Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2009 18:24 - Беглецът
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3307 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 07.05.2009 07:44


Цял живот бе бягъл. Имаше чувството, че само това може да прави. Не можеше да се задържи на едно място за по-дълго време от няколко дни. Не можеше и да си помисли да "пусне корени". За семейство и дом и дума не можеше да става. Като беглец се беше родил, като беглец бе отрасъл и възпитан и като такъв живееше живота си. Друго не познаваше. Колкото и спокоен да изглеждаше, винаги някаква част в него бе нащрек. Животински инстикт. Винаги очакваше опасност, винаги съзираше опасност, винаги му се случваха опасности. Не познаваше спокойствитето, никога не бе го преживял. Никога не бе се чувствал защитен и сигурен. Навсякъде имаше клопки, капани, заговори срещу него. Ако бе отишъл на психолог или психиатър може би щяха да му сложат диагноза – параноя. Но той не ходеше на психолог, не смяташе, че нещо с него не беше наред. Та нали това бе единствения живот, който познаваше. Беше сигурен, че и другите живеят така – несигурни и нащрек, чакащи във всеки момент нещо да се случи. Не просто нещо, а нещо опасно. Готови за избягат или да нападнат. Тревогата бе непрекъснато във въдуха около него.Чувстваше, че хората не го обичат и го избягват, а и той странеше от тях. Нали си знаеше, от хората нищо хубаво не може да излезе. Само неприятности. Когато бе на места, където се събираха повече хора се потайваше в ъгъла и мълчеше. Стараеше се много да не привлича внимание. Знае ли човек, какво може да му се случи? Но каквото и да се случеше, сигурно не бе на добро. Имаше любопитни, които се опитваха да го заговорят, но той отговаряше късо и неприветливо. Успяваше някакси да се измъкне и да избяга. Беше длъжен да избяга. Защо ли? И той не знаеше. Но бе сигурен, че най-сигурното за него бе да избяга, да се отдалечи от хората да се скътае някъде сам. Колкото по-далече и по-сам толкова по-добре. Подивяваше ли? Може би. Можеше и така да се каже, но всъщност, той никога не бе опитомяван. Винаги си е бил малко див. От малък. Беше се родил и израсъл в обикновено, средно заможно семейство, в средно голям град. Беше среден на ръст, със стандарнитни черти, средно хубав, със среден успех в училище, със средно количество приятели. Често ги сменяше, не можеше да се задържа с едни и същи хора.Ставаше опасно. Тогава започваха да задават въпроси. Искаха да научат къде живее, кои са родителите му, какво работят, има ли братя, сестри и т.н. Въпроси. Много въпроси. А той мразеше въпросите. Караха го да се разкрива, а разкриеше ли се страваше опасно. Много опасно. Всяка клетка от тялото му бе пропита от страх. Огромно количество страх. Може би и по вените му течеше страх вместо кръв. Всъщност, какъв ли бе цветът на страха? А имаше ли страха цвят? Имаше, да. Имаше цвят на прах, такъв сивкаво-мръсен. Имаше миризма на задушно, вмирисано, гнило. А ако го пипнеш беше мазно и липкаво. Виждал бе страх. Ежедневно го виждаше. Той бе и в очите на хората. Винаги присъстваше там. Щом се приближеше и страхът се появяваше. Огромен, всеобхаващащ страх. Беглецът бе добър познавач на страха. В различните случаи изпитваше различен страх. Понякога изпитваше такъв лек, трепкащ. Беше нещо като гъделичкане в коремната област. Той бе дори и приятен. Имаше и страх, от който му се гадеше. Такъв страх изпитваше, когато баща му се прибираше от работа. Никога не се знаеше какво ще последва. Винаги трябваше да бъде нащрек. От момента, в който баща му отваряше вратата, страхът се промъкваше заедно с него и се настаняваше в стомахът му. Това бе огромен страх и заемаше целият му стомах. За това му се повдигаше. Имаше и страх, който го предизвикваше да действа, да напада, да се бие, да хапе, да удря. Тогава страхът се обединяваше с гнева и замъгляваше погледът му и той не знаеше къде, кого и колко удря. Започнеше ли, не можеше да спре. Но след това, дори и да победеше, той се чувстваше страшно отпаднал и сломен. Не обичаше да изпитва такъв страх. В такива случаи го бе страх и от себе си. Но обидите можеха да бъдат толкова болезнени, че замъгляваха съзнанието му и това му пречеше да се овладее. Имаше и един парализираш страх. Тогава каквото и да станеше, каквото и да му кажеха или направеха, той не можеше да се помръдне. Това бе опасен страх. Тогава губеше своята способност да бяга. Не трябваше да изпада в такова състояние. Беше твърде опасно за него. За това винаги бе нащрек. Беглецът в него не спеше, не почиваше, не мигваше. Трябваше да оцелее на всяка цена. Защо ли му бе толкова важно да оцелее? Не знаеше, но майка му винаги казваше, че такива като него винаги оцеляват. Не искаше да разочарова майка си.
Беше забелязал при другите, че често викаха, трепереха, плачеха от страх. Имаше и такива, които се смееха истерично без да могат да спрат. Техният страх бе по-скоро външен и временен. Неговият беше във вените, пропит заедно с въздуха в клетките на тялото му. Дали това беше, защото дълго време беше дишал страх?
Казваха му, че прилича на животно. От това той не се обиждаше, защото обичаше животните и се учеше от тях. Те бяха добри и умни. Никога не нападаха, не хапеха, не дразнеха, не обиждаха като хората -  просто хей така, от скука. Добре му беше с тях. Те не задаваха въпроси. Когато се приближаваше до тях, в очите им нямаше страх. Понякога дори му ставаше хубаво. Но не си разрешаваше да му е хубаво дълго време, защото имаше опасност да се отпусне и да не усети някоя клопка. Трябваше да бъде нащрек. Човек, на когото му е хубаво, загубваше способностите си. Да живее добре и сигурно дълго време, да си се нахранен и наспал, това значи да притъпи инстиктите си. А трябваше да остане нащрек. Да, наистина беше изтощително, но само така можеше да оцелее. Той бягаше. Бягаше, когато беше буден, бягаше и насън. Винаги в него нещо бягаше. Винаги нещо го преследваше. Живееш в непрестанен стрес и това го уморяваше. Но страхът бе по-силен от него. А и той не познаваше нищо друго. А и не искаше нищо друго, нищо ново, нищо непознато, защото новото и  непознатото беше опасно. Винаги бе в движение, дори, когато външно изглеждаше в покой. Погледът му го издаваше. Шареше непрекъснато в пространството. Бе роден като беглец и живееше като беглец. Но нямаше избор. Това бе единствения живот, който познаваше.


Тагове:   бягство,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troha - Страхът е голяма тема.
06.05.2009 23:01
И аз мисля, че има вроден страх. Има и придобит. С придобития ще се справиш накак си, но с вродения се бориш цял живот...
цитирай
2. victoriavselena - да имаме вроден страх
07.05.2009 07:31
дали това не са инстиктите ни? Дали това не са преживявания от предишни животи? Защо има хора, които още от раждането имат страх от вода, от височина, от огън? Как така се раждаме с "готов" характер? Защо има бебета, които се разплакват неистово само когато някой чужд човек влезе в къщата? Имам много въпроси за "вродения страх".
цитирай
3. victoriavselena - Бягството е тема, която ме вълнува
07.05.2009 07:40
Бягаме по различни начини и бягаме най-вече от действителността, от живота. Наскоро се запознах с едно младо момиче, което е правило опити за самоубийство. Това е бягство. Наркотиците, алкохола, телевизията, интернета, секса, храната и всяка друга пристрастеност е бягство.
ЗАЩОТО, АКО НЕ ИЗБЯГАМЕ, АКО ОСТАНЕМ, ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИМ. А МНОГО ОТ НАС НЕ ВЯРВАТ, ЧЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ.
А аз вярвам, че можем. Въпросът е в един момент да изберем оставането пред бягството и тогава....
тогава, "каквото сабя покаже и честа майко юнашка..."
Пожелавам ви да останете....
Аз поне много искам и много ще се радвам, ако останете. Прекрасен ден.
цитирай
4. gor - Поздрав!
07.05.2009 10:00
Харесва ми твоят текст. Опит за представяне на Страха и Бягството.
цитирай
5. buket - Това е бягство от реалността
07.05.2009 19:06
Второто ни Аз. И сякаш всички сме по малко бегълци.
По малко, не е чак толкова лошо.
Но всяко нещо си има причина.
Кой ли създава истинския, вредния беглец?
цитирай
6. victoriavselena - до Гор
07.05.2009 21:10
благодаря. Пишеш хубави стихове. Харесват ми.
цитирай
7. victoriavselena - до Букет
07.05.2009 21:14
Харесва ми името ти. Чудесно е.
Кое създава беглеца? Страхът. А кое създава страха? Как се ражда страха? И дали страхът се ражда заедно с нас или идва по-късно? Много въпроси, на които не знам отговорите. Но аз не съм против страха. Тоя може да бъде и приятел и да ни опазва.
цитирай
8. malkiatprintz - Страхът може да бъде и голям моти...
08.05.2009 03:43
Страхът може да бъде и голям мотиватор... в един коментар бях разказал следния случай:

Когато Юлий Цезар с неговите шест непълни легиона е притиснат край Фарсала в Гърция от четиринадесетте легиона на Помпей. Влиза вестоносец и съобщава, че армията на Помпей се е строила за бой. Цезар се разпорежда неговите войници също да се подготвят за битка. Писарят на Цезар го пита дали е разумно, при условие, че са недохранени, уморени и обезсърчени, а бъдещият император отвръща:

– Моите легионери нямат повече какво да губят освен живота си, докато войниците на Помпей имат своите семейства и имоти. Имаме предимство, което не трябва да подценяваме.

Краят на Помпей Магнус...
цитирай
9. victoriavselena - Да, Принце,
08.05.2009 07:37
когато нямаш нищо и страхът ти е прераснал в отчаяние придобиваш сила, но която трудно може да се устои. Но колко е хубаво да не стигаме до там.
Аз тук писах за бягството. Защото страхът не винаги води до бягство.Някой път точно той е стимулатор за действие.
Да си смел е да действаш ЗАЕДНО със страха.
Да докоснеш страха си и да продължиш - това значи да преминеш зоната на сигурност, да се развиеш, да се надминеш.
Има хора, които са се пристрастили към адреналина и го търсят.Те не се страхуват от страха, напротив търсят го и го предизвикват. Поемат рискове.
Значи имаме избор как да реагираме на страха. Не сме длъжни да бягаме. Можем да останем и да се справим със ситуацията. Но за това трябва да решим първо да останем.
Да останем трезви, будни, с ясно съзнание и с готовност да се справяме.
Ние бягаме, защотото сме убедени, че не можем да се справим, загубили сме вярата в себе си.
цитирай
10. martosh - Хехе, твоя герой скоро няма да може ...
08.05.2009 20:22
Хехе, твоя герой скоро няма да може да се почувства свободен.Свободата не живее в среда на страх, нито пък страха е условие за свободата :)
цитирай
11. victoriavselena - напълно си прав
08.05.2009 20:26
и аз така мисля. Свобода и страх не вървят заедно.
Първо трябва до се освободим от страха. Благодаря за коментара.
цитирай
12. troha - От минал жизнен опит ще е.
08.05.2009 23:11
Аз приемам, че има прераждания. Някак тази теория подрежда пъзела на живота. Иначе част от смисъла на съществуването ми се губи:когато осъзнаеш грешките си, нямаш време да ги оправиш; когато си натрупал огромен опит, нямаш време да го приложиш... Друго е да знаеш, че има перспектива - да продължиш да се усъвършенстваш. А страхът е част от голямата задача...
цитирай
13. victoriavselena - когато повярвах
09.05.2009 08:53
в преражданията всичко изведнъж ми стана по-лесно и ясно. Много "необясними" неща ми се изясниха. Преди това имах чувството, че полудявам, но можех да разбера от къде са тези картини и спомени. Да, според мен част от страховете си носим от предишни прераждания и този живот е само една част от пътя ни.
Върху това, което сме сега влияят три потока - от събитие в предишни наши прераждания, от предишните поколения, идващи в нас чрез възпинанието получено от родителите ни и третия от наши преживявания в настоящия ни живот. Така, че ние се чистим от огромно количество натрупан страх. Хубавото, е че успяваме.
цитирай
14. анонимен - Нюансиране на видовете страх- в реално време!
09.05.2009 09:26
Поразително!Героят е готов, да живее в нашето време!Ако някой няма тези(описаните по виртуозен и истински начин) защитни механизми- е загубен-(мисля, че се загубихме всички, които останахме в БГ)Кои сме ние-защо сме тук-как попаднахме в собствените си кошмари-всичко това се усеща в разказаното от теб, без да е описано директно!Напипала си крайния продукт на това, което става с един нормален човек, който попада в шизофренична околна среда(виртуозно и съзнателно направена такава- перфектни са тези сили-знайте това-изобщо не са некъдърни,правят това, което ще даде именно ТОЗИ резултат...)
Не мога да мина и без цитати-невероятно концентрирани са и показателни:
"Тогава започваха да задават въпроси. Искаха да научат къде живее, кои са родителите му, какво работят, има ли братя, сестри и т.н. Въпроси. Много въпроси. А той мразеше въпросите"... а и това:
"Може би и по вените му течеше страх вместо кръв"... !!!
"Той бягаше. Бягаше, когато беше буден, бягаше и насън. Винаги в него нещо бягаше. "
Браво!-това казавам за финал на коментара си-смислено, ясно, логично, последователно, образно и майсторски написано послание!Прочетох с удоволствие
Желая ти щастие, Виктория(и победи)!
цитирай
15. victoriavselena - Благодаря Антоан
09.05.2009 11:02
за хубавите думи. Чувствам се разбрана и още повече оценена и това е много приятно чувство. Поласкано е цялото ми огромно Его :)
Искам да ти разкажа, че ако човек се чувства Беглец, но няма значение в коя точка на планетата се намира, той винаги ще бяга. Няма да се чувства добре и дома никъде, защото той и в себе си не се чувства добре. Страх го е да пусне корени. Така че това е вярно и з атези които напуснаха България и останаха "дърво без корени" и за тези, които останаха но се чувстват "чужденци в собствената си страна", т.е. нежелани и необичани.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545692
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697