Кой би предположил, че това изречение може толкова да промени живота на някой?

Когато слагаш някой преди себе си, трябва да си наясно, че слагаш себе си след него. Което от своя страна значи, че ти ще си останеш след него и няма да можеш да го надминеш, т.е. ограничаваш се, спираш се. Внимавай кого слагаш пред себе си и зад кого заставаш, защото ако  този, който си сложил преди себе си е малък, единственото което можеш да направиш е да спреш и своя растеж, да застинеш на място.

Извода е, ако изобщо заставате зад някого, ако поставяте някой преди себе си – изберете някой достатъчно голям, за да може той да стимулира, а не да спира развитието ви.

Какво се получава в детството ни? – ние сме малките, а родителите – голямите. Те вървят преди нас, те са нашия пример, ние ги следваме и се учим от тях(моя татко може всичко, той е най-умния, най-слния на света).

Тогава, ако си представим отношенията между родителите и детето като в триъгълник, той ще е с основата на горе и върха на долу.

 

О – мама _____О – татко

      /

   /

о - дете

 

Но докога? До пубертета. Тогава ние просто порасваме, става ни тясно в "обувките" и представите за живота  на мама и татко и започваме да обръщаме триъгълника, т.е. започваме да заемаме водеща роля в живота си.

 

О – Дете

 / 

 /     

о – мама _____о – татко

 

Това е здравословия модел на развитие. Тогава някъде около 16-17 годишна възраст след поредица от бунтове и борби успяваме да "завземем властта" и да започнем постепенно да управляваме самостоятелно живота си, т.е. да взимаме решения и да правим избори.

Какво става, ако не сме успяли да направим тази лична революция и да превземем властта в свои ръце? Какво става, ако сме останали "доброто дете" на мама и татко и продължаваме и в по-късна възраст да ги слушаме, т.е. да ги оставим да решават вместо нас? Какво се получава, ако не сме се научили да бъдем самостоятелни, да вземаме сами решения и да правим избори? Просто в определен момент ние започваме да се "задушаваме", да се чустваме ограничени, затворени и започваме да се гневим на тези, които ни ограничават, спират, притесняват.

Но ако решим да бъдем изцяло отговорни за живота си и разберем, че всичко в нашия живот, в нашата действителност е отражение на нашето съзнание, тогава? Тогава просто ще проумеем, че след пълнолетието ни, ние вече сме големи, пораснали, възрастни хора, които сами взимат решения. Т.е не че някой е застанал пред нас и ни спира, а ние сме застанали зад него и се спираме сами.

И няма значение дали това е майка, баща, съпруг, деца, съсед, началник – всеки един, който вие поставяте преди себе си в поредицата от преоритети има ролята или да ви спира или да ви стимулира.

Докато ние сме малките – родителите – големите – тогава те ни стимулират, те са наш пример и ние искаме да станем като тях. Но когато пораснем и ние ставаме големи, тогава изведнъж ги виждаме като по-малки, започваме да виждаме недостатъчите им и преставаме да желаем да бъдем като тях. Т.е. те вече не са пример за подражание.

Тогава можем просто да си изберем някой друг за моделна подражание, някой който да е достатъчно голям и успял, за да може подражавайки му да стимулира развитието ни в посоката, в която искаме да се развием. Може също просто да бъдем от пионерите-новатори, които сами си изграждат своя идеал и сами пробиват пътя си напред и самостоятелно постигат всичко.

И помнете, ако сте деца в пубертета, не се чуствайте виновни за това, че искате да вземете живота си в свои ръце,не се отказвайте, дерзайте. А ако сте родители – освободете властта навреме(не по-рано и не по-късно). Така ще спестите на себе си и на децата си много излишни борби и наранени души. Разрешете им да изтичат пред вас "като теленца пред майка си".

 

 

 

 

 

Да, трябва да даваме свобода на децата си! Трябва да имат смелостта и самочувствието да бъдат себе си, да опитат, да действат, да вървят през живота си!... А не да ги вкарваме в матрицата и то с такова усърдие, че те да не могат да се измъкнат от там...
Поздрави!:))

Ако си дете, нещата се случват естествено и "знаеш" кога е момента да се разбунтуваш. Но ако си родител все ти се струва, че детето ти е малко и е по- трудно да налучкаш правилното време. Според мен преждевременното "освобождаване" на недостатъчно съзряло дете също може да има лоши последици.
Доколкото знам (основно на Запад) човек си избира т. н. "ментор" и го следва. И ако изборът му е бил подходящ, това много подпомага цялата му кариера.

Напомни ми една реплика на Дон Жуан от едноименната пиеса на Расин: "Прокълнати да бъдат бащите, чито синове очакват тяхната смърт за да се превърнат в мъже!"

Интересно обаче дали може човек да живее без да поставя никого пред себе си и доколко това няма да се превърне в определен момент в анархизъм...

помага за подобряване на отношенията между родители и деца

трябва да даваме свобода на децата си!
Права си, но за да даваме нещо, трябва първо да го имаме. ;)

Много ми хареса коментара ти. Наистина трябва да привикваме децата си на самостоятелност, независимост, свобода, отговорност, да го правим поетапно и постепенно. Ако пуснем едно дете в непознато поле то ще се загуби, но в един ограден и защитен двор ще се чуства добре. Така постепенно трябва да разширяваме оградата на двора.
Що се отнася до ментор - това е духовен водач, учител. Моята робя като треньор е като Компас по пътя, избран от клиента. Той избира посоката,по който иска да продължи, а аз само го насочвам.
Благодаря за коментара.

Пишеш - Интересно обаче дали може човек да живее без да поставя никого пред себе си и доколко това няма да се превърне в определен момент в анархизъм
Аз не мисля, че е ако нямаш водач пред себе си, си анархист. Може би новатор, пионер. Но като си помислиш и в живота е като в планината - трудно може да се открият пътища, по които да не минавал някой друг преди теб и да не поправил поне малка пътечка. Стараем се, търсим и накрая какво... отново откриваме колелото (топлата вода).

Благодаря ти! Аз не съм в нито една от двете "заинтересовани" групи, т.е. вече не съм дете, но все още не съм и родител, но си спомних какво беше когато бях на 16. То какви спорове бяха с майка ми... доста години трябваше да минат за да осъзная, че тя го е правила не за да ме ядосва, а просто защото е била загрижена за мен. Друг е въпросът, че понеже съм и първото дете, тя горката също не е била наясно как да се държи със своето пораснало момиченце. При сестра ми, като че ли нещата минаха по гладко, защото и мама и татко вече имаха опит и знаеха какво да очакват. Но пък беше забавно от друга страна. Защото го направихме заедно с мама. Преминахме през изпитанието наречено пуберитет и излязохме от там, ако не по-мъдри, то поне по привързани една към друга. Или можеби сега ми се стравя така, защото не живея с нея и не ми се меси за всичко, а сама решавам каква част от живота си да споделя с нея. Кой знае? Отоношенията между родители и деца венаги са били доста сложно нещо, поне според мен. И може би това е и една от причините, които ме спират да стана майка. Чисто и просто ме е страх, че няма да се справя и един ден детето ми ще стане като децата, които срещам. На не повече от 12-13 години, но с бутилка бира и с цигара.

" Отношенията между родители и деца венаги са били доста сложно нещо, може би това е и една от причините, които ме спират да стана майка."
В тези отношения ние научаваме най-големите си уроци. Както казвам (полу на шега) няма значение за какво един човек ще дойде да се тренира при мен,винаги стигаме до мама и татко. Те са били там, когато сме строяли основата си, ние (поне повечето от нас) прекарваме най-мног овреме в тяхно присъствие е съответно тяхното влияние върху мирогледа ни е най-голямо, докато... не решим, че искам еда си изградим собствен. За това пубертета е болезнен, защото е пълен с разочарования. Оказва че, тези които сме смятали за взезнаещи, всеможещи и всеправи - съвсем не са такива. Оказва се, че не са светци, че бъркат, че не знаят, не могат. Тогава нещо във вярата ни се разрушава, срутва. И на негово място построяваме нещо наше, лично. Ако съпротивата на родителите е по-малка, тогава мисля че и процеса няма да бъде толкова болезнен.
Но едно нещо е важно да разбереш - ти можеш да избереш каква майка да бъдеш. Не си длъжна да предаваш неследеното и на следващите поколения. А гаранция за успех няма при нито едно начинания.

Права си! С каквото и да се захванеш винаги има риск нещата да не станат точно така, както си очаквал. Друг е въпросът, че някой грешки са едва ли не съдбовни. И точно това ме спира. Да родиш и да отгледаш едно дете е твърде отговорно. Не е като да си вземеш куче, примерно. Защото от това, което "посееш" през първите няколко години зависи цял един човешки живот! Не казвам, че човек с течение на времето неможе да прави корекции, но основата си е основа и тя остава до края. Това което си научил през първите 7 години си остава. А кой е човекът, който е до теб през тези години? Майката! Е, ако по някаква причина, тя не съумее да ти даде правилно отношение към живота, за в бъдеще нещата ще станат много сложни и дори болезнени. Повярвай ми, имам опит. Майка ми е невероятна жена, но някои от грешките, които е направила през тези 7 години ми тежат и до днес. Например, тя винаги ми повтаряше, да бъда търпелива, толерантна, да отстъпвам и аз станах такава. Сама можеш да си направиш изводите, колко много ми пречи това понякога. Защото, за мое най-голямо съжаление, в съвремения живот ако не си пробивен, дори леко непукист и малко нахален е много трудно да успееш. А точно това не съм. И много разочарования съм преживява заради прекалената си мекушавост и търпение. Но това е само един пример, как неволно, в желанието си да дадеш най-доброто, не се и съмнявам, че това е било желанието на мама, правиш грешка, която има последици и за в бъдеще.

по този въпрос си имам своя теория и има един зен-разказ свързан с нея.
Едно дете намерило пашкул, в който гъсеницата се обвила за да се превърне в переруда. С любопитство започнало да го наблюдава всеки ден. Когато пеперудата започнала да се подава и да разчупва пашкула, то е съжалило и й помогнало. Раззтворило пашкула за да може пеперудата да излезе по-лесно. И его, че пеперудата се показала, разтворила крилата си да литне, но паднала на земята. Детето се разплакало и изтичало при своя учител, да го попита какво да прави. Тогава учителя му обяснил, че с това, че е улеснил пеперудата, той всъщност не й помогнал, защото борейки се с пашкула тя заздравявала своите крила. До като успяла да излезе съвсем и крилата й ставали достатъчно силни за да полети. Така й ти. Ако майка ти (твоята и всяка друга) не е правила грешки, тогава ти нямало да имаш досаттъчно силни крила за да излетиш от гнездото й. А разбирам, че ти си достатъчно самостоятелна след като живееш само и се справяш с живота си.
А що се отнася до "Отстъпването" и Толератност, аз също бях специалистка на "Отстъпи,откажи се", докато един ден се ОТКАЗАХ ОТ ОТКАЗВАНЕТО, реших, че "наведена главичка - сабя не сече" не е моята пословица и тръгнах да настъпвам вместо да отстъпвам.
Това, че вече си установила какво ти пречи е половината свършена работа. Сега въпросът е дали искаш да промениш това нещо в себе си?Дали искаш още да носиш на гърба си грешките на майка си? А може би ще успееш да ги оставиш до себе си и да кажеш - Да, майка ми е напарвила това, което е знаела, може би най-доброто което е могла, но на мен не ми върши работа, пречи ми и с това , което съм получила от нея не мога да напредна в живоа си. Аз не й се сърдя. Прощавам й и с това освобождава себе си и нея. А сега ще започна да се градя такава, каквато аз искам и се харесвам и такава, каквато ще ми е лесно да постигна целите, които съм си поставила. Простичко е, нали?

Тези две схеми с детето и родителите ми изглеждат, като някаква блок схема! Поздрави и хубав ден! :)))

тези две схеми съм ги взела от една книга, която е написана от учителка по физика, останала в къщи в отпуск по майчинство и решила да приведе в семейни условия знанията си по физика. Книгата се казва "Семйна физика". Не знам дали е преведена на български. Аз лично съм въвела тази схема в отношенията ми с децата ми и това даде прекрасин резултати. В момента, в който спрах да си ограничавам с "тавана " на моите знания и им дадох "зелена светлина" напред те започнаха да се развиват чудесно. Поеха много по-голяма отговорност върху живота си, вземат самостоятелно решения, подобриха успеха си и дори пораснаха доста и на ръст (и там естествено ме надминаха доста)

Много ми хареса постинга.Макар че моите деца вече преминаха възрастта на пубертета,наистина умението навреме да дадеш свобода на децата си е най-важното условие за тяхното успешно израстване.Ще споделя и една мисъл/не е моя/ за отношението на родителите към децата:отнасяй се към детето до 5-годишна възраст като с цар,до 15 години катос роб,а след това като с приятел.Мисля,че тя отлично илюстрира кога да подпомагаме усилено детето,кога да изискваме от него и да го приучваме на труд и кога да споделяме заедно с него трудностите и радостите на живота.

благодаря за коментара, но нещо не разбрах -
до 15 години като с роб????
На кого му е нужно детето му да е с робска психика?
наистина те го разбирам, толкова е абсурдно!?!?!

ThatВ’s rellay shrewd! Good to see the logic set out so well.

That's the best asnwer of all time! JMHO

YouВ’re the one with the bnaris here. IВ’m watching for your posts.

No more s***. All posts of this quatliy from now on

I thank you humbly for sharing your wdisom JJWY

WJ7P2c <a href="http://sbjowzmwivpp.com/">sbjowzmwivpp</a>

GPdGK1 <a href="http://awobrgupkvnd.com/">awobrgupkvnd</a>

hHp8XI <a href="http://qmhzvgradtis.com/">qmhzvgradtis</a>

What a joy to find such clear thinking. Thanks for psoting!

714rKf <a href="http://dniwhqiehcyo.com/">dniwhqiehcyo</a>

Nl9gMQ <a href="http://gxzorgbmbtaa.com/">gxzorgbmbtaa</a>

u1Mas1 <a href="http://sycdornkaxhc.com/">sycdornkaxhc</a>

gHIyzV , [url=http://gzelgnzeupsu.com/]gzelgnzeupsu[/url], [link=http://eizydhtsdtws.com/]eizydhtsdtws[/link], http://talbfovjdffr.com/

ZCUp7B , [url=http://szsjrtsyarrb.com/]szsjrtsyarrb[/url], [link=http://rpbtzhpffsmq.com/]rpbtzhpffsmq[/link], http://ibgcmlskdkjk.com/

dhMbiP , [url=http://vrrsicxrokwo.com/]vrrsicxrokwo[/url], [link=http://jerxtbanhjsu.com/]jerxtbanhjsu[/link], http://jlmkmtasifrm.com/

cWnu3R , [url=http://fdkjwthvxluy.com/]fdkjwthvxluy[/url], [link=http://nzsineejzorl.com/]nzsineejzorl[/link], http://ojqhbqbdkkgp.com/