По време на един от сивите си, празни дни, лутайки се из къщата намери едно старо списание. Разлисти го и попадна на заглавие "Ако може да си го представиш, значи можеш и да го постигнеш". "Поредната глупост"- помисли си и продължи с лутането. Но мисълта остана. Загнезди се в ума му и той си я повтаряше и повтаряше. Дори се събуди посред нощ и съвсем ясно я чу, като че ли някой му я крещеше в ухото. Стана и се заразхожда из къщата. Жена му сърдито промърмори насън и се обърна на другата страна. Почуства се много сам. Нямаше кой до го разбере и това си е. Приближи се към списанието и го докосна лекичко. Несъзнателно се страхуваше от написаното в него. Някъде в подсъзнанието усещаше, че нещо ще се промени. Ама дали ще е към добро, не се знаеше. И все пак се реши и го разлисти. Нямаше какво да губи. Зачете се. Отначало със силни съмнения, после с насмешка, но продължи и го прочете докрай. Някой си твръдеше, че знаеше как да постигнеш целите си и то без да работиш тежко, без да се жертваш. Трудно е за вярване. Но се върна в началото и отново се зачете. "Но... може би имаше нещо, но...едва ли.... Е, може би за някой друг... На другите може и да помогне, ама на мен....в моето положение... , на другите винаги им е по-лесно...,винаги съм бил изключение....,аз съм тежък случай....едва ли има и други като мен изобщо...." Но нещо в съзнанието му се размести. Прочетеното действаше, пробиваше си място в закостенелите му разбирания, докато не дойде деня и той не каза "Всъщност, защо не?" Нямаше рискове, не изискваше пари, време имаше в изобилие, тогава? Взе една полупразна тетрадка от детето и реши да пише. Да опише това, което иска да постигне, най-смелото, на желаното. Само да можеше да си го представи първо. Върна се към статията и отново се зачете. Да си представи какво иска най-силно, нещо, което ще го направи много щастив без да се притеснява дали е реално и изпълнимо? Добре, ще се включи в тази игра, поне времето ще му мине по-бързо, а може и да се забавлява малко. Седна до масата и затвори очи. Най-бленуваната картина....? Ето видя се – влиза в банковия клон и към него се приближава директора -  усмихнат, леко приведен напред, с радушно протегната ръка за ръкуване. Поздравява го и му благодари за това, че е избрал точно неговата банка за да съхранява парите си. "Винаги сме на ваше разположение, господине. За нас е чест, че ни избрахте да съхраняваме и управляваме вашите капитали" (каква трябва да бъде сумата за да наричат парите капитали?) - директора направо се размаза. От  някъде изкочиха журналисти и фоторепортери и защракаха с апаратите. Огледа и себе си – изгледаше чудесно. Костюм, вратовръзка, обувки – всичко от най-високо качество. Размени няколко думи с директора, здрависа се и с някои от служителите и излезе от банката без да обръща внимание на журналистите. Много хареса походката си - гъвкава, уверена, с изправен гръб и смело гледащ хората в очите (от кога бе престанал да гледа хората в очите?) Отвън го чакаше тълна от хора и ...червен килим (тук мъжът се стресна "Не е ли малко прекалено, суетно и дори женско?!") Близките му, роднините му, съпругата и децата бяха там. Наредиха се за групова снимка (нямаше как трябваше да дадат малко материал за вестниците и да задоволят любопитството на тълпата). Качи се със семейството си в лимузината и потеглиха към новия им просторен дом. "Ако можеш да си го представиш, значи  можеш и да го постигнеш."- написа гордо той и остави доволен химикалката.
Усмихна се тайствено - дали да не напише, че е купил тази банка и е вече неин едиствен притежател? Следва...

Хиии,
това като жизнеутвърждаваща реклама на банка....
поздрави!

Първата част на разказа обра коментарите :) Чакам с нетърпение продължението, Виктория. А, да: съществуват различни практики: повтаряне на позитивни утвърждения, които да отпечатат усещането, породено от тях в подсъзнанието, визуализиране и създаване на представата за физическо усещане на това, което искаш да постигнеш, описване на хартия както в случая... Според теб има ли разлики в успеха на различните подобни практики и коя би било най-добре да изберем?

Според теб има ли разлики в успеха на различните подобни практики и коя би било най-добре да изберем?
Отговор - в зависимост от възприятията на човека. Ако му е по-развита лявото полукълбо на мозъка и има по-логичен ум - тогава чрез думи, изчисления, срокове, дати, цифри, доказателства
Ако му е развита повече дясната половина - кратини, визуализация, мизика и т.н.
всеки има своя система за възприятия и се познава най-добре.
но хубаво и желателно е и в двата случай ДА СИ ВЯРВАМЕ. Колкото повече си вярваме, че е възможно толкова е по-ефективно повтарянето.
Един пример с мен. Дълги години вярвах, че съм че с мен не може да се разговаря. Просто някой го бе казал и аз бях избрала да му повярвам. В първи клас ми отне много време да науча "Аз съм българче" на изуст и реших че съм глупава. Истината е, че и до днес не обичам да уча на изуст.
Тогава един ден взех тези две твърдения и ги обърнах на най-невероятната им противоложност.
Аз съм глупава и не мога да уча на изуст - се превърна в
Хората ме цитират и учат на изуст, това което казвам.
Другото - С мен не може да се разговаря - го обърнах на:
Хората плащат пари за да разговарят с мен.
И двете твърдения днес са факт.
Преди няколко години това бе най-смелото, абсурдно нещо, което днес е реалност.
Всичко е възможно. Казвам го не за да се "фукам", а за да докажа, че наистина твърденията действат.

това е моето ново мото. Имала съм няколко и това сега ми харесва.

Приятелство от пандиза" - О.Голдсмит, която ми попадна случайно. Разказва се за едно момиче, което поема върху себе си вината за мошеничествата на шефовете си и попада в затвора. Изтърпява много унижения там, но и "порасва". Накрая организира закупуването на затвора заедно с група други затворнички. Така, че от жертва се превръща в собственичка.
Много ми хареса идеята и за това пожелавам на всички за "закупим" затворите, които сме си посстроили в себе си и които за пълни със забрани и ни ограничават.
Точно както и моят герой си мечтае да купи банката.