Миналата седмица бях поканена на рожден ден. Събитие като събитие. Но все пак ще ви разкажа за него, защото за мен то бе доста необичайно. Първо ми се обади непознат женски глас и ме попита дали познавам еди-коя си. Ще я нарека Мария. (Името е избрано случайно и няма нищо общо със случая). След като потвърдих, гласът отсреща ме уведоми, че аз съм една от 30-те жени, които Мария обича и за това тя ме кани да отпразнувам с нея рождения й ден. На този ден Мария ще бъде само гост и жената от телефона бе решила да организира нейния празник. Каза ми какво трябва да направя – да приготвя някаква салата, да се облека в бяло, да напиша пет неща, които обичам у Мария и да бъда в 20 часа на определената дата на определения адрес. Подарък и поздравителна картичка – по желание. Даде ми точни указания как да пристигна на мястото, мило ме покани, ако имам въпроси да се обърна към нея и ...затвори. Необичайната покана ме развълнува. Беше ми приятно да бъда обичана и поканена и то от Мария, която много харесвах и ценях. С нея не бяхме много близки – от време на време се срещахме по разни събития, курсове, семинари. Денят дойде. Приготвих салатата, подаръка, написах на картонче пет от нещата, които харесвах в Мария (беше ми много лесно), облякох се в бяло и тръгнах. Празникът бе организиран в двора на една от приятелките на рожденичката. Там вече се бяха събрали около 30 жени, съпруга, синовете и дъщерята на Мария. Всички облечени в бяло. След похапване и пийване седнахме по столовете, наредени в кръг. Тогава Мария откри тържеството с прекрасна реч изпълнена с много хумор, лека самонасмешка, много мъдрост и благодарност. Обърна се към всяка от присъсващите като обясни с няколко думи каква връзка има с нея и с какво тя има съществен принос в живота й. За всеки намери подходящите думи. Те галеха и трогваха с искреността си. После се обърна към синовете си и снахите си. Думите, които им изрече бяха достойни за пример на всяка свекърва и майка. Последен бе съпругът й. Но само като пореден в речта й. В сърцето й бе на първо място. Тя разказа, че се познават от 15 годишна възраст и понеже тя навършваше 58, това значеше, че е с него 43 години. Сключили са брак когато са навършили 21 година. Това семейство е прекрасен пример за всички ни. Като слушах разказа й, ми се искаше да се ощипя или да извикам "Е те такова животно нема"! Не може да бъде! Как така!? Ето част от това, което Мария разказа на присъстващите – всяка сутрин тя и съпругът й правят семейна медитация, която се състои в това, че всеки един от тях щом се събуди, докато е още със затворени очи благодари и благославя, че се е събудил в днешния ден, че се е събудил точно до своя съпруг и си пожелава това винаги да продължава така, защото е изпълнен с любов към него. И тогава се замисля причините, поради които обича партньора си и защо обича точно него. След няколко минути размисъл те отварят очи и споделят на глас защо все още се обичат. "Така, каза Мария, никой от двамата няма да забрави защо сме се влюбили един в друг и сме решили да живеем заедно." След това, понеже тя има проблеми с дишането, той е изучил няколко упрежнения по йога за подобряване на дишането, те започват да дишат заедно. Както Мария се пошегува, съпругът й се старал тя да не може да диша без него. И така започват всеки ден. Заедно с любов и благодарност. Без да се възприема за банална даденост, за нещо, което се подразбира от само себе си. След красивите й думи изречени към съпругът й, започнаха поздравленията. Думите на приятелките и роднините й към нея бяха като благословия. Изброихме част от петте неща, които обичаме в нея. Всяка една от нас залепи написаното на едно табло и се получи прекрасен подарък –спомен.  Цялата атмосфера беше вънуваща. Дъщерята на Мария сподели, че е щастлива, че присъства на този празник, защото това й дава възможност да открие отново майка си чрез очите на другите, да я види в нова светлина.Последен говори съпругът на Мария. Застанал на колене и след топли и красиви думи на любов и благодарност я помоли да му бъде винаги съпруга и никога да не го изоставя. След това и ние направихме кордон, през който тя премина със затворени очи, а всеки един от нас прегърна, погали и да й прошепна красиви  думи. Накрая я чакаше съпругът й и докато той я прегръщаше и тя стоеше все още така онемяла и невиждаща, ние се наредихме в кръг и всяка от нас държеше по един бял балон, напълнен с лек газ. Когато се обърна на лицето й бе изразена пълна изненада. Всички затворихме очи, помолихме се за нещо свое и нещо за всички останали и пуснахме балоните към луната, която като че ли за да бъде в синхрон с тържеството също се бе надула в очакване. Картината на летящите балони на фона на бялата кръгла луна бе прекрасна и много вълнуваща. Естествен завършък бяха тортата, подаръците, пожеланията и прегръдките за багодарност. Вечерта бе прекрасна. Аз си помислих, че ако не бях се научила да се досега да се радвам с чуждата радост сигурно щях да започна да завиждам ;) Разказвам ви го, защото това е прекрасно, защото е реално, защото е истина, защото си го пожелавам, защото го пожелавам и на вас.

много американски филми гледаш!

Tova zvu4i izmisleno!

да и на мен ми се струваше като филм и ми се искаше да се провикна "Те такова нещо нема, ама нема" , но искам да ви кажа, че има, преживях го, беше прекрасно и най-вече истинско.

След това преживяване, как ли ще изглежда твоят рожден ден ? Любопитно ми е.

Струва ми се, че тук става въпрос за някаква секта... направо така ми звучи... такъв ритуал.... Всички в бяло итем подобни.... Направо нереално...

и може би не знаеш колко ми е интересно и на мен. Аз почти никога не празнувам рождения си ден, защото съм родена по средата на лятото и винаги като деца бяхме във ваканция. Преди 3 години, когато наръшвах 48 г. и разказах на две приятелки, че не празнувам, те ми организираха детски РД - парка с балони, детски игри и музика. Просто за да си наваксвам. Беше хубаво да видя възрасните, които се забавляваха като деца. Благодаря ти за въпроса - размисли ме.

празника си на някой, който да го организира вместо него. Тогава нещата вървят по сценарий, импровизациите са намалени до минимум, специфичните моменти са изпипани и предпазени от неочаквани гафове, шоуто е на ниво, всички се забавляват в синхрон. Повечето домакини обаче се съсипват да организират всичко това сами...

направо нереално и ще бъде нереялно докато не го порярваш за възможно. И може би ако се занимаваш с други въпроси освен с този дали е било секта или не (много е модно напоследък и веднага ставаме подозрителни при всякакви ритуали), като например Какво може да стане за да направи това възможно и в моя живот?
това ще стане реално. Тази жена води наистина интензивен живот, работи върху него, върху отношенията си с хората и, посещава семинари, има три големи деца и от миналата година е осиновила още едно и т.н.
Това което исках да ви кажа е, че има и такива хора и то не само по филмите.

да точно като и сватбите например. Ккав ощеше да стане, ако младоженците си организираха сами тържеството или ако разрешат на някой друг да го напарви вместо тях. И това евалидно не само за организирането на празниците, а и за всяко друго нещо в живота - да намерим баланса между двете страни - нещата да станат точно както ги искаме и за това си вършим сами работата, (вълка и врата) и това да се научим да разчитаме на другите и да получаваме помощ от тях.
Аз съм присъствувала на празници, когато домакинята е толкова уморена, че няма сили да се усмихне на гостите си. Може би наистина е добре да ни изненадат с някой празник?

чудесно е, че имаш такива приятели. Можеш да се гордеш със себе си и с тях.
Хубаво е, че има такива хора по света. Това ни пълни с надежда и красота.

Снощи бях на гости у приятелка - върнаха се от Италия, за да отпразнуват сватбата на дъщеря си. Това, което разказаха, бях го виждала само по филмите. Сватбата е била в Кемпински - Зографски, доверили са се на агенция, която се е оказала на ниво.
Когато празнуваме нещо у дома, за мен идва ред да седна когато гостите вече се канят да си тръгват...

Много може да се каже по този 'мил' сценарий, но се опасявам, че няма да ти допадне и затова ще го пусна в отделен пост в моя блог. :)

А вече има и толкова фирми за кетъринг... Стига да ги има необходимите парички, не, че всичко се купува с парички, но най-често и паричките помагат...

коментара ти и коментара на коментара ти. Благодаря ти, че прояви тактичност и отговори в своя блог. Харесваш ми. Права си по отношение на "нито Виктория е очаквала поканата", но забравяш, едно нещо, че ако в Мария нямаше 5 неща, които харесвам аз имах право на избор и да не отида. Понеже аз харесвам в Мария повече от 5 неща се зарадвах на поканата и отидох.

и хубавото в случай е, че нямаше нужда да бъдем в Италия, нямаше нужда да се наеме агенция, да се харчат много пари, просто единственото, което трябва е приятели, организация, разпределение, взаимопомощ, творческа мисъл, любов, подкрепа и най-дефицитната "стока" - положително мислене.

благодаря, аз наистина се радвам, че бях поканена и ми дадоха възможност да преживея всичко това и естествено да го споделя с вас.

Не е за верване, но е чудесно, че се случва!
трябва да преосмислим представите си за празник.
Не само софра, хапване, пийване, а общуването-разпокъсано и изпразнено от съдържание.
трябва пълноценно духовно общуване.

Страхотно е било организирано, Виктория :) Хубаво е човек да поддържа "огъня"

благодаря за коментара. Това, което "не е за вярване" е, че толкова просто и евтино и приятно и изпълващо душите. Често забравяме за тях и за това, че и те искат да празнуват. Празник не е само пъленене на стомасите, а и да си излезем от там с пълни сърца и души.

за да потеглим по пътя задвижваме акумулатора си. за да ни запали Но ако караме само на акумулатор можем да изминем само кратка част от пътя си. За да продължим ни е нужно да се зареждаме с гориво. За това е хубаво да си построим бензиностанции по пътя си.
Хубаво е, че си си сложил снимка в блога. Така поне знам как изглежда този, с когото съм толкова съгласна. ;)

Хехехех.... хареса ми метафората :) Ами да я продължим тогава: хубаво е да изграждаме бензиностанции, но не трябва да забравяме, че за да върви нормално трябва да работят всички бутала. Ако едно от тях не работи, тогава останалите се опитват да компенсират до известно време, движим се но без мощност, с прескачане и придръпване, докато работещите бутала не се износят и блокират. Тогва каквито и бензиностанции да имаме по пътя пред нас, просто няма да стигнем до тях :) хехехе... предполагам че това е още нещо, за което повече или по-малко ще се съгласиш с този, който си е сложил снимка... ;)

аз разбирам до толкова от колите, че знам че се зареждат, а ти задълба в темата. Аз колите си избирам по цвета, а сега се оказва, че имат и бутала.
Принце, принце, давай ми по-леки задачи.
Разбирам з акакво говориш - за да имаме наистина хубав живот е необходимо да развиваме в синхрон всички области на живота си - кариера, здраве, време, пари,семейство, секс, забавления и др. Само така можем да кажем, че сме издигнали над степента оцеляване и сме на ниво хубав живот.

Интересна случка! Поздрави за хубавия пост! :)))

благодаря че ме четеш и коментираш.

Hhaahhaa. IВ’m not too bright today. Great post!

Hey, that post leaves me fleieng foolish. Kudos to you!

Good point. I hadn't thuohgt about it quite that way. :)

mvVq72 <a href="http://cmzbpcpawioy.com/">cmzbpcpawioy</a>

You're the graestet! JMHO

E88Jep , [url=http://pkyzavuktznl.com/]pkyzavuktznl[/url], [link=http://bvgvitayahkr.com/]bvgvitayahkr[/link], http://equnhcypnohq.com/