Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2009 19:35 - Длъжникът -25
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 5016 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 26.08.2009 13:21


Срамувайки се и страдайки от положението си, Длъжникът бе започнал да страни от всички и така постепенно се бе превърнал в един самотник. Тъжен самотник. Всичко наоколо навяваше на тази тъга и самота. Чувстваше, че една огромна пропаст го отделяше от хората и на никой не му пука как се чуства той. Как стана така? Как го допусна? Как така остана без работа, без семейство, прехрана, приятели? Той отново и отново се връщаше към тези въпроси и не спираше да се самообвинява. Трябваше да го предвиди, трябваше да поеме по друг път. Не видя ли, че този път води до пропастта.
image

Сега се виждаше сам, увиснал на една скала надвесил се над стръмната пропаст. От другата страна на черната паст бяха хората, веселбата, музиката, смеха, радостта, а той бе тук сам, болезнено самотен страещ се да пази силите си и да не вдишва дори дълбоко въздух за да му стигне за по дълго време, да се задържи някаси над пропастта. Имаше чуството, че ако мръдне по рязко ще полети надолу.

А над него? Над него ли? Над него бяха скали, черни скали. Там той също можеше да се изкачи, бе го правил в миналото – бе драпал по скалите, бе лазил, беше разрянявал колене и лакти само и само да постигне някакво издигане. Сега опитът му вече го бе научил, че и там на върха ще бъде също така самотен. Много самотен. Защото на този връх имаше място само за един човек. Той трябваше да се откаже от всичко, което обича и притежава за да стигне до този върх. Вече не искаше да жертва всичко, което бе постигнал до сега, което му бе така ценно и което обичаше за да се изкачи до този тесен стръмен скалист връх.
 
Но той знаеше и това, че нямаше да има още дълго сили да виси над пропастта. Трябваше да избира – или да се отпусне и да падне (да се предаде, да се отпусне в ръцете на съдбата и да види какво тя е решила за него) или да се закатери отново по скалистите планини. Но и в двата случая той се отдалечаваше от хората, от веселието, щастието, семейството, децата си. Виждаше ги от другата страна на пропастта да пеят, да се веселят, да танцуват. Толкова силно желаеше да се присъедини към тях, да ги прегърне, но не виждаше никакъв път или мост, по който да премине пропастта.

Той се бе самонаказал за провала си с тежко и самотно изгнание. Смяташе, че не му се полага да бъде повече с другите, да  се весели и да е щастлив. Той се бе отдал на отшелничество. Не заслужаваше, но и ако  продължи към върха ще става все по-сам. Може би и по духовно извисен, по близо до небето, вярата и Бога, но по-далече от земята, семейството,хората, приятелите, земните радости.

Проблемът беше, че толкова дълго се бе задържал вкопчил се в този стръмен склон, че вече почти се бе вкоренил в него.

Трябваше да намели начин да се върне при хората, смеха, веселбите, празниците, доверието към себе си и другите. Доверие ли? Може би точно то бе изчезнало. Може би точно то бе моста, който ще го прехвърли над пропастта.

Преди време се бе разочаровал и обидил на хората, много го бе заболяло от тяхното неразбирателство и предателство, от злобните забележки, подхвърляници, подигравки и критики. За това беше спомогнало и любимото предупреждение на майка му "Пази се от хората, те са много лоши". За това един ден, когато бе особено огорчен от хората, категорично бе отсекъл "Аз повече други хора в живота си, не искам!"

А той си знаеше  - като речеше и отсечеше – то винаги ставаше. Думата си на две не сечеше, но може би с клетвата си бе прерязал и моста си към другите? Дали настина с тези си думи не бе отсекъл и издълбал пропастта, която виждаше непрекъснато във въображението си. И бе забравил, че тя съществува само във въображението му и само той вижда съществуването й. Тази пропаст беше в съзнанието му. Точно там липсваше пътя му за връщане към хората. Точно там и само там беше и решението му и клетвата му да се отдели от тях.

"Аз не искам повече други хора в живота си!"- се бе заклел в отчаянието си и ги бе прогонил. Сам ги бе изгонил, а после се чудеше защо никой не се приближава до него и не се интересува как е, телефона не звъни и дори и съседите не почукваха вече на вратата му. С тази си клетва се беше отдал на отшелничество. Търсейки близостта на Бога, неговото съвършенство и безгрешност, се бе открекал от хората. Нима не можеше да ги обича тук на земята, такива каквито са земни, истински, "грешни"

Беше му и тъжно и смешно. Тъжно, защото сам си бе изкопал пропастта, която го разделяше от хората и земните радости, а търсеше причините за това в другите и ги обвиняваше в безразличие и бездушие. Смешно и радостно – защото от друга страна това показваше, че е и поправимо. Щом сам я изкопал и сам може да я зарине. Щом тя е само в съзнанието му, там и ще търси пътя към другите. Ще разруши кулата, която бе изградил около себе си и с която поддържаше илюзията си, че се е изигнал много по-високо над другите. Ще насипе от пръстта и камъните около себе си, докато съвсем запълни пропастта пред себе си и намери своя път обратно към хората, радостта, веселието, музиката, смеха, любовта на децата и съпругата си.

Да разруши за да построи, да тръгне напред, връщайки се назад към хората.



Тагове:   пропаст,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - su
27.08.2009 20:40
Вълнуващо,човешко,написано от ЧОВЕК .Когато мисля за теб,душата ми се изпълва с топлина и блогодарност!
цитирай
2. victoriavselena - До Сю
27.08.2009 21:00
Бъди жива и здрава Сю и продлъжавай щафетата нататък.
цитирай
3. анонимен - въпрос
11.01.2010 21:13
много е хубаво, найстина :) даже ей сега ще си напиша една мисъл от тук :) ами знаете ли от къде е снимката в началото ?
цитирай
4. victoriavselena - снимката
11.01.2010 21:17
е от http://nonstop.blog.bg/photos/41980/original/Pic1204.jpg
просто я намерих в интернет, защото отговаряше на намисленото от мен. Благодаря, радвам се че си тук.
цитирай
5. анонимен - къде съм?
12.01.2010 17:11
аз съм тук, къде си ти?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545465
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697