Тя се обърна към мен за помощ. Бе много самотна. Никъде и в нищо не й вървеше. Беше останала сама, неомъжена, без деца и семейство. В работата й вървеше, успяваше в кариерата си, но нямаше никакъв личен живот. Липсваха й развлечения, забавления, пътувания, приятели, смях, радост, удоволствия. Започнахме работа и стигнахме до убеждението й, че "никой никога няма да я хареса". Попитах я от къде знае, а тя ми отговори, че това е така, това е факт и винаги е било така и така ще бъде. Поработихме още и стигнахме до "извора" на това твръдение. За да стимулира личната й хигиена в ранното й детство и по време на пубертета, майка й често повтаряла "Измий си врата и ушите, измий си зъбите, защото никой няма да иска да играе с теб". Личната й хигиена отдавна била на ниво, но втората част на изречението бе останала в някакво кътче на съзнанието и си вършело добре работата. "Никой няма да те иска" работело денонощно. Тя толкова му вярвала, че изобщо не се и опитвала да се доближи до другите, защото те и без това нямало да поискат да "си играят" с нея. Непрекъснато събирала доказателства за това, колко твърдение е вярно и не обръщала внимание на тези, които я търсели, искали приятелството й, искали да са в нейната компания и я харесвали. Тя имаше готова формула за контактите си с хората, своеобразен шаблон, който налагаше в отношенията си с хората. Този шаблон се наричаше "Никой не ме иска". Понякога се променяше на "Аз съм нежелана", "Мен никой не ме обича", "Никой не ме харесва", "Никой не иска да бъде с мен, да бъде в моето пространство, да ми бъде приятел" и т.н., но в основата си беше – Аз не заслужавам, аз не съм достатъчно добра. Това обобщаващо Никой и Всички й служеше чудесно – Никой, никой на света не я харесва и няма да я хареса. Всички бягат от нея, отбягват я, тези които са с нея го правят само от неудобство. Това й причиняваше болка и нараняваше душата й, но тя вярваше в това. Вярваше, че в многомилярдното население на планетата нямаше хора, които могат да я харесат и да искат да бъдат с нея. "Нямаше какво да се прави – казваше убедено - нещата просто са такива и аз трябва да ги приема – никой не иска да бъде приятел с мен". А тези, които имаше? Тези, които бяха около нея? "А те ли? – отговаряше тя - Те са изключение. Те са още тук, защото още не са разбрали що за човек съм и още не са се разочаровали от мен, но и това ще стане. Рано или късно всички си отиват." Тази нейна вяра и стремежа й да доказва, че "Никой не ме иска" е абсолютна истина я караше често да бъде неучтива, недоверчива, да отговаря троснато, да се държи неприятелски, да се сърди, да бъде груба и така всъщност да отблъсква тези, които искаха да бъдат в нейната близост и да се сприятелят с нея. Тези, които я търсеха, обаждаха се и предлагаха да се сближат, тя отхвърляше по предлог, че не й допадат, не й харесват и сигурно съвсем са изпаднали, щом са готови дори с нея да се сприятелят. "А може би имат някаква изгода? Не може да е просто така. Има някаква клопка." – продължаваше подозрително тя. "А и като си помислиш, такива като мен – с лопата да ги ринеш. Защо ли някой ще ме хареса точно мен? Защо ли ще избере точно мен?" Важен въпрос. На който е хубаво всеки от нас да намери отговора. Какво ме прави специален и неповторим? Какво в мен може да привлече хората, които харесвам и желая? Защо някой ще ме хареса и ще избере точно мен?
А клиентката ми ли? С нея сменихме формулата - от "Никой не ме харесва и не ме иска" на нова формула, на която надявам се, че тя вече е намерила много нови доказателства "Хората, които искам, харесвам и обичам ми отговарят със същото - те също ме искат, харесват и обичат".
Успехи.

през това. Много е тежко. Дори ми се струва, че все още на моменти ми минават подобни мисли през главата. Когато не се чувствам обичана...
Поздрав!

Трудно се изкореняват такива "набити" мисли, но пък не е и невъзможно.

и аз бях с много ниско самочувствие преди двадесетина години. Едва не загубих живота си, заради това, че се счетох за никому ненужна. Първа дан за това имаше майка ми, после свекърва ми и съпруга ми.Две есени подред съвсем съзнателно исках да се махна от този свят, защото не издържах вече. Тогава се яви Живият Господ, за да ми заяви с обич и дела, че съм Му нужна. Постепенно се съвзех, укрепнах, възвърнах силите си и сега служа на Него, който не ме предаде на смъртта, тогава, когато най-близките ми и обични хора ме предадоха. Затова Го обичам много и който е чел по-първите ми постинги, ще го усети.
Той Е, Който ни обича със слабостите ни, безрезервно и всичкото, което Му е нужно и на Него е нашата ответна любов. Нищо повече! Стане ли връзката, човек става като магнит за другите.
Поемаме от Неговата любов и препредаваме на другите, защото Той ни дава в излишък. Това е истината в живота. Нашите близки и познати са слаби като нас и могат да грешат, но Бог не греши.
Сееш ли любов, ще жънеш любов. Който малко от малко има поглед над земеделието или цветарството, все ще е прозрял тази велика истина. Бъдете благословени!!! Амин!!!

прости ми, но забравих да си пиша името, дадено ми от Духа, а то е Естир и моят блог е bogolubie. С обич в Христа: ЕСТИР!

Благодаря ти, че сподели. Хресвам твоята честност към себе си и към другите и откровеност. Мисля, че всички малко или много минаваме по този път - че не заслужаваме любов. Защото ни учат, че любовта е условна - ако ти... тогава друтиге ще те обичат. И това ни е вложено още от бебешка възраст "Ако си изпиеш млякото,мама ще те обича повече" или "Ако обичаш мама, ще направиш това или онова".
Да обичаш безусловно е ней-големия дар, който може да си напарвим на себе си и на другите, особено на децата си. Аз на моите деца съм им казала, че няма нещо на света, което те могат да направят и да ме накарат да ги разобичам.

точно това е ефекта при тренинга - да открие тези твърдения, които са минали през съзнанието и вече са се вмъкнали в подсъзнанието ни и ние автоматично ги следваме без да се замисляме изобщо. "Защото е така и винаги е било така". Когато от подсъзнателно ниво ги изкачим на съзнателно, тогава може и да се променят.
Работата на треньора е слушайки трениращия да открие тези модели, твърдения, убеждения и да насочи трениращия да види и други възможности, други гледни точки, да разбере, че това не е абсолютен закон, а само нечие мнение, което ние сме приели и продължаваме да вярваме в него.
Треньорът е този, който напомня, че ниваги имаме избор и ние правим избора на какво да вярваме ина какво - не.
Благодаря за коментара.

Благодаря ти, че ми разказа за себе си. Радвам се, че при теб нещата са се развили добре и те вече си опознала безусловната любов и не само я приемаш, но я раздаваш и на другите.

Когато бяха малки децата ми, бях толкова ангажирана с учене, работа, активна обществена дейност, че просто не усетих как пораснаха. А нали и никой не ни учи как да бъдем добри родители (като се има предвид и това, че съм полусирак и съм била в дом от трети до осми клас, после по квартири сама в чужд град...). Много грешки съм допускала и спрямо децата си, и спрямо самата себе си. Сега се опитвам да компенсирам с внуците - искам да се чувстват винаги обичани, каквато и беличка да направят и дори да понасят наказанието си за това.

....четейки това и си мисля ....как всички минаваме през тази фаза в един или друг момент....

Научих се да приемам и обичам хората със всичките им недостатъци ..... това бе начина да заобичам и себе си ....

Поздравления за написаното.

това е нашата роля на родители - да правим грешки, да създаваме трудности на децата, а те предолявайки ги да се развиват и закаляват. Аз поне не познавам родител, който да не е сгрешил. Все се каним, че няма да сме като родителите си, но като пораснем, какво се оказва..., че и ние сме сгрешили.

може би наистина повечето попадаме в такава ситуация, но жалко е, че има и такива не излизат от нея. За това се радвам да помагам на хората да преминат такива кризистни ситуации и да се върнат към щастието си.

victoriavselena, kolko e hubavo, 4e ne samo si spodelila ne6to tolkova 4esto sre6tano(a taka e s mnogo hora) tova, koeto nqkoi ni ,,nabiva'' v podswsnanieto ili nie sami si go pravim, a i tova 4e otgovarq6 na komentarite. haresa mi. az izpitah 2 pwti na swn NIRVANA-ne6to neveroqtno kato 4ustvo i use6tane i vsi4ko lo6o(a povqrvai mi to ne be6e nikak malko) me napravi po dobra, kolkoto i da e 4udno za nqkoi tova. bih iskala, ako e vwzmojno da pogovorq s teb-moqt SKIPE e koleva12. imam jiznen opit ne za 1, a za mnogo pove4e zemni jivoti, taka se slu4i, a moje bi i ti ima kakvo o6te da nau4i6 ? za6toto az vinagi iskam da znaq o6te i o6te i o6te.....a az swm Mira.

радвам се, че ми писа. За сега времето ми е ограничено и не ми остава много за разговори по скайп. Но ще се радвам да разговаряме тук. Нирвана - жалко, че е само сън и че е временно. Аз се научих да летя (в съзнанието си, естествено), но чуството е невероятно.
Господ не дава повече уроци, отколкото можем да научим. Явно ти си добра ученичка, щом си с наела да учиш толкова много само за един живот.
Ще се радвам да ми пишеш още ,и още ,и още...

Тя,самотата идва,когато ти е празна главата!От първите редове Заключение.Незнам, защо смятате"писателите",че времето на читателите е по ефтино от вашето.Запиши си го!

ако ти не си цениш времето, защо смяташ, че аз трябва да ти го ценя?

Понякога си мисля, че съм достатъчно силна, че мога да се справя с трудностите и че заслужавам щастлив живот. И правя всичко по силите си да е така. Но прекалено съм уязвима емоционално и лесно се предавам, когато се сблъскам с липсата на любов.. Винаги съм си мислила, че когато обичаш, даваш всичко от себе си и обграждаш човека до себе си с нежност, грижа,внимание. Мислиш, мечтаеш за него и искаш винаги да е до теб, защото това е най-важното в живота ти. Но никога не срещнах такава любов.. Сблъсквах се с безразличие, грубо отношение и защита на интереси, които бяха по-важни от любовта. Чувствам се толкова наранена и разочарована... и слаба. В такива моменти си казвам, че никой никога не ме е обичал истински, а изпитвам само болка. Така е и в момента, но сега е още по-тежко - сега съм омъжена и имам дете на 5 месеца. Само 1 година след като се оженихме,вече не говорим на един език, не се разбираме и той дори не чува когато му казвам от какво имам нужда.. Не е нежен, не е любящ, не е моя опора в трудни моменти. Най-важното за него е да доставя удовослтвие на родителите си и винаги прави каквото те искат,дори когато това нарушава нашата интимност и лично пространство. Кара се с мен два дни след като се върнах от родилното- все съм за нещо виновна, все аз съм тази, която не се адаптира...А дъщеричката ни е прекрасна.. и как да си отида, като съм свързана с него чрез нея?.. Чувствам огромна празнота.. Баща ми и майка ми само ме опрекват, сестра ми вече не й се слуша, казва, че не знае как да ми помогне и че си има своои грижи. Чувствам се безкрайно сама и не виждам как да продължа напред.

това е моят мейл - пиши ми
victoriacoach@gmail.com
винаги и от всяка ситуация има изход от типа "И вълкът сит и агнето цяло". Съгурна съм в това.
Всичко е възможно. Пиши.