Посветено на една моя клиетка с благодарност за доверието й към мен.
*** Там на дъното на пещерата намерих аз... Душата. Свита, трепереща, сънлива С дупки огромни по роклята дриплива.   Всичко напомняше ми стар кошмарен сън Беше здраво, херметически затворена отвън Без въздух, светлина. Без никаква храна.   Само на сух хляб, накиснат във вода. Бе издържала години, много - не една. Душата като че ли бе и ослепяла Дали така също бе и озверяла?   Отворих  леко и със сърцане стария сандък Навлязох в него лекичко, промък-промък И колкото се приближавах Толкова в силна кашлица се давех.   Каква бе тази влага, смрад? По пода бе хлъзгаво като при ланшен листопад. Нямаше ли кой поне малко да почисти? А може би тя имаше и въшки или глисти?   Какво направили са с нея? Да се срещна с нея и се страхувам и копнея. И кой това е сторил и кога? Защо затворили са моята добра Душа?   Защо натъпкали са я там на дъното? Защо смъкнали са й от руното? Защо така с Душата се отнасят? Нима страхуват се, че душите заразите пренасят?   Приближих се и не я познах Нима това Душата ми е или пак се припознах? Нима отново без Душа ще се завърна Нима в бездушна пак ще се превърна.   А бяха някога прекрасни детски дни Тя, Душата на мене ги дари Бе толкова весело, смешно и игриво, Бе част от детството щастливо.   Тогава той дойде внезапно, изведнъж Не много възрастнен, но страшно неприятен мъж. Издебна ме, събори ме и легна върху мен... Повярвайте, не помня много от този мрачен ден.

Но когато събудих се – Душата ми не беше там. Напуснала ме беше, смазана от толкова вина и срам. Отболедувах спомена и го напъхах навътре в пещерата За да не се върне вече нито той, нито тя – Душата.   Но споменът отново днес е жив Завърна се с вик креслив и горделив. Напомни ми с болка за миналото, детството и моята Душа, Къде ли скита ли се тя, Душа на изнасилена жена?   Кашлицата ме раздра с нова сила. Видях я, тя Душата, на катове се свила. Нима тя за възмездие мечтае Или загубена стои, вайка се, ридае.   Приближих се, понесла своята светлина Огрях с любов моята загубена Душа. Мълчаливо до нея седнах и  се свих. Приласках я и във себе си я приютих.   Пак сме двете, като в траги-комедия или драма Душа загубена и прекрасна, светска Дама. Жена с Душа и Душата на една Жена. Заедно, слели се, вървят отново ръка в ръка.   И пътят ясен е, облят с много светина. Това е пътят на Любов към себе си и към света Това е краят на приказка една В която разказва се за Душа намерена и за една Жена.  27.04.09
 

Поздравления!

И пътят ясен е, облят с много светина.
Това е пътят на Любов към себе си и към света
Това е краят на приказка една
В която разказва се за Душа намерена и за една Жена.

хубаво е когато отново намерим загубената си душа и се свържем с нея.

други съвсем целенасочено. Едни се радват, когато отново ги намират, а други въобще не се сещат да ги
търсят. Шарен свят, но всеки сам ще носи кръста си.

да, шарен сят. А ти от кои си?