2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Взе конкретно решение да се изчисти от дългове. Всякакви дългове. Беше му по-лесно да започне от хората, които му бяха задължени на него. Имаше няколко, които му дължаха пари, услуги, добра дума, признание, благодарности и др. Доста хора му бяха дали думата си – бяха обещали да направят нещо и до сега не го бяха свършили. Той ги наричаше "обещавачи". Този тип хора се появяваха сами от някъде и обещаваха с най-голяма лекота да изпълнят нещо, да му направят услуга. Абсурдното беше, че в много случаи той дори не беше им искал тази услуга, те сами му се предлагаха и то съвсем безплатно, хей така от "добро сърце" или заради "черните му очи". И той се "хващаше на въдицата" им, вярваше им и зачакваше да си изпълнят обещаното. Проблемът беше, че това очакване го тормозеше. Имаше чуството, че не напредва, само стои "като закован" и чака. Сега виждаше, че се бе държал наивно като малко дете, което тропа с крак и държи родителите му и другите "големи" да си държат на дума и да си изпълнят обещанието си. "Ти ми обеща. Няма да мръдна от тук докато не си изпълниш обещанието". Имаше доста случаи от живота, в които се бе държал точно така. Тропайки наивно с крак. Тогава го наричаха "инат". Беше ли инат да упорстваш и настояваш другия да си изпълни обещанието?
Да-а-а, баща му го бе научил да "бъде мъж", да държи на мъжката си дума. "Казана дума – хвърлен камък". Така си беше едно време – сделките се сключваха с даване на дума и стискане на ръце. И той изглежда беше останал старомоден и още действаше по този принцип. Освен това, когато беше дал дума, каквото и да му струваше я изпълняваше. Понякога плащаше наистина висока цена за това. И това ли бе проява на инат?
Времената се бяха променили. Хората гледаха по-леко на нещата(а може би и по-безотговорно), на думите си, на действията си. Не се задълбочаваха толкова. И на него му казваха леко потупвайки го по рамото – "Хайде, давай, голяма работа. Казал човека, какво от това. Нищо не е станало – това са само думи. Не трябва да се хващаш за думите на хората". Да, а той се хващаше за думите им. Но думи, казани без намерение, са празни думи. Обещания, празни от намерение да бъдат изпълнени, са наистина само "въздух под налягане". А такива хора ги наричаха "въздухари". Ето добър урок- Как най-сигурно се пада, когато искаш да се изкачиш по стръмното нагоре - да се хващаш за празни думи, думи без корен.
С какъвто се хванеш такъв ставаш. Дали и той не се бе превърнал във "Въздухар"?
Не, той не беше въздухар. И не искаше да има работа с "въздухари". Говореше с думи, които бяха пълни със стойност и намерение. Нищо, че го кара старомодната. Ще си продължава така, но това, което ще промени е своето отношението към собствените си думи и отношението, което имаше към думите на хората. От сега ще слуша не само думите, а ще слуша в дълбочина – в намеренията зад думите.
Обади си на двамата приятели, които му дължаха пари и им обясни, че от днес вече са свободни от задължениета си към него. Това доста ги смути, но според него това внесе яснота и чистота в отношенията им. Вече можеше да ги гледа в очите без да се притеснява, че ги притеснява.
Замисли се за хората, от които очакваше благодарност и признателност. Мислено ги освободи и тях. Освободи от задължения към себе си и децата и съпругата си. Децата му не му дължеха нищо. Те можеха да живеят живота си чисти от задължения. Не искаше да възпитава поредните длъжници.
По същия начин освободи мислено и задълженията, които бе натрупал към родителите си, приятелите си, децата си, познати и непознати. Освободи се от всичките обещания, които съзнателно или несъзнателно бе давал през живота си и сега го задушаваха с неизпълнеието им.
Ако искаше да започне отново, трябваше да започне чист, да диша с пълни гърди, да гледа хората открито в очите. Това, което виждат хората в него, не трябва да бъдат дългове, ценосттите и способностите му. Това, което той вижда пред себе си трябва да бъдат хора чисти от задължения, хора с доброволна и свободна воля.
Дали това можеше да се превърне в реалност и дали той ще дожиевее да го види до край на живота си? Той не знаеше, може би нямаше да успее, но знаеше, че това е бъдещето, което желаеше за своите деца.
24.05.2011 11:17
24.05.2011 14:39
25.05.2011 18:29
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно