Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2009 11:35 - Длъжникът -26
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2171 Коментари: 9 Гласове:
2

Последна промяна: 25.08.2009 16:04


Воюваше през целият си живот. Винаги е воювал. На това го учеха, че трябва да воюва за да оцелее, но сега осъзнаваше, че всъщност най-много воюваше срещу тези, които го учеха да воюва. Той не обичаше да воюва. Обичаше мира, спокойствието, зеленината, планината, ручеите, въздуха, който изпълва гърдите ти, който гали косите ти, обичаше широките поляни, където можеш да викнеш, да освободиш душата ти и само ехото да ти отвърне. Обичаше цветовете  и звуците на природата. Това обичаше той. Не обичаше живота в града, шумотевицата, напредварата, състезанията, конкуренцията, бързането, тичането, бласкането, светофари, клаксони, тълпи от народ, стада от същества, носещи се в различни посоки и толко приличащи един на друг. Живот еднообразен, сив, като костюмите и вратовръзките. Това беше мечтата на баща му. Синът му да напредне, да стане началник, да ходи с куфарче, костюм и вратовръзка, да има кабинет, стабилна заплата, спестявания за пенсия, семейство – жена и деца. Да бъде това и онова, и още, а и това също. Да.., да..., да.... хиляди да, на които той днес изкрещя Не!

Не искаше такъв живот, не можеше да бъде щастлив при такъв живот. Няма щастливи затворнrци! Н-е-е-е-е-е! Крещеше той и му отвръщаха само стените на полупразния му апартамент. Не-е-е-е-е! Не искаше да бъде момчето на татко, не искаше да бъде неговата гордост. Не! Повече не искаше това. Толкова години правеше какво ли не за да получи добра дума, потупване по рамото, похвала, поощрение, нещо, малщо нещо, намек, че баща му е доволен от него. Искаше, жадуваше, беше му жизнено важно да получи признение от татко. НО НИЩО! НИКОГА НИЩО! Не се намери нещо, което да задоволи баща му, не  се намери нещо, от което баща му да се усмихне доволно. Нямаше такова нещо на света. Н-е-е-е-е-е! Не иска вече. До тук. Колкото и да го боли ще извади от сърцето си меча на войната, който беше забил в сърцето и който той самия завърташе бавно и със садистично удоволствие всеки път, когато очакваше одобрението на баща си и когато за пореден път срещаше укорителния поглед, който казваше – само това ли успя да направиш, разочароваме, очаквах повече. И тогава следваше гръм – сбъсък на две разочарование. Два мъжки разочаровани погледа – син от баща и баща от син. Разочарованието се стоварваше върху тях, погледите се сблъскваха като два огромни меча и взимаха жертви и от двете страни. И двете сърце бяха промушени. Бащата използваше ръката на сина си за да се нарани и самообвини, че не е бил достатъчно добър баща, а синът излозваше меча на баща си за да промуши още по-силно самообвинението си вътре в сърцето си, че не е достатъчно добър син и само причинява на баща си болка и страдания. И двамата бяха не достатъчно добри, и двамата пиеха жадно вината си, течаща от раните, пробити от  меча на самообвинението. Кръстосваха мечове и се нараняваха. Но не един друг, а всеки себе си. Пиейки бавно отровата на вината. Всеки от тях се чустваше болезнено наранен, провален, не достатъчно добър и всеки от тях не успяваше да намери думи да изрази на глас болката си.

Бащи и синове, майки и дъщери. Същия трясък, война, болка, стрададние. Всичко се повтаряше. Погледи, думи, жестове, напоени с разочарование, но не от другия а от себе си. Но това, което виждаше другата страна в погледа отсреща бе разочарование, неправилно разтълкувано разочарование. Това бе разочарование насочено навътре, с отблясъци навън. И бащите, и синовете, и майките, и дъщерите виждаха само тези отблясъци и чустваха болката. Тази силна парализираща болка.Тази спираща болка, която убиваше всяко желание да напреднеш и да успееш, да се придвижиш поне на сантиметър напред.

Стига! До тук! Той се предава. Не му трябва повече!Не иска! Отказва се! Няма нужда повече от одобрението на баща си, на майка си, брат си, сестра си, на жена си, на децата си, на близки и познати. Не не иска, приключва с тази война. До тук. До сега.

Той ще бъде първият рицар, който ще отпусне меча си, ще напусне бойното поле, но  всъщност предавайки се - ще победи. Ще победи тази вина, която не идва от вън, а извира от сърцето му. Ще извади смело, бъзо и рязко този кървав меч от сърцето си и ще го положи на страна с надеждата, че повече никога няма да му потрябва и никога няма да го използва срещу синовете си. Че няма да ги разочарова и те няма да видят този отблясък и в неговите очи.

Предава се. Стига до тук.

Беше толкова задъхан само от мисълта за тази война, водена от векове. Война между бащи и синове. Войната на разочарованието. Няма вече. Спира. Нека той да бъде този някой, който пръв да каже: "Стига! Престанете! Мечовете оставете! Оставете се намира! Вие, родителите ни и  ние децата ви, сме достатъчно добри. Нямаме нужда от самонараняване, самообвиняване, саморазочарование. Оставете мечовете. Ако вие не искате, то аз ще бъда пръвия, който ще напусне бойното поле. Аз приключвам тази вековна игра. Не искам вече, не ми се играе. Уморен съм. До тук."



Тагове:   самообвинение,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kalinkamarinova - Замисли ме.
25.08.2009 14:51
Аз съм от тези дето воюват. Не че не обичам мира, но съм забелязала, че когато се откажеш от битката другата страна е дори по-разочарована от преди, защото го приемат като пренебрежение. А пренебрежението обижда повече от откритото нараняване. Още не съм намерила пътя към мира, но искрено се надявам да го открия някога.:)
цитирай
2. kass - victoriavselena
25.08.2009 15:22
ако всичко, което искаш и очакваш от децата си е да станат добри хора, трудолюбиви и почтенни, то почти никой няма да бъде разочарован. За жалост обаче родителите очакват много повече от децата си, повече от колкото те самите са постигнали и затова често са разочаровани...
Поздрави, много ми хареса...
цитирай
3. victoriavselena - До Калинка
25.08.2009 16:08
аз бях от тези, които воюват. Бях от тази страна на барикадата и съм толкова щастлива, че се предадох.
Опра Унфри казва, че като вдигнеш ръце за да се предадеш, всъщност ги отстраняваш от съпротивата да получиш.
Прочети и следващата част.
Пожелавам ти го и на теб. Канена с ина медитации в събота - това е един по пътищата. Радвам се, че ти и твоят ангел хранител посетихте блога ми.
цитирай
4. victoriavselena - До Касс
25.08.2009 16:12
аз бих казала, ако всичко е да не искаш и да не очакваш - тогава няма разочарование. Същото е и с децата - те си знаят.
Въпросът е, че когато в нещо не успеят, т.е. го правят не според нашите планове и желания - тогава ние обвиняваме себе си и се разочароваме от себе си. Но това, което децата виждат е разочарование и вина и я тълкуват, че е насочена към тях. И тогава има наранени и от двете страни.
Благодаря, че коментира, Касс :))
цитирай
5. injir - Като че ли няма нужда от много нап...
26.08.2009 18:42
Като че ли няма нужда от много направления и съвети. Понякога те объркват. За да поемеш по правилния път.
цитирай
6. victoriavselena - до injir
07.09.2009 23:50
аз пък съм за безкрайно много възможности, а който се обърква си взима Компас като мен да го насочва по пътя към щастието му. Това ми е професията :))
цитирай
7. kalinkamarinova - 3.victoriavselena
08.09.2009 21:11
Къде са тези медитации? Може и да се възползвам от предложението ти.:)
цитирай
8. victoriavselena - Лятно училище по щастие
09.09.2009 11:09
през лятото публикувах всяка сутрин в събота медитация за щастие - виж в блога ми Училище по щастие.
цитирай
9. kalinkamarinova - Ok.
09.09.2009 21:23
Мерси.Забелязах ги, но мислех че говориш за друго. Непременно ще ги прегледам.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545294
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697