Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2009 20:21 - Длъжникът
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 6821 Коментари: 31 Гласове:
1

Последна промяна: 21.05.2009 07:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Бягаше от задължения и дългове. Не искаше да се обвъзва с нищо – нито с жена, нито с деца, нито с постоянно работно място. Надсмиваше се над думата дълг – синовен, бащин, към държавата, Родината, прятелството. "Аз съм свободен човек" – казваше гордо – "не искам да се чуствам длъжен на никого".         И за това нямаше и много приятели. Все се пазеше - нито той да е длъжник, нито на него да са му длъжни. Правеше сметки, разнасяше разни листа, пълнеше ги с цифри и изчисления и все повтаряше "Аз в дългове няма да попадна". Да, ама "не се рита срещу ръжен и той не остана ерген" – както се пее в една стара песничка. Намери си "майсторицата", за която се бе почуствал длъжен да се ожени, просто защото тя забременя. Надделя в него някакво чувство да дълг и ето, че вдигнаха голяма сватба. Не влезе в дългове, защото родителите му изпълниха дълга си и платиха голяма част от разходите. Скоро след това се появи и детето. Още щом го видя в болницата нещо в сърцето на свободния и независим човек трепна и той се почуства силно привързан към него. Почуства бащиния си дълг. "Аз никога няма да те изоставя и винаги ще се грижа за теб" -прошепна тихо своето обещание. Оказа се, че въпреки силните изявления, той бе човек на дълга и веднага започна да си търси по-платена работа за да може да изхранва семейството си. Въпреки всичко заплатата не стигаше за по-ново и по-голямо жилище и жена му предложи да вземат заем от банката. "Аз в дългове не влизам" – категорично отсече. Младата жена бе оправна и смела, намери гаранти и уреди банковия заем. "Аз дългове и заеми не изплащам"- по мъжки строго извика той. Но продължи да си дава заплатата в къщи. Съпругата му успяваше да се справи с не голямата сума и да отделя за вноските. А той се правеше на "незнаещ". Просто избра да си затворя очите за да не подронва мъжкото си самочувствие. Преместиха се в новото жилище, обзаведено с евтини, но нови мебели. Бяха много щастливи и горди. Поканиха роднини. Като глава на семейството, той ги разведе из жилището като се хвалеше с постиженията си – син, апартамент, обзавеждане. През това време жена му беше в кухнята и приготвяше мълчаливо вечерята.  Родителите му остаряха. Идваха все по-рядко на гости и вече се налагаше младото семейство да пътува по-често. Беше трудно с малко дете да се бутат по автобусите и за това взеха нов заем за автомобил. Този път и той участваше активно. Животът влезе в релси, справяха се някакси. Когато парите не стигаха до края на месеца, тя отскачаше или до родителите си, или до съседите за малки заеми. В общи линии не задлъжняваха повече от всяко средностатистично семейство. Той се страхуваше много от дългове и за това тя се стараеше да не му разказва истината и криеше доста и от разходите. Дните минаваха, роди се още едно дете. Това доведе до нови разходи, но те продължиха някаси да се справят. Родителите помагаха повечко, понякога с храна и вещи, понякога и с пари. Особено по празници и рожденни дни. Тогава дойде неочаквания удар. А дали бе и толкова неочакван, след като го бе преживявал хиляди пъти в кошмарите си. Той видя да се материализира на живо най-големия му страх – уволниха го от работа. Първоначалният шок премина за няколки дни и той запретна ръкави да потърси нова работа. Не можеше да си престави живота си без работа. А и той бе единствения, който изхранваше семейството. Не очакваше, че ще бъде толкова трудно и унизително. Намекваха за възрастта му, за образованието, за семейното положение и т.н. На някои места му казваха направо – "нещата са се променили и нямаме нужда от човек с твоите знания, образование и опит." Съвсем униваше. Вече пресрочиха с някои от плащанията в банката. Спестяванията се стопяваха. Дълговете тежаха на гърба му, душаха го. Сънуваше, че изникват от всякъде, растят непрекъснато и пълзят към него, увиват се около тялото му и го влачат надолу към дъното. Една нощ пропълзяха и вътре в него, проникваха и в душата му и я отровиха. Събуди се изпотен и разтреперан. Спеше все по-малко. Страхуваше се от сънищата. Дълговете растяха все повече и повече и на яве и на сън.Продадоха колата, но и това бе временно решение. Парите стигнаха само за няколко месеца. Крачеше из апартамента  безпомощен и отчаян. Почти престана да разговаря. Затваряше се все повече и повече. Жена му не смееше да го заговори за да не предизвика гнева му. Децата и те като че ли усещаха и също странеха от него. И в най-лошите кошмари не бе сънувал за това, което ставаше в действителността. В главата му звучеше само една дума – дългове, дългове, дългове. Имаше дългове към родителите си, към банката, приятели и роднини. И не само парични дългове. Вече не изпълняваше и семейните си задължения в спалнята. Не спомняше от кога не бяха правили секс. Всичко в него беше като вкочинясало. На моменти просто не се чувстваше жив. А и това живот ли беше? Как искаше да избяга от този живот. Колкото и да мислеше, единствения изход да оцелее бе да направи още повече дългове. Да задлъжнее и към още хора и банки. Абсурда беше, че единствения начин да оцелее бяха дълговете.
Бе влязъл в един безизходен кръг.
(следва)


Тагове:   дълг,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
13.05.2009 20:52
Добро е, интересно, хареса ми. Реална история ли е?
цитирай
2. martosh - В лоша ситуация е попаднал твоя г...
13.05.2009 21:29
В лоша ситуация е попаднал твоя герой, найстина труден проблем за разрешение, но все пак всеки проблем има решение, от всяка ситуация има изход, нали някак си си влезнал в нея.
цитирай
3. victoriavselena - до ном.1
13.05.2009 21:32
много е реална. Огледай се и ще познаеш героя ми в много от околните.
Но всъщност е сборен образ на няколко познати
цитирай
4. victoriavselena - да така е
13.05.2009 21:33
щом има вход, така има и изход. Но трябва да го намерим
цитирай
5. martosh - Тръдна работа. Проблема е че да си ...
13.05.2009 22:17
Тръдна работа.Проблема е че да си длъжен значи да ползваш чужд ресурс, няма значение услуга, парична сума, или предмети.Факт е че тези работи не са твой а са чужди.Много хора не си дават сметка за това, не че обвинявам някой, аз самия съм длъжен на много хора за много работи.Но попаднеш ли в тая прогресия трудно се измъкваш, повечето хора дърпат заем, и правят грешката да изтеглят нов за да погасят стария и да си имат пари за нещо си.И така за да погасиш Х заем, ти дърпаш 2Х, и се получава явно потъване в дългове.И това е последствието после, много е гадно, но всичко идва от незнание.И аз така съм правил безрасъдни постъпки и по късно си плащам прескъпо, както се казва "пили, яли, пели, като дошла сметката плакли" и в живота е така.
цитирай
6. victoriavselena - да прав си, но...
13.05.2009 22:42
тук става въпрос и за други видове дълг, не само за пари взети на заем, а и за задълженията ни като деца към родители, и като родители към децата, съм съпруг/а, към родината, към народа, към себе си и обещанията си и т.н.
Да вземеш пари на заем е обикновено срещу нещо - гаранция, дадена дума, обещание да ги върнеш. Тогава това е и отношението ни към дадена дума.
Какво правим когато не можем да удържим на думата си? На дълга, който сме поели?
цитирай
7. dialog - Колко хубаво би било
13.05.2009 22:48
да няма дългове и задължения, а само желания, мечти, стемежи, свобода, независимост, любов. Как ли се постига това?
цитирай
8. malkiatprintz - Това си е всекидневието на немалко ...
13.05.2009 22:51
Това си е всекидневието на немалко хора. Въпросът е точно тогава човек да не се поддаде на тъмните си мисли и усещания, иначе мнго трудно ще намери изхода... ще попадне в затворен кръг, в който ще му бъде все по-трудно да намира изхода, липсата на изход ще го угнетява все повече, което ще му пречи все повече да види правилното решение...
цитирай
9. martosh - За това трябва да има разбиране м...
13.05.2009 23:02
За това трябва да има разбиране между хората.Моята дума например не струва, защото не си давам сметка за отговорността която поемам при дадената дума.Днеска четох един автор който желае нещата в живота да стават без гаранти, или тоест хората който говорят и дават думата си, да осъзнават какво са направили.
И аз така искам един ден като дам думата си да няма никакво съмнение в нея, и на първо място аз да не съмнявам в нея, тогава вече е лошо ако си дадеш думата и имаш съмнение в себе си, както е при мен :), за това някой като ми даде думата си и не я изпълни, аз не би трябвало да се противя защото го разбирам и аз правя същите неща.
А какво правим като не можем да върнем дълга, не удържим на думата си, тогава този който ти е дал нещото има право да те съди, но трябва да бъде внимателен как ще съди, тоест трябва да е справедлив, и това е трудна задача да съдиш някой справедливо.И ако имаш възможност да простиш и сметнеш че ще се оцени, това ще е добро решение на проблема.Но за съжаление в живота нещата не стоят точно така както им се иска на хората, някой път като си взел после си длъжен найстина да върнеш.
цитирай
10. karanikolov - Винаги можем да направим ПОВЕЧЕ
14.05.2009 08:01
Спец.частите ги обучават - когато се чувстват абсолютно изтощени,изтискани,смазани, когато са убедени просто ,че това е Всичко,което могат - Точно тогава "Да пробягат с пълната раница още една миля".

Нас не ни обучават на това.
И затова от една страна постоянно сме в дълг към другите,а от друга - и в стрес,от който правим дългове към себе си.
цитирай
11. victoriavselena - до диалог
14.05.2009 08:18
да нямаме задължения? Хубаво е,че имаме и права ;), но аз го виждам като балансиране. Ако сме задължени към някой или нещо, това е като в счетоводния баланс - ние сме на минус. Но за а бъдем на минус в една посока, т.е получили сме повече отколкото можев да върнем, това значи че в друга посока сме дали повече и не сме получили полагаемото ни се. Нарушен е баланса.
Може би трябва да се огледаме къде давам повече от колкото получавам и също къде получавам повече от колкото давам и съответно да направим нещо за възстановяване на баланса.
Имах един клиент, който беше задлъжняла към банката и се налагаше да затвори бизнеса си. При разговорите се оказа, че много негови клиенти му дължат пари. Т.е. в неговото пространство (в неговия двор) съществува понятието дълг и то е засадено и цъфти и процъфтява. Но има хора за които това е плевел и трябва да се изчисти навреме, защото задущава другите цветя, които сме засадили. Желая ти прекрасен ден чист от "плевели".
цитирай
12. victoriavselena - До Принца,
14.05.2009 08:24
да така е. И е хубаво всеки път когато се усетим, че се въртим в "безизходен" кръг и ни е обзела паниката, да спрем, да поемем възхдух, да се изчистим от черни мисли,съмнения и тревоги. Защото аз вече съм казвала, че всичко в което вярваме е истина и това в което не вярваме не е истина. Тогава, ако вярваме, че няма изход, ще го виждаме като истина и ще се отчаяме и ще престанем да търсим изход. Ако вярваме, че няма безизходна ситуация, че щом има вход, има и изход, тогава ще го то търсим и който търси винаги намира.
В това положение помагат положителните твърдение. Едно такова твърдение аз си повтарям в последно време - "Аз винаги знам как да изляза от всяка една ситуация" или Аз никога не си оставям магарето в калта и т.н.
цитирай
13. victoriavselena - до martosh
14.05.2009 08:29
това е първото от четирите споразумения - да бъдеш думата си.(книгата за Четирите споразумение на Д.Мигел Руис.) Думите имат голяма сила. Те са енергия и когато ти ги изричаш и имаш предвид точно това, т.е. думата и намерението ти са еднопосочни, тогава имат много по-голяма сила. Когато думата и намерението ти се разминават, са разнопосочни, те си противоречат и това отслабва силата им. И тогава се получават т.нар. "празни думи". Думи без съдържание. Такива хора ги наричат бърборковци, празноглавци и т.н. и се отнасят с резерви към тях.
Препоръчвам ти книгата. Ако искаш мога и да ти я изпратя.
цитирай
14. victoriavselena - до karanikolov
14.05.2009 08:34
да прав си, нашите способности са много по голями от това, което си представяме. Има много доказателства за това. Лошото е когато по пътя загубим вярата в себе си и в това, което можем.
По повод въпроса ти - още нямам фейсбук.за сега не изпитвам необходимост от това, а истината е че не съм се и замисляла по въппроса.
Желая ти много прекрасни дни.
цитирай
15. karanikolov - @13
14.05.2009 09:43
А може би думите почти нямат значение?
Двама човек,изричайки еднакви слова във формална ситуация се възприемат различно.

И доколкото в този случай на всички е ясно,че те говорят това,защото така е прието и така трябва, то защо отношението е различно към тях?
цитирай
16. martosh - Аз мисля че и плевелите са цветя с...
14.05.2009 10:20
Аз мисля че и плевелите са цветя също, няма значение че се ползват от храната на другото разтение.В случая се получава едно неразбирателство, но ако разделиш плевелите от другото разтение те ще продължат вероятно да си живеят като нормално цвете.Това е майстроството именно да разделиш плевела от разтението, защото и плевела е живо разтение.
За книгата ще се поинтересувам ако не забравя, в мемента съм захванал със много работи, не че немога и на нея да отделя време предпочитам да свърша сегашните книги който чета :).
цитирай
17. victoriavselena - до karanikolov
14.05.2009 12:08
ти чел ли си книгата? Става въпрос за нашето отношение към нашите думи. Как ти самия се отнасяш към своите думи, дали стоиш зад думата си, дали има съотвествие между думи, намерения и дела.
Точно защото двама души, изричайки една и съща дума имат в предвид нещо съвсем друго трябва да ползваме третото споразумение - да не правим предположения, а да изясняваме всичко до край.
Второ споразумение е да не приемаме нищо лично, четвъртото е във всеки миг от живота си да дадем максимума от себе си.
цитирай
18. victoriavselena - разликата между плевела и цветето
14.05.2009 12:15
е, че плевела задушава другите цветя и се храни от сока им. Те са силни и бързо се развиват, но взимат жертви. Ако разделиш плевела от растението и ако той няма от къде да смуче чужди сокове, той може би ще загине, а може би ще се развива по-бавно. За това за мен има значение. Ако за теб няма значение какво заплащаш и кой плаща за да постигнвеш нещо - добре. Но за мен не е така.Но си прав, че всеки сам решава кое в неговата градина е плевел, кое красиво и полезно цвете.
Това е точно да вземеш назаем и да не връщаш.Някой друг да заплаща за теб.
цитирай
19. victoriavselena - до martosh
14.05.2009 12:20
изпратих ти на Лични материал за размисъл, но се извинявам предварително, че го направих без твое разрешение. Така че чувствай се свободен да правиш с него каквото пожелаеш.
цитирай
20. malkiatprintz - Виктория - 12
14.05.2009 12:30
"...Аз винаги знам как да изляза от всяка една ситуация или Аз никога не си оставям магарето в калта..." – първото да, защото носи положителен заряд, но второто, макар и да набляга на отричането на негативното, рисува негативен образ на магаре в калта. Иначе казано, "Искам добро" – да, но "Не искам зло" – не. Хубав ден :)
цитирай
21. victoriavselena - много е смешно
14.05.2009 14:15
веднага го забеляза. Да, вярно е. Доста се колебах дали да го напиша, защото съдържа негативност.
Принце, омръзна ми да се съгласявам с теб :)))))
цитирай
22. анонимен - az-moga.com аз съм анонимния от първия пост
14.05.2009 22:03
Всъщност може би има изход - тъй като е получавал, да започне да дава, за да се изравнят след време нещата.
Проблеми:
1 Много е взел и има да дава много.
2 Какво може да даде и търси ли се това от някого.
Ситуацията е много сложна и кофти, но с помощ и намиране на вярната посока, може. И все пак ако беше толкова лесно, хората въобще нямаше да взимат заеми и всички щяха да живеят добре, включително моя милост.
цитирай
23. victoriavselena - до 22
15.05.2009 07:28
казват, че трябва първо да дадеш това, което искаш д аполучиш. Но как да постъпим, когато имаме нужда то пари? Трябва ли да харчим повече? Да даваме самите ние заеми за да можем да изплатим събствените си дългове?
цитирай
24. malkiatprintz - Виктория - 21, 23 :):):):)
16.05.2009 22:57
И дума да не става, че ти омръзва да се съгласяваш с мен :):):) Това означава много за мен, защото е показател, че съм в правилната посока. :):):) А за силата на думата... смътно си спомням една притча – надявам се да я преразкажа сравнително точно – за един равин, който обучавал децата именно в силата на буквите и думите. В края на първата година учениците напреднали, само едно от децата нищо не научило и след цяла година обучение, единственото което можело да пише било първата буква. На изпита в края на годината равинът го изправил – както другите деца преди него – на дъската и го накарал да напише това, което може. Детето бавно изписало символа Алеф и училището почти се сринало. Тогава равинът му казал, че не може да го научи на нищо повече. :) Така е, и думата е сила, и буквата е сила, и техният звук също е сила, но не го вярваме и не можем да го видим...

Относно последния ти коментар – а и с оглед на разказа – някъде из Библията имаше текст (преразказвам го), в който се казва, че хората трябва да копаят своите ями в пустинята за да има къде Небето да изсипе необходимата им вода... на други места съм попадл на мисълта, че когато човек се нуждае от пари е добре доколкото има възможнос да живе спокойно, да не стиска парите, които има, а да ги изразходва разумно, но смело, за да предизвика усещането, че с парите всичко е наред и тогва вибрацията от усещането за наличност ще привлече самата наличност. Според теб?
цитирай
25. victoriavselena - Честно казано
16.05.2009 23:24
това точно не го разбрах"Детето бавно изписало символа Алеф и училището почти се сринало"?
Що се отнася за съгласяването, ако ме познаваш малко ще разбереш, че наистина е комплимент. Не че споря непрекъснато, но толкова често да казвам на някого, че е прав и при това на мъж ?!?!?!?! Та в нашето семейство и сред приятелите ми винаги има един прав и това съм аз. Аз и на криентите им казвам от момента, в който приемете, че Виктория винаги е права, животът става много по-лек. Това са шеги естествено ;)))))
цитирай
26. victoriavselena - Относно
16.05.2009 23:37
втората част от коментара на Принца:
Мисля, че вече съм писала, че:
1. Късмет това е готовността да използваш шанса, когато изкочи пред теб. И за това трябва да сме готови, когато парите дойдат да знаем какво да правим с тях, защото иначе много лесно си отиват отново. 75% от спечелилите на тото и лотарии губят парите си в продължение на една година. :(
2. Парите сами по себе си не са нищо. Ние не ценим парите, а това което те ни дават. Отговарям на въпросите си от ном. 22 -
Ако ние имаме нужда от пари и за да получим нещо, трябва първо да го дадем, как да дадем нещо, което нямаме?
На нас ни трябват пари за да си купим нещо. Това нещо, което си купуваме ни носи нещо - удовлетворение, удоволствие, гордост, щастие, усмивки, радост и т.н.
Значи ние искаме да имаме пари, защото чрез тях ние стигаме до победата, свободата, успеха, богатството и чрез тях до крайната ни цел - щастие, радост, удовлетворение, удоволствие, т.е ИСКАМЕ ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ.
Значи това, което трябва да раздадем на хората преди ние да сме получили (в случая пари) е те да се чустват добре с нас.
Когато хората започват да се чувстват добре с нас, когато почустват че те получават нещо от нас, тогава те и с удоволствие ще заплащат за нашите услиги и това естествено ще ни помогне и ние да забогатаем с лекота и удоволствие.
цитирай
27. malkiatprintz - Благодаря ти, Виктория :)
17.05.2009 00:50
Относно притчата – може и да не си я спомням добре, но доколкото я разбирам от една страна се състои в това, че дори и една буква, един символ съдържа огромна енергия, за която дори не подозираме, а това дете я е открило, и второ, че откриването на потенциалана тази енергия е едно, но след това следва да я овладеем, да станем майстори във владеенето й, иначе си остава просто опасна стихия... Едно е да не познаваме силата на думите, друго е да знаем за нея, но да не я владеем, трето – да умеем да я предизвикваме чрез думите си, но да не можем да я насочваме правилно и в резултат рушим чрез нея (използваме силни думи без да си даваме сметка за опустошението, което можем да нанесем у човека отсреща), четвърто – да я владеем (почти) в съвършенство и да я използваме целенасочено за да градим...

26 - Радвам се, че отговорите ти потвърдиха моята представа :)
цитирай
28. tera - Това за "дълговете"
22.05.2009 12:10
или по-скоро за заемите го е казвал и баща ми.
Но майка ми като "оправна и смела" е взимала заеми от ВСК му се казваше тогава, но не големи. Жилище си имахме, но е теглила за други работи.
Но твоята героиня като толкова оправна защо е виснала на врата на мъжа си?
Естествено, че всеки би се сринал в такава ситуация, ако отговорността е само негова.
Освен това на човек без редовни доходи как се отпускат заеми? За жена му говоря. Тук историята нещо куца. :)
цитирай
29. victoriavselena - до Тера
22.05.2009 12:28
Благодаря, че си чела внимателно и си намерила "куцащи моменти"и че героинята те е ядосала. Но никъде не пише, че тя не работи. Освен това, това към което съм се стремила не са дребните подробности и правилата за отпускане на заеми, а за състоянието на безизходица, в което понякога изпадаме, за това че има моменти в живота ни, когато не виждаме как може да се измъкнем. Но настина ли е така?
цитирай
30. tera - Не се заяждам,
23.05.2009 13:31
но това какво би следвало тогава да означава:

"А и той бе единствения, който изхранваше семейството. "
и после в коментара
"Но никъде не пише, че тя не работи."

Какво пише тогава?
Нали това е ключовият момент - цялата тежест е на неговите плещи и затова е изпаднал в безизходица. Ако това е дребна подробност, какви ли са едрите подробности :)))


цитирай
31. victoriavselena - Тук историята нещо куца. :)
23.05.2009 13:53
Браво на теб, хвана ме на тясно. Вярно е,че съм го писала. Да, той е единствения който изхранва семейството. Но в момента, тя не ме интересува. Ключовия момент е в това, че изпадаме в ситуации, които ни се струват безизходни, защото от позицията, в която се намираме не виждаме изхода.
Такава е приблизително ситуацията, в която е изпаднал един мой клиент. Той е собственик на бизнес, който напоследък не върви. Жена му е взела заем от родителите си, но и те потънали без да спасят положението. От тогава отношенията между тях са се развалили. Тя непрекъснато го обижда, нарича го "Нула, неудачник, загубени и т.н." И това едва ли го подпомага при взимането на решения, които за го изведат от положението.
Горното го написах възоснова на този случай и на още няколко, които познавам. Така, че съпругата не е моя клиентка и моя фокус изобщо не е върху нея и за това пиша само за него.
Благодаря ти, че ме четеш толкова внимателно.
Изглежда има нещо, с което тази история те е зантригувала.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545502
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697