Цитат от "Селестинското пророчество" - Джеймс Редфийлд

Обърнах се, седнах с кръстоса­ни крака и се отдадох на обзелия ме прилив на щастие. Искаше ми се да остана тук завинаги. Денят бе прекра­сен, слънчев, със синьо небе.

Както си седях така, внезапно останах поразен от близостта на виолетовите хълмове в далечината, или по-скоро от усещането за тяхната близост. Същото впечат­ление оставяха и няколкото пухкави бели облака, които се носеха над главата ми. Имах чувството, че само да протегна ръка, и ще ги докосна.

Когато вдигнах ръка към небето, усетих тялото си по един съвсем нов начин. Ръката ми се плъзна нагоре с невероятна лекота и аз държах гърба, шията и главата си изправени без абсолютно никакво усилие. От положението, в което се намирах - седнал с кръстосани крака - се изправих, без да си помагам с ръце, и се про­тегнах. Чувствах се абсолютно олекнал.

Загледан в далечните планини, забелязах, че луната избледняваше и скоро щеше да се скрие. Беше пълна наполовина и увиснала над хоризонта като обърнат бокал. В този миг си дадох сметка защо формата й е такава. Право пред мен, на милиони километри, слън­цето озаряваше само връхната част на залязващата луна. Забелязах точната граница между слънцето и лунната повърхност и това още повече разшири моето съзнание.

Представях си луната, потънала под чертата на хо­ризонта, и точната й отразена форма, която ще видят хората, които живеят на запад. После си представих как ще изглежда, когато се придвижи точно от обратната страна на планетата спрямо мен. На хората там тя ще се види пълна, защото лъчите на слънцето ще паднат пряко върху повърхността.

Тръпки ме побиха при тази представа, пролазиха по гръбначния ми стълб и гръбнакът ми още повече се изправи, когато осъзнах, не, почувствах как под краката ми, от другата страна на глобуса се отваря същото пространство, както това над мен. За първи път в живота си осъзнавах не като интелектуална концепция, а ка­то действително усещане, че земята е кръгла.

Това съзнание бе вълнуващо, но в същото време ми се струваше съвсем обичайно и естествено. Искаше ми се напълно да се отдам на това чувство за безтегловност, на усещането, че плувам сред необятното пространство. Не ми беше нужно да преодолявам земната гравитация, за да стъпвам по земята. Чувствах се като балон, пълен с хелий, който просто кръжи над земята и едва я докосва. Сякаш бях в съвършена атлетическа форма като след едногодишни тренировки, ако не и по-добре.

Отново седнах на скалата и пак всичко ми се стори близко: издадената скала, върху която се намирах, високи­те дървета надолу по склона и планините на хоризонта. Наблюдавах как клоните на дърветата леко се полюшват при повея на вятъра и възприемах тяхното движение не са­мо визуално, но и като физическо усещане, сякаш клоните, които се движеха по вятъра, бяха собствените ми коси.

Всичко наоколо бе сякаш част от мене. Седнал на върха на планината и загледан във всичко, което ме зао­бикаляше, струваше ми се, че моето физическо тяло е само главата на едно много по-голямо тяло, което се състоеше от целия околен свят. Преживях как цялата вселена се оглежда през моите очи.

Това усещане ме пренесе в спомените ми. Съзнанието ми се върна назад във времето, към началото на моето пътуване в Перу, към детството и раждането ми. Обладан бях от съзнанието, че моят живот всъщност не започва със зачеването и раждането ми на тази планета. Той за­почваше много по-рано, когато се е формирала другата моя страна, моето истинско тяло - самата вселена.

Еволюционната теория винаги ме е изпълвала с досада, но сега, когато съзнанието ми продължаваше да се носи из времето, започвах да си припомням всичко, четено по въпроса, включително и разговорите с онзи приятел, който толкова приличаше на Рино. Спомних си, че кръгът на неговите интереси се отнасяше тъкмо към областта на еволюцията.

Познанията ми започнаха да преминават в действителни спомени. Целият еволюционен процес започна да ми се явява като спомен, което ме накара да го възпри­ема по нов начин.

Видях как първичното вещество се взривява във все­лената и разбрах, че всъщност няма нищо веществено в материята, както се твърдеше и в Третото откровение. Материята не е нищо друго освен енергия, вибрираща на определено ниво, и в началото материята ми се пред­стави в най-простата си вибрационна форма: под фор­мата на елемента водород. Това беше всичко съществу­ващо - само и единствено водород.

Наблюдавах водородните атоми, които започват да гравитират един към друг, сякаш ръководният принцип, първичният импулс на тази енергия е на път да започне развитие към по-комплексно състояние. А когато групи от този водород достигаха достатъчна концентрация, той започваше да се нагрява и да изгаря, превръщайки се в онова, което наричаме звезда, и в това запалване водо­родът се свързваше и се издигаше на ново, по-високо вибрационно ниво - елемента, който наричаме хелий.

Продължих да гледам и тези първи звезди остаряха и накрая се самовзривиха, изхвърляйки остатъка от во­дород и новосъздадения хелий във вселената. И целият процес се повтори отново. Водородът и хелият започна­ха да се привличат и групират, докато температурата стана достатъчно висока, за да се образуват нови звез­ди, и това на свой ред свърза хелия, за да се образува един нов елемент - литий, който вибрираше на поред­ното вибрационно ниво.

И така нататък... всяко следващо поколение звезди съз­даваше някакво ново, несъществувало преди вещество, до­като се образува широкият спектър на материята - всич­ки основни химически елементи, които се разпространиха навсякъде. И така, материята еволюира от елемента во­дород - най-простата вибрация на енергията, във въглерод, който вибрираше на изключително високо ниво. Беше преправен път за следващата стъпка в еволюцията.

Когато се образува нашето слънце, изолирани групи материя попаднаха в неговата орбита и една от тях, Земята, съдържаше всички новосъздадени елементи, включител­но въглерод. Когато Земята се охлади, газовете, уловени в разтопената маса, се отделиха на повърхността и се свързаха, образувайки водната пара, и дойдоха големите дъждове, които формираха океаните върху голата дотога­ва повърхност. Когато водата покри по-голямата част от земната повърхност, небето се проясни и яркото слънце окъпа новия свят със светлина, топлина и лъчи.

Огромни гръмотевични бури периодично разтърсва­ха планетата и в плитките водни басейни материята над­хвърли вибрационното ниво на въглерода и се издигна до едно още по-комплексно състояние: до вибрацията на ами­нокиселините. За първи път обаче това вибрационно ни­во не е стабилно само по себе си. Налага се материята постоянно да поглъща друга материя в себе си, за да под­държа своята вибрация. Налага се да се храни. Така въз­никва животът - един нов етап в еволюционния процес.

Наблюдавах как този живот, все още ограничен само във водата, се обособи в две отделни форми. Едната, която наричаме растения, се препитаваше с неорганични вещества, които превръщаше в храна чрез усвояване на въглеродния двуокис от атмосферата. Като отпадъчен про­дукт, растенията започваха да освобождават кислород, кой­то се появи по този начин. Растителният живот бързо се разпространи в океаните, след което и върху земята.

Другата форма - която ние наричаме животни - се хранеха с органични вещества, за да поддържат своите вибрации. Наблюдавах как животните изпълниха оке­аните във великата епоха на рибите и когато в атмосфе­рата вече имаше достатъчно кислород, освободен от растенията, започна тяхното преселение към сушата.

Видях как амфибиите - наполовина риби, наполови­на нещо ново - напускат водата за първи път и започват да дишат с дробовете си. Появиха се влечугите, които бяха ново вибрационно ниво за материята, и покриха зе­мята във великата епоха на динозаврите. После се по­явиха топлокръвните млекопитаещи и също се разпрос­траниха по цялата земя и аз осъзнах, че всеки нов вид, който се появяваше, издига живота - материята - на по-високо вибрационно ниво. Най-сетне движението нап­ред достигна своя завършек. Там, на връхната му точка, стоеше човешкият род.

Човешкият род. Видението свърши. В един проблясък на съзнанието бях станал свидетел на цялата еволю­ционна история, историята на това как материята се е появила и развила, сякаш движена от някакъв план, към все по-високи вибрации, за да се създадат необходимите условия за появата на човека... на всеки един от нас.

Седнал там, на урвата, почти долавях как този ево­люционен процес се развиваше по-нататък, в живота на самите хора. По-сетнешната еволюция имаше опреде­лена връзка с осъзнаването на случайностите в живота. Случайностите по някакъв начин ни водят към постига­не на по-висше вибрационно ниво, с което тласкат ево­люцията напред. Но въпреки всичките ми опити, не мо­жех да разбера всичко докрай.

Много хубав текст, благодаря ти, Виктория, че го постна тук. Не зная чела ли си "Кибалион" – ето основните принципи на херметизма, постулирани в тази книга заедно с някои мнго кратки извадки от текста:

КИБАЛИОН
~~~~~~~~~~~~~~~~~

1. Принципът на менталността.

Целият феноменален Свят или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че светът като цяло и всички негови части или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние “живеем, движим се и притежаваме свое битие”

2. Принципът на съответствието.

“Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе”

“Този принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването на Живота. (...) Съществуват нива извън нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас.”

3. Принципът на Вибрацията.

“Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.”

“Различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти – колкото по-силна е Вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой – точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно.На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни.”

“Този, който разбира принципа на Вибрацията, държи скиптъра на силата”.

4. Принципът на противоположностите.

“Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своята противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.”

5. Принципът на ритъма.

“Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.

6. Принципът на причината и следствието.

“Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; (...) съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.”

“Не съществува такова нещо като Случайност; макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо и никога не може да се изплъзне на Закона.


7. Принципът на рода.

“Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива. (...) Мъжкият и Женският принцип функционират постоянно. Това е валидно не само за Физическото ниво, но и за Менталното ниво и дори за Духовното ниво. (...) Всяко нещо от Мъжки род притежава и елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Този принцип съдържа решението на много загадки на живота.”

Хубав ден, Виктория.

http://vbox7.com/play:2246dc7d

Благодаря ти, Виктория :)