Срещата му с Господ...да...дори, това че се случи на сън не можеше да го убеди че това не е истина. Това, бе по-реално то реалното. Той се срещна с Господ. Там горе на високото, някъде над света, далече високо над планините. На сън. Беше сън, но беше и самата действителност.

Толкова силно се бе молил на Господ да му помогне да излезе от тази черна яма от дългове, в която се бе наврял сам от незнание, невежество или невнимание. В момент на пълно отчаяние той се обърна към него и му каза: " Господи, аз съм един обикновен човек, един от многото такива като мен, които от добри съпрузи, родители, синове,труженици се превърнаха в едни пречупени нещастни- неудачници. Моля те Господи, покажи ми верния път... който да води нагоре, навън от тази черна яма."

Молитвата му беше обикновена и проста. Но и стратна, чиста и ясна. Помогни ми Господи, за да мога и аз после да помогна и на другите като мен. Много сме заблудилите се, това, което правихме до сега и ни доставяше радост и удоволствие вече не действа правилно, нещо трябва да се промени, а ние сами не знаем какво. Загубихме пътя си, Господи. Моля те научи ни, Господи.... Дай ни насока, помощ, закрила, любовта си, благословията си. Благодаря ти, Господи..."

Легна си и заспа. Тогава на сън видя себе си или по-право душата си в Райската градина. Срещу него Господ седи на трона си, а на около само бяла светлина. Приближава се към Господ и го моли – "Разреши ми Господи да се родя отново". Но, отвръща му Господ, нали и миналия път така ме молеше, а след това, венага щом  майка ти забременя започна да ме молиш да се върнеш. Уплаши се. И аз трябваше да предизвикам аборт и да те прибирам. А по-предишния? Какво стана? Час преди раждането – пак същото – отказа се. Тогава за да те спася и за ад с евърнеш обратно предизвиках задушаване с пъпната връв. А предишните пъти – пак същото – поживееш, омръзне ти, пак молби и аз бях този, който всеки път предизвиквах смъртта ти по някакъв насилствен път за да те спасявам. То катастрофи ли не бяха, то войни, убийства, смъртни присъди. Омръзна ми вече от теб. Не, не съм съгласен. Няма да разреша прераждането ти повече. Тук ще стоиш!"

"Не, този път искам да е различно, да се родя, да имам семейство, да се оженя, да имам деца, да издържа докрай и да умря на старини от естествена смърт. Искам да перживея това да бъда баща. Да съм отговорен, да се грижа, да се чуствам голям и силен пред децата си, да ги уча на прекраси неща. Обещавам, че този път ще изживея живота си докрай."

"Добре, казал Господ, вярвам на обещанието ти и ще те пусна, но ще ти дам два подаръка, които ще те подкрепят, ако решиш да се отказваш по средата на пътя. И двата подаръка ще бъдят вградени вътре в теб и ще бъдат единственото, което няма да можеш да промениш – това ще бъде Кодът за оцеляване и Кодът за продължение на рода. Това ще те задържи в живота ти и няма да ти разреши да избягаш от него. Всичо друго зависи от теб."

И господ го благослови и го пусна да се роди и да заживее своя живот.

Ако се огледаше наоклоло всички бягаха от живота– кой чрез накотици, кой с безпаметен секс, алкохол, работа до припадък, заетост, Непрекъснато чуваше "нямам време да дишам от работа и задължения". Живееха хората, живееха някаси, но това живот ли беше, простго обикаляха наколо като сенки – живи-мърви.

А какво ни правеше живи? Да дишаме, да се радваме, да се повеселим, да изпитваме удоволствие, да се смеем, да танцуваме.

Кога се чувстваме живи, най-живи? – когато изпитваме страст, еуфория, възхищение, възторг, когато си позволяваме на литнем с мечтите си, когато се отдаваме на любимо занимание, изкуство, работа, хоби. Когато, изпълнени с романтика, се намираме до любимото същество.

Можеше да преброи на пръстите на едната си ръка моментите, в които се е чуствал жив – истински жив. Това бяха моментите, в които се е чуствал щастлив, изпълнен с някаква сила, енергия, която го е издигала високо над земята.

Да това е живота – щастието. Да си жив, значи да се щастлив. Тогава защо хората се отказват толкова лесно от щастието си, захвърлят го или го заменят за фабшиви заместители. А загубят ли го,  започнат да го търсят цял живот . А то, щастието си е тук, сега, на една ръка разстояние и на съвсем достъпни цени.