Как стигна до там? Как се стигна да се подхлъзне, да се окаля и да не може за никъде да се хване и да пада и да пада все по-ниско, по-надълбоко в ямата?

И тази яма дъно нямаше ли? За да падне на дъното ли? Толкова  презираше хората от дъното, а сега мечтаеше за дъно. Малко здрава почва, ако ще е да е дъно, ако ще да е нещо друго. Нямаше значение как се нарича, само да имаше нещо, на което  да стъпи.

Как стана? Как се превърна в длъжник? Нямаше представа. Толкова мразеше длъжниците. И до сега имаше един-двама, които му дължаха пари. Бяха се разбрали да им свърши  някакви работи и той добре се отчете, свърши си работа на време и качествено. А те нещо се "услушват" и не повдигат въпроса за заплащането. Вярно, че не бяха се уговорили точно за сумите. Бяха се уговорили така по приятелски, на "лесна работа". Ама, ето че се оказа, че не е толкова лесна, тая работа да си получи парите. Сам да си ги поиска, някакси не е прието. Ще си развалят приятелството, а то му беше по-важно от всякакви пари. От друга страна какви приятели са тези, които не се сещаха, че му дължат пари и нехаят. Те му дължат,а той се чуства зле. Беше започнал гузно да ги избягва. Не му беше удобно да ги гледа в очите и тези, на които дължеше и тези които му дължат.  От една страна му дължат, а от друга той дължи. А, сега де? Какво сега -  всички ли си падаме длъжници? Беше гледал, че на това се крепи съвремменната икономика на дълговете. Абсурдното бе, че ако всички по света си върнат дълговете, икономиката ще се срути... Иди, че ги разбери тези неща.. Малко сложно му се струва. Е ето и филма за дълговете, дори и да не си икономист, ще го разбереш.

http://www.vbox7.com/play:9d8370b7

Парите се създават на основата на дълг!? От всяка сума, която се вкара в депозит, се създава 9 пъти по толкова. Парите могат да бъда създадени от въздуха?!?

Нищо не разбираше, но му се струваше, че това  бе доста сложна и смазваща обикновените хора машина. И той не виждаше път за измъкване от нея. Банковата му сметка, портфейла му, бяха като бездънна каца. Никога нямаше да може да ги напълни. Каца без дъно... Толкова пъти го бяха наричали така. Няма дъно, няма спиране. Все му казваха, че знае да започва, не знае да спира. Ето, че и сега, започа нещо, ужким временно, а не му се виждаше края, дъното. Какво стана, отново ли се замечта за дъното? Това трябваше да има край. Трябваше да намери дъното на "кацата" си.

И днес, след няколко оптимистично настроени дни, отново се оклюма. Загуби вяра, че ще успее. Та цялата тази машинария бе настроена точно за такива като него – обикновените малки трудови хора.

Но ако всъщност парите по целия свят не са в наличност, а са само на символична хартия, то тогава и той не може ли да намери нещо, което да се равнява на дълга му към банката? Той не би трябвало да върне пари. Той би трябвало да намери нещо, което да се равнява на сумата, която е написана със знак минус в банковата му сметка. Какво ли бе това, което той притежаваше, а банката търсеше? Какво можеше да предложи на банката или на някой друг и с това да покрие дълга си?

Тази мисъл отново го задейства и извади от отчаяние и бездействие. Какво ли бе това, което той имаше в изобилие, а банката нямаше...?

Как може да превърне едно кално дъно в трамплин за високи скокове?

Hahahaha. IВ’m not too brghit today. Great post!

ItHwQC <a href="http://zjuzrkmxbqum.com/">zjuzrkmxbqum</a>

sRteOO , [url=http://ldhgizjrmzei.com/]ldhgizjrmzei[/url], [link=http://rdfbiehuvnws.com/]rdfbiehuvnws[/link], http://mbszorcaiifu.com/