПРИЕМАМ ТОЧНО ТАКИВА КАКВИТО СА И ГИ ОСВОБОЖДАВАМ ДА ВЪРВЯТ ПО ПЪТЯ СИ?
Защото каквото и да говорим – младите са носители на новото и това, което се иска от нас родителите е....да ги следваме. Обичам ви мъдри родители и е чудесно, че ви има и че сте на наша страна - на страната на вашите деца.
колко си права....
цитирайводим до време и трябва да не преминем границата, после с удоволствие трябва да следваме децата си :)))
цитирайпознато нали. Не го забравяй, когато станеш родител.
цитирайаз мисля, че децата ни могат да ни водят още от момента на раждането си. послушай едно пеленаче, то много добре знае какво иска. Трябва само да го чуем и разберем.
цитирайТова е отговорът на въпросите ти:
"ДАДОХ ЛИ ВЪЗМОЖНОСТ НА МОИТЕ ДЕЦА ДА БЪДАТ САМОСТОЯТЕЛНИ, СВОБОДНИ НЕЗАВИСИМИ, ДОРИ И КОГАТО СЕ НАМИРАТ ДО МЕН?
ОТКРИХ ЛИ ИМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДА ТАКИВА, КАКВИТО РЕШАТ?ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ВЯРАТА СИ, ЧЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ И БЕЗ МЕН?
ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ЛЮБОВТА СИ. ОТ БЕЗУСЛОВНАТА СИ ЛЮБОВ, С КОЯТО ГИ ПРИЕМАМ ТОЧНО ТАКИВА КАКВИТО СА И ГИ ОСВОБОЖДАВАМ ДА ВЪРВЯТ ПО ПЪТЯ СИ?"
За жалост, на такъв човек попадна член от семейството ми (няма да конкретизирам) - без увереност в собствените сили и възможности, без силата да взема самостоятелни решения и да носи отговорност за тях. И за всичко е виновна властната му майка...
цитирай"ДАДОХ ЛИ ВЪЗМОЖНОСТ НА МОИТЕ ДЕЦА ДА БЪДАТ САМОСТОЯТЕЛНИ, СВОБОДНИ НЕЗАВИСИМИ, ДОРИ И КОГАТО СЕ НАМИРАТ ДО МЕН?
ОТКРИХ ЛИ ИМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДА ТАКИВА, КАКВИТО РЕШАТ?ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ВЯРАТА СИ, ЧЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ И БЕЗ МЕН?
ДАДОХ ЛИ ИМ ОТ ЛЮБОВТА СИ. ОТ БЕЗУСЛОВНАТА СИ ЛЮБОВ, С КОЯТО ГИ ПРИЕМАМ ТОЧНО ТАКИВА КАКВИТО СА И ГИ ОСВОБОЖДАВАМ ДА ВЪРВЯТ ПО ПЪТЯ СИ?"
За жалост, на такъв човек попадна член от семейството ми (няма да конкретизирам) - без увереност в собствените сили и възможности, без силата да взема самостоятелни решения и да носи отговорност за тях. И за всичко е виновна властната му майка...
може много да се говори по този въпрос, но ако искаш пиши ми в лични за да продължим темата. Смятам че мога да ти помогна
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10697
Блогрол
1. Аз вярвам
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно