На много места чета и чувам за Егото. Много се говори  против него. Точно него обвиняват за много от нашите неуспехи. Много често ни поощряват и подканват да се откажем от него. Говори се за надуто Его, за принизено Его, за завишено Его и т.н. Но аз някакси не разбрах как да се откажа от нещо, което съм аз. От една страна призовават – обичайте се, от друга – откажете се от Егото си. От една страна ни приканват да поставим себе си на първо място в поредицата от приоритети, от друга – откажете се от Егото си. От една страна ни учат да се приемем такива, каквито сме – от друга – откажете се от Егото си. Вече толкова пъти съм чувала тази рецепта "откажете се от Егото си", която едва ли не се превърна в уникална и лекува всички болести, неудачи, конфликти и проблеми. (това, че пиша Его с главна буква, значи ли, че имам надуто Его? Това, че англоговорящите пишат "I am" с главна буква, отразява ли е на самочуствието им?) Когато нещо не ми е ясно, аз естествено започвам да търся инфромация за да си го изясня. Който търси – намира. Из "Как да излекуваме нараненото си его"  http://www.self-help.bg/forum/index.php?topic=64.msg333#msg333
Да култивираме вътрешното си Аз, което постоянно ни наранява, е работа за цял един живот. Не е лесно да се живее с наранено его. Малко са хората, които не са били наранени от първите връзки в живота си, обезкуражени след първите изпитания, с разбити илюзии след сблъсъка с реалността. Какво е нараненото его? То е нашето вътрешно същество, с което се олицетворяваме и което стартира в живота с голямо желание за щастие, успех и любов, а открива отчуждение, отблъскване и унижение, и започва да се чувства фрустрирано от невъзможността да сбъдне мечтите си. Хубавото е, че именно в този момент на осъзнаване може да започне всичко – истинският живот, следствие от работата ни върху себе си. Целта тук е да сме в хармония със себе си и света, да бъдем отворени и да подхождаме с доверие. Начините са много. За някои това са духовните практики, за други – психоанализата, за трети – изкуството или интелектуалните размишления.   И аз намерих нов израз "наранено Его" и в този момент всичко ми се разясни. Който желае може да потърси из материалите на интернет за наранено Его, но аз за по-голяма яснота го замених със "счупено его" и ето какво си изясних и какво е моето мнение (ако не се съгласите с мен, ще го приема, въпреки егото си): Ние си се раждаме – нормални хора, с нормално цялостно его, т.е истинската ни същност, Аз-ът. В началото на живота си сме цели, психически здрави, пълноценни, съвършенни. Част от нас (за съжаление голяма, но защо ли и за съжаление след като това е най-ефекасния ни начин да се обучаваме чрез преодоляване на трудности) някъде в ранното си детство (до 7-годишна възраст) преживяват първите си стресови ситуации. Някои от тях доста силни и травмиращи, които успяват да "счупят" нашето его. Има случаи, когато властни родители, близки и роднини успяват със своите педагогически методи да ни "пречупят", т.е. да счупят нашето Аз, нашата същност, нашите прости житейски желания. И тогава... Тогава ние страдайки от болка (точно както и с всеки друг счупен орган) се отдалечаваме, изолираме, покриваме се с пластове напоен в гипс бинт, който с времето се втвърдява и ни помага да защитим болното си пречупено Его. А дали и при Егото ни е както при счупената кост? Дали и тук човешкия организъм проявява способността си да се възстановява? Защото гипсът служи само за обездвижване и защита на болното място, а всъщност с течение на времето костта зараства сама. Дали така е и при Егото? Дали времето лекува всичко? Всичките ни защити само ни предпават от нови наранявания, но дали това ни дава възможност и да излекуваме Егото си от пречупванията, които сме преживяли и да го възтановим напълно? Аз мисля, че в повечето случаи, когато нашето Его е наранено и ние мислим, говорим и действаме, водени от "модела на Жертвата", тогава в нашето пространство има "нараняване", "засягане", "агресия", "насилие", вина и обвинение и както съм писала и друг път – те действат двустранно. Не случайно казват, че "Жертвите взимат най-много жертви". Ние се превръщаме в т.нар. комплексари. А кой обича да бъде в едно пространство с комлексирани личности? Хората започват да ни отбягват, а това още повече засилва комплексите ни, защото имаме нужда от одобрението на другите. Мнение на хората ни е важно, то ни служи като патерици, без които ни се струва, че не можем да се движим. Не получавайки подкрепа, която според нас ни е жизнено важна за да продълижм по пътя си, ние се чустваме наранени, боли ни, озлобяваме се и тогава съответно ние също нараняваме и така влизаме в един затворен кръг. Какво можем да направим за да излезем от кръга? Как може да лекуваме Егото си? Как може да му помогнем да зарастне по-бързо? Много е просто. Първо - бъдете честни със себе си и проверете състоянието на вашето Его? Второ - решете дали искате да промените нещо в себе си и в Егото си? Трето – ако установите, че Егото ви е наранено, счупено и това ви пречи да се предвижвате самостоятелно, леко и радостно по пътя на живота, да контактувате с хората около себе си, тогава: Четвърто - Всеки път, когато взимате решение дали да правите нещо или не,преди  да предприемете някаква крачка, задайте си въпроса "Това ще закрепи ли, ще излекували, ще заздрави ли моето Его? Ще го направи ли по цялостно и здраво?" Така пласт след пласт ще можем да освободим себе си от натрупания върху нас гипс и защитни маски. Убеждавайки се, че можем да се движим самостоятелно и да напредваме и без подкрепата на другите ще закрачим със смела походка и здраво Его. Чисти от вина, обвинения, жертви, наранявания, насилия и тормоз На здраве - за здраво Его и за много успехи.

Мисля си нещо, Виктория... споразумението "Не приемай нищо лично"... От една страна да не приемаме нищо лично означава, че имаме здраво и ненакърнено его. От друга страна, това може би означава, да имаме по-малко его... не по-несъществено, а по-леко, по-ефирно... Сякаш сме намалили плътността на егото си и ръбестите камъни преминават през него без да нанасят толкова поражения... по аналогия (може би неточна) всяка материя, колкто по-ефирна става, толкова е по-разредена, по-малко плътна и така, докато постепенно се разтвори и изчезне... кислородът в низините, кислородът в планините, кислородът на Еверест... Ясно е, че без его не бихме могли да съществуваме в нашия всекидневен свят и живот или поне бихме били (погледнато отстрани) някакви напълно лишени от рационалност луди, които по отношение на битието изпадат на все по-ниско ниво, но може би излекуването на егото е именно в неговото частично, в разумна степен "олекотяване"... Става нещо лошо, но не се ядосваме, не го приемаме лично, сякаш то не ни засяга чак толкова и това ни опазва от тежки травми на егото, така да се каже.... просто размисли... Поздрави :)

- колко хубаво е Принце, че можеш да мислиш в 5 часа сутринта. В това отношение ме побеждаваш с лекота. Можеш да си "погалиш Егото"
Мисля си нещо, Виктория... споразумението "Не приемай нищо лично"... От една страна да не приемаме нищо лично означава, че имаме здраво и ненакърнено его.
- точно това е – когато не приемаме лично – не се нараняваме. Нищо около нас не е истина, а само това което някой казва или прави
От друга страна, това може би означава, да имаме по-малко его... не по-несъществено, а по-леко, по-ефирно...
- може би под "по-малко его" имаш предвид да не му обръщаме много внимание, да не се занимаваме много с него. Чудесно, и това е възможно, ако е здраво. Ако имаш нещо счупено и то те боли можеш ли да не му обръщаш внимание?
Сякаш сме намалили плътността на егото си и ръбестите камъни преминават през него без да нанасят толкова поражения... по аналогия (може би неточна) всяка материя, колкто по-ефирна става, толкова е по-разредена, по-малко плътна и така, докато постепенно се разтвори и изчезне... кислородът в низините, кислородът в планините, кислородът на Еверест...
- Разреждане на Егото?! Да не се концетрираме в него, да не се вторачваме, да го разреждаме и с други неща? Да, чудесно, ако не е силна болката ни, защото иначе...
Ясно е, че без его не бихме могли да съществуваме в нашия всекидневен свят и живот или поне бихме били (погледнато отстрани) някакви напълно лишени от рационалност луди, които по отношение на битието изпадат на все по-ниско ниво, но може би излекуването на егото е именно в неговото частично, в разумна степен "олекотяване"...
Става нещо лошо, но не се ядосваме, не го приемаме лично, сякаш то не ни засяга чак толкова и това ни опазва от тежки травми на егото,
- Да според мен това е метод на лечение на Егото. Но е хубаво първо да осъзнаем,че Егото ни е болно, че има нещо счупено, да повярваме, че може да се лекува и да запретнем ръкава и да започваме.
Защото един от признаците на пречупено Его според мен е точно това, че приемаме всичко лично, че ни се нараняваме от чужди думи и действия, че чуждото мнение ни е толкова важно.
И това е работа, много работа. Както пише по-горе за цял един живот.
така да се каже.... просто размисли... Поздрави :)
Благодаря ти, че помислихме заедно.

когато егото ни е здраво, тогава имаме простата линия ЖЕЛАНИЕ - ИЗПЪЛНЕНИЕ
Когато имаме пречупване тогава има модела
ЖЕЛАНИЕ - (призма, през която нашите желания се пречупват, която се състои от ЧУЖДИ МНЕНИЯ И ЖЕЛАНИЯ) - тогава има изкривяване на посоката на изпълнение на нашите желания - ние не отиваме към директно изпълнение, а вършим нещо друго, а не точно това, което искаме . Пручупване на егото води до пречупване на желанията ни, тогава ние не вършим точно това, което искаме, не се насочваме към нещата, които са ни истински важни, а отиваме към нещата които с аважни на някой друг.
Накратко според мен Его = Свободна здрава Воля
Пречупването на Волята, невъзможността да я изразяваме свободно води до пречупванен на Егото ни.

Благодаря за коментара, Виктория. Хареса ми изразяването на зависимостите като "желание-изпълнение" и "желание-призма на чуждите желания". В блога имаше хубаво изказване: "не мога = не искам. Защо тогава не казваме "Не искам?" Разбира се, когато егото боли трудно може да се лекува, но за щастие това отшумява и е въпрос на желание да започне лечение на егото когато няма конкретни проблеми у него. Хехехе... а това, че мога да мисля с лекота в 5 сутринта не е нещо, което може да погали егото ми :)

"Това значи да свалим фалшивите маски на егото" - точно това са пластовете бинт, напоени с втвърден гипс, които се навъртяли около себе си за да се предпазим от ....(всеки със своя си страх)- болката, от нараняването, да се защитим. В момента в който се почустваме достатъчно защитени и силни (оздравели) тогава гипса и всичик маски стават изличши. Но за това трябва да лекуваме егото си, да го задравим.