Ще започна с един виц – Кога се смята, че вече си зрял? – когато приемеш  нещо за правилно, въпреки факта, че е казано от родителите ти .

Какво е това? Воля? Желание? Искане? Амбиция? Постоянство? Упорство? Инат ? Твърдоглавие? Запънал се като магаре на мост? Да вършиш нещата наопаки, обратно на всички? Да правиш напук? Но накого? На другите или на себе си?

Точно за това искам да пиша – когато толкова свикваме за правим "на пук", че започваме да правим "на пук" и на себе си. 

Тя се обърна към мен за помощ. Вече няколко години работеше върху живота си, бе използвала много различни форми, четеше книги, занимаваше се с енергии. Но не беше постигнала това, което желаеше. Високо осъзната, интелигетна, приятна. Държанието й бе смело, дори малко дръзко. Демонтрираше добро самочуствие, на човек, който знае какво иска. Каза, че иска да се тренира за постигането на конкретна цел, че вече е работила върху себе си, постигнала е напредък и има само една област, в която не може да "пробие". Подписахме споразумението и са захванахме за работа.

- Аз съм много различна, каза тя още в началото – беше й важно да го знам.

- Какво значи "различна" – попитах аз – та ние всички сме различни, няма двама с еднакъв DNA, с еднави отпечатъци, с еднакви характери, външност и др.? Аз затова я обичам тази професия и тази област – хората, защото обичам разноборазието. До сега не ми се е случвало да срещна двама еднакви човека.

- Не, аз съм различна – настоя тя.

Започнахме срещите. Накратко, какво се оказа? Разбрахме, че да бъде "различна", е една от нейните защити. Това бе нейния начин да привлича внимание и да оцелява. Чудесно. Но за това тя просто плащаше много висока цена. Да се различава от другите, включваше и да не прави като другите, да се изолира от другите, да стои настрани от другите т.е. ако някой бе направил нещо, тя нямаше да го повтори, ще търси друг път, колкото и да й бе трудно това. Тя бе принудена да търси непрекасното нови и нови пътища, което й отнемаше много средства, пари, време, енергия.  Беше й дотолкова важно, че се бе обърнало в "безмислено упорство", т.е. инат. Във фикс идея – да бъде различна, да не бъде като другите.

Това беше най-трудната част от тренинга – тя да се реши да се откаже от Г-н Инат. Установи, че когато той  бе нейния съветник при взимане на решенията, те не винаги бяха в нейна полза и за нейно добро. Само за да прави на инат на другите, т.е. да се различава от тях, тя бе в състояние да се откаже от печеливша сделка, т.е. да се  откаже от собствените си интереси, желания, стремежи т.е. да върви срещу себе си. Тя разбра, че плаща висока цена, защото увлечена в играта да прави на пук на родителите си и забравила, че вече е пораснала, тя е прехвърлила това поведение и в кариерата си, в дома си, в отношението с децата си, с клиентите си и т.н. Тя се бе превърнала в отново в послушно момиценце, но този път тя не слушаше родителите си, а Г-н Инат. Беше се стигнало до пълно подчинение и послушание. И това водеше до това, че тя бе започнала да прави на пук на себе си и да върви против собствените си желания, интереси, цели. Т.е. тя играеше играта – "да бъда различна от другите ми е по-важно от това да успея, да живея лесно, добре, да съм щастлива."

Тя беше доволна от това, че правеше на пук на себе си. Това я удовлетворяваше. Но й беше много тежко. Тепърва трябваше да започне да се учи да съюзничи със себе си, да следи за собствените си желания и интереси, да се превърне в най-добрата си приятелка, независимо от това дали и други преди нея са го правили или не.

Когато правите нещо "на инат" или "на пук", помислете добре на кого точно го правите?  

Когато човек не познава и не другарува със себе си, си измисля един образ и се мъчи да е това, което не е. Тъжно!

Странно, още повече, че твоята клиентка си е противоречала в това, че иска да бъде тотално и напълно различна от всички, а това очевидно е невъзможно в такавастепен: диша, нали? Някаква форма на неосъзната автоагресия... Дано е прозряла, че това да си коренно различен не е най-добрия път и да е по-щастлива.