Главата му се напълни с въпроси и не само с тези от статията. С много въпроси. Важни въпроси. Въпроси, които не бе си задавал никога. Какво му е важно в живота му? Какво иска от него? И изобщо, какво е това живот? Беше започнал да живее преди малко по-малко от 40 години в едно малко градче. Обикновено градче, в обикновено семейство, при обикновени родители, преживя обикновено детство, после обикновено училище, приятели, съученици, уроци, палави случки – всичко бе обикновено, като на всички други. Тогава? Какво го правеше по-различен? Какво щеше да различи неговия живот от живота на другите? Стана му тъжно. Не бе успял да направи нищо необикновено, запомнящо се. През целия си живот бе правил това, което правят и всички други. Обикновен човек. Сега какво му хрумна, че трябва да се различава и да бъде необикновен? Какво ставаше с него? Съвсем се обърка. Всичко си беше наред, а с това уволнение и с тези дългове, всичко се обърка. Всичко ли? Не, имаше още неща, които го радваха. Дълговете бяха нещата, които нямаше, това което му липсваше – парите. А другото? Имаше ли и друго в живота му? Работа, семейство, пари, храна, спане, работа, телевизия, спане, работа, приятели, храна, биричка, спане, работа, спане, работа, работа.... Работата бе заемала основно място в живота му и сега, когато нямаше работа живота му се изпразни от смисъл. Това ли е смисълът на живота? Работата? Реши да провери в спомените си от детството. Какво най-много обичаше да прави? Да рисува и да играе с момчетата на топка. Да, спомни си, че много обичаше да рисува. Дали да не опита пак? Не вярваше, че може да се запали така, по някаква идея. Върна се бързо в къщи, намери молив и празен лист и започна. Цялото му тяло се вълнуваше. Нещо в него се пенеше, кипеше, лушкаше и подскачаше. Сърцето му биеше лудо. Той рисуваше и това му доставяше огромно удоволствие. Взе лист и после още един и още един. Не усети как премина времето до вечерта. Легна си изпълнен с удовлетворение и радост. Бе открил още една забравена част от същността си - любовта. Той бе докоснал душата си и тя бе разцъфтяла в любов. Бе открил извор, който сега бликаше и го заливаше. Нямаше търпение да сподели откритието си с още хора. Но бе късно и не искаше да събужда жена си. Трудно се сдържаше, но реши да изчака до сутринта.

Човек без вътрешен живец чака външните фактори да му направят живота интересен, а едно хоби може да поддържа вътрешната пружинка навита :) С нетърпение очаквам продължението, Виктория :)

твоят интерес ме подкрепя да продължа.