Ако искаш много – оставаш с празни ръце. Добре, ама ако искаш малко – не стига! Тогава не е ли по-добре нищо да не искаш. Каквото ти дадат – добре дошло! А ако не дават? А ако вече не се сещат сами да дават? А и да седиш просто така и да чакаш да ти дадат – не е ли малко просешко? Докога ще чака на мама и тате и на приятелите и доброжелателите да му дават? Какво от сега нататък сам или трябва да си взима? А откъде да взима – от чуждото? А какво трябва да дава в замяна? А като нямаше вече нищо какво да дава? А и кой ли ще иска нещо от него – никаквеца.

Съвсем се обърка. Не знаеше, кое е правилно и кое не.

От  началото на живота се бе получавал много наказания, критики, обиди. Първо от околните, а после и от самия себе си. Беше се научил от тях да се наказва, да се спира, да не си държи на думата (да си я пречупва сам), да се критикува, да се самонадсмива. Цинизмът също не му беше чужд. Лесно му се отдаваше. Успяваше чудесно да разсмива другите със самоиронията си, с подигравките, които сипеше върху себе си. Нямаше нужда от врагове – сам си вършеше работата чудесно. "Направи си сам"- отново излезе на яве тънката му горчива усмивка.

Какво сега? Ще трябва да се променя? На тия години? Не бе ли твърде късно? "По-добре късно, от колкото никога!?"- прозвуча познатата му самоирония. Добре я бе овладял...

Нямаше връщане назад. Пътя сочеше напред, но и напред имаше толкова много посоки. Лесно можеше да се загуби. Трябваше му компас, който да го насочва, да го направлява за да може да стигне точно там за където бе тръгнал. А всъщност, кое беше това там? Беше твърде голям за да си играе на "Алиса в страната на чудесата". А имаше ли чудеса и реалния живот? А как му се искаше да стане едно такова чудо и .... хоп да  се намери изведнъж точно там за където бе тръгнал – страната, наречена Хубав живот...

Този път си разреши да се размечтае съвсем. Купи си красива тетрадка и започна да записва как точно си представя той хубавия живот, който искаше да постигне – за себе си и за близките си...

Тогава изникна големия въпрос: Дали желанията му бяха зависими от възможностите и средствата му или възможностите и средствата му зависят от желанията му?

Заслужаваше да се замисли....

"Какво е много?
Какво е малко?
Къса или дълга ни е веригата?
Моят отговор е като залък:
имам само това,
което ми стига".
Привеит!

лекарство и зависимост... не са прегради...
Последици от причини и следствия!
Така мисля!!!
Аз имам себе си..., а веригите са от пясък!!!

пожелавам ти винаги това, което имаш да ти стига.
Да имаш достатъчно от всичко, което ти доставя удоволствие и те радва. :)

пишеш:Последици от причини и следствия!
Точно така - кармата или причинно-следствената връзка, но работата е там, че това, което си мислим, че е следствие се оказва причината и обратно. Като се замислиш - живота е много интересен пълен е с много загатки