Взе конкретно решение да се изчисти от дългове. Всякакви дългове. Беше му по-лесно да започне от хората, които  му бяха задължени на него. Имаше няколко, които му дължаха  пари, услуги, добра дума, признание, благодарности и др. Доста хора му бяха дали думата си – бяха обещали да направят нещо и до сега не го бяха свършили. Той ги наричаше "обещавачи". Този тип хора се появяваха сами от някъде и обещаваха с най-голяма лекота да изпълнят нещо, да му направят услуга. Абсурдното беше, че в много случаи той дори не беше им искал тази услуга, те сами му се предлагаха и то съвсем безплатно, хей така от "добро сърце" или заради "черните му очи". И той се "хващаше на въдицата" им, вярваше им и зачакваше да си изпълнят обещаното. Проблемът беше, че това очакване го тормозеше. Имаше чуството, че не напредва, само стои "като закован" и чака. Сега виждаше, че се бе държал наивно като малко дете, което тропа с крак и държи родителите му и другите "големи" да си държат на  дума и да си изпълнят обещанието си. "Ти ми обеща. Няма да мръдна от тук докато не си изпълниш обещанието". Имаше доста случаи от живота, в които се бе държал точно така. Тропайки наивно с крак. Тогава го наричаха "инат". Беше ли инат да упорстваш и настояваш другия да си изпълни обещанието?

Да-а-а, баща му го бе научил да "бъде мъж", да държи на мъжката си дума. "Казана дума – хвърлен камък". Така си беше едно време – сделките се сключваха с даване на дума и стискане на ръце. И той изглежда беше останал старомоден и още действаше по този принцип. Освен това, когато беше дал дума, каквото и да му струваше я изпълняваше. Понякога плащаше наистина висока цена за това. И това ли бе проява на инат?

Времената се бяха променили. Хората гледаха по-леко на нещата(а може би и по-безотговорно), на думите си, на действията си. Не се задълбочаваха толкова. И на него му казваха леко потупвайки го по рамото – "Хайде, давай, голяма работа. Казал човека, какво от това. Нищо не е станало – това са само думи. Не трябва да се хващаш за думите на хората". Да, а той се хващаше за думите им. Но думи, казани без намерение, са празни думи. Обещания, празни от намерение да бъдат изпълнени, са наистина само "въздух под налягане". А такива хора ги наричаха "въздухари". Ето добър урок- Как най-сигурно се пада, когато искаш да се изкачиш по стръмното нагоре - да се хващаш за празни думи, думи без корен.

С какъвто се хванеш такъв ставаш. Дали и той не се бе превърнал във "Въздухар"?

Не, той не беше въздухар. И не искаше да има работа с "въздухари". Говореше с думи, които бяха пълни със стойност и намерение. Нищо, че го кара старомодната. Ще си продължава така, но това, което ще промени е своето отношението към собствените си думи и отношението, което имаше към думите на хората. От сега ще слуша не само думите, а ще слуша в дълбочина – в намеренията зад думите.

Обади си на двамата приятели, които му дължаха пари и им обясни, че от днес вече са свободни от задължениета си към него. Това доста ги смути, но според него това внесе яснота и чистота в отношенията им. Вече можеше да ги гледа в очите без да се притеснява, че ги притеснява.

Замисли се за хората, от които очакваше благодарност и признателност. Мислено ги освободи и тях. Освободи от задължения към себе си и децата и съпругата си. Децата му не му дължеха нищо. Те можеха да живеят живота си чисти от задължения. Не искаше да възпитава поредните длъжници.

По същия начин освободи мислено  и задълженията, които бе натрупал към родителите си, приятелите си, децата си, познати  и непознати. Освободи се от всичките обещания, които съзнателно  или несъзнателно бе давал през живота си и сега го задушаваха с неизпълнеието им.

Ако искаше да започне отново, трябваше да започне чист, да диша с пълни гърди, да гледа хората открито в очите. Това, което виждат хората в него, не трябва да бъдат дългове, ценосттите и способностите му. Това, което той вижда пред себе си трябва да бъдат хора чисти от задължения, хора с доброволна и свободна воля.

Дали това можеше да се превърне в реалност и дали той ще дожиевее да го види до край на живота си? Той не знаеше, може би нямаше да успее, но знаеше, че това е бъдещето, което желаеше за своите деца.

 

 

 

В днешния откъс от "Свободни от ревност" също се споменава за обетите, които поемаме – своеобразни задължения – макар и от друг ракурс: освобождаване на егото от ритуалността на обетите и освобождаване на поетите обетите от егото... :):):)

текст! Поздрави!

Real brain power on display. Thanks for that asewnr!

dD49kg <a href="http://ufjurhwjzten.com/">ufjurhwjzten</a>

beVIRm , [url=http://zobpeeiecmpn.com/]zobpeeiecmpn[/url], [link=http://krwudvhrygfb.com/]krwudvhrygfb[/link], http://tmrkxbtcvdhg.com/