Изглежда, че във всеки от нас има и по един Сизиф, готов започне от нищото, да положи много труд, да постигне нещо силно желано и... да го изостави за нещо ново, непознато, интресно и да започне от начало, да положи отново усилия, да достигне до желаната точка, изведнъж да загуби интерес, за изостави всичко за да търси нещо ново и да започне отначало и ....и т.н. Аз познавам няколко човека със силно развити сизифовски качества. Всичките умни, кадърни, силни и творчески личности, способни, силни и смели, но и с един малък недостатък – всичко, с което се захващат им се отдава лесно и достигат бързо до максималната си точка на развитие и тогава им става скучно, безинтересно и те напускат за да търсят ново място на развитие. Това са хора жадни за развитие, за наука, за новости, за разнообразие, приключения. Започват от нищото, нулата и полагайки усилия и "тичайки" на горе стигат до "тавана". След това, когато вече няма накъде да растят се налага да търсят ново поле да действие. Но с времето, събирайки опит те стигат до тавана все по-бързо и по-бързо и започват да се "засищат" за все по-кратки периоди от време. В тях има един силен пионерски дух, те са длъжни да бъдат носители на новото и когато това ново вече не е толкова ново или се окаже, че някой друг го е открил преди тях те бързо губят интерес и напускат. Какво да правят тези търсачи на новото? Да започват все от начало? Да търсят винаги нови области на развитие? Или ... има и друга възможност, която те все още не са открили? Дали тези Сизивоци всъщност не сменят само планинския склон, по който се катерят или някои от тях и това не правят? Дали падайки, те започват от нулата, от началото, от нищото или все пак има някакво натрупване и напредване по спиралата? Въпроси, въпроси, въпроси... Естествено, че нямам отговорите на всички въпроси, но това, което съм забелязала, че ние не сме длъжни да се връщаме винаги в началото, в нулевата си точка, защото това не и възможно. Дори започвайки отново, дори и връщайки се там, ние вече не сме същите. Дори и мястото физически да е същото, то времето вече се е променило. Променили са се и гледната ни точка, мирогледа ни, начина ни на мислене, съзнанието ни. Ние просто сме пораснали и за това пътя до "тавана" е станал по кратък. Но има ли наистина "таван" или той е само резултат на нашето ограничето виждане? Има ли максимална точка на развитие? Аз лично смятам, че таваните си ги поставяме ние. Ние сами се ограничаваме и спираме. Или може би по една или друга причина се отказваме? А може би се отказваме на крачка от победата и успеха? Защото съществува и страх от успеха, страх от победата. И сега, ако насочим поглед нагоре и видим своята максимална точка съвсем близо над себе си и решим, че това е тавана ни, да помислим, дали не сме си поставили много нисък таван? А и дали наистина е таван? Дали не сме се скрили страхливо под масата и не си мислим, че това е нашия максимум? Защото понякога над нас се надвисват облаци и ни закриват небето. Но това,че не виждаме небето не означава, че то не съществува. Не трябва да забравяме, че над тези облаци небето продължава до... безкрая. И там някъде в този безкрай е и нашия "таван" – на безграничните човешки способности. Не давайте на временните облаци да ви "приземят", да ви върнат назад. Не забравяйте за безкрая – това е нашия таван.    

дали ние не поставяме таваните си и се спираме и ограничаваме от страх от победа и успех? Да се откажем на крачка о успеха? Интересно.

...тя не олицетворява твоя текст....но е първата, която си затананиках след като те прочетох:)

http://vbox7.com/play:701582e2

Приятен и Успешен Ден !

Dobro utro!!!da,taka e v1v vseki ot nas ima po edin Sezif/DORI NAZNAM,KOI E TOI MOLQTE,KAJI NE6TO ZA NEGO......sega 4uh za nego ot teb,po opisanieto.....USPE6EN DEN!!!!!!

ако съм те размислила, тогава съм си изпълнила целта с този постинг - хората да се замислят за границите, които си поставят изкуствено и после се оплакват и се задушават.

Благодаря, отговарям ти на фона на думите и музиката на Високо, Високо. Посланието е стигнало точно до теб. Благодаря, че си ме разбрала.Много ме развълнува.

Радвам се, че си открила своя Сизиф. А моят си познавам вече няколко години и за това животът ми понякога е като асансьор - нагоре, надолу. Но вече ми се иска за тръгна по хоризонтала. Докъдето стигнала, стигнала, а сега да я карам по лекото. Дано успея да уталожа новатора в себе си.

дали е по-добре да сме стъпили здраво на земята или е по-добре да сме от "хвърчащите", "извънземните"?
Кои успяват по-лесно в живота? Ако "хвърчим" над облаците, няма ли да загубим връзка с реалността, с живота на земята? Дали имаш отговори на тези въпроси?

Ринги-ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони! Поздрави за хубавия пост! :)))

всички имаме спомени от "хайде от начало - ринги-ринги-рае..."

.

поправих го.

интересно е, че търсиш отговори при мен. Аз съм треньор и задавам въпроси, като вярвам, че всички отговори са вътре в нас. Но твоите въпроси са интересни - Дали да не литваме и да се приземяваме? Дали да не вървим здраво стъпили на земята? Аз лично познавам и от двата тип хора и вярвам, че всеки трябва да намери своя път към истината. Има такива, които и походката им е подскачаща и мислите хвърчащи. Преди време изучавах малко номерология - там по името и дата на раждане се определяше към кой елемент принадлежиш - въздух, вода, земя или огън. Може на "въздухарските" хора им е по-лесно да напредват по въздуха, на земните по земя, на водните по вода, а на огнените чрез огън. Знае ли човек?

Според мен, този тип хора просто търсят своето поприще и се отказват не толкова защото са стигнали върха, а защото захващайки се с нещо, са имали една представа за него, но когато са го видяли отвътре, така да се каже, са се разочаровали от това, което са видяли или просто са разбрали, че това не е тяхното място и са родължили нататък, с нещо друго. Това е добре, защото означава, че не са се отказали да търсят онази искрица, която ще ги кара да се радват на живота до края на дните си. Вярно, има и такъв момент, че прекалено многото промени, особено от определен момент нататък, може да е знак за непостоянство, но това не е задължително, защото се сещам за едно китайско проклятие:

"Пожелавам ти всичко да ти е изключително интересно и всичко да ти се отдава невероятно лесно. Поравно."

Когато човек е любопитен и открит към света може да се случи че всичко му се отдава с лекота и няма нищо, което да му е по-интересно от друго, че ад го "дръпне" в определена посока, или нещо, което да му е по-лесно и приятно от останалите неща, така че да го "побутне" в определена насока...

А що се отнася до "тавана", да, често пъти на нас ни изглужда, че таванът е на определено ниво и не можем да видим, че отвъд него пътят продължава нагоре, но това вече е въпрос на нагласа, която трябва целенасочено да променим. Успеем ли да го направим, ще продължим. Но рано или късно стигаме до някакъв таван. Въпросът е дали това е нашият таван, или реалният таван... Все пак да не забравяме, че Сатанаил е бил низвергнат именно защото е поставил своя таван твърде високо... Та въпросът е има ли едно нещо реален таван или ако се освбодим от своите представи можем да вървим нагоре до безкрай? И има ли точка, на която, веднъж достигнали я, можем да се чувстваме щастливи и да не искаме да продължим нагоре, дори и да имаме възможност, просто защото не чувстваме необходимост? И винаги ли трябва да вървим нагоре, или трябва да си дадем сметка кога и къде да спрем, за да не разрушим това, което сме постигнали, а именно: ако продавачът на сладолед обича усмихнатите очи на децата, би ли бил щастлив, ако е изпълнителен директор на сладоледена фабрика?

и аз се размислих от въпросите на Диалог- а може би, ако сме пораснали достатъчно ,тогава и краката ни ще бъдат здраво стъпили на земята, а главите ни ще се извисяват над облаците. Хем ще сме стабилни, хем ще следваме мечите си.

има хора бегълци, които винаги щ енамерят повод да избягат от мястото, на което се намират. Никога не се задържат на едно място. Удобен повод за това е разочарованието - или те се разочароват или се боят да не разочароват някого другиго.
Има и хора, на които им омръзва бързо - искат бързи резултати, преки пътища, искат всичко да става вчера и нямат търпение да изчакат успехите си.
Има и хора бързи - схащат бързо, проявяват се, засищат се и търсят нови препятствия и промени.
Има и такива, които са готови да правят с години едно и също и им е хубаво. Стоят си на работното място до пенсия и окото не им мига.
Има и хора, които вървят след някого, на тях им трябва да бъдат водени и никога не задминават учителя (водача си). Изпълнителни, дисциплинирани, втора цигулка, добри зам.ръководители, секретари и др.
Има хора - пионери, търсят не прекарани пътища, неоткрити светове. Все се катерят, все пътуват на някъде и са готови да поведят и други на там. Но когато се съберат тълпите, те напускат и търсят следващото си откритие.
Що се отнася до последното ти изречение, така е, не всички трябва да бъдат директори, счетоводители, администратори, не всички са готови да работят, затворени в кабинети и слава богу.

намерих нещо, което ми хареса и според мен ти отговаря
http://az-moga.com/?p=1071

Така е, Виктория :)

според някои учения за енергията Ки-Чи-Ци, ние хората сме проводници, свързващото звено между небето и земята, т.е. ние приемаме космическа енергия, преработваме я и я изпращаме към земята. Така че изглежда си права като казваш,че можем да бъдем и здраво стъпили на земята и с глави в небесата. Ползотворна седмица.

Здравей! Може би това, което ти пиша, няма никаква връзка с този текст. Просто влязох днес в Спиралата, както ме посъветва (и намерих, това, което търсих) и там случайно попаднах на следното изречение: 251. Ако умееш да летиш, не казвай на никого, защото не можеш се отърва от учители! Николай Курдюмов, което ми припомни една днешна твоя фраза :) Търсих някакво място, в което да се включа и да я споделя с теб, и ето ме на при Сизиф. Иди после, че вярвай на съвпадения.
Поздрави
Хели

Радвам се, че не хвърлям семената на вятъра, а че почвата ти е готова да ги приеме, посади, покълне и разцъфти.
Прегръщам те (два пъти на ден не е много) и очаквам нови срещи.