Изваждането на меча и освобождаването на сърцето му бе ново и непознато за него, но изведнъж се почувства като освободена от хербария пеперуда. Започна да диша дълбоко и жадно. Нещо ново се отвори в него и го разлюля. Това бе нова вълна от енергия. Енергия, дошла едновремемно и от вътре и отвън. А може би се изливаше от там, от дъното на отвореното му съзнание. Този меч го бе заковал, там на ръба на пропастта и не му разрешаваше да се придвижи напред. Вече нямаше място за съмнение - пътят водеше на горе към върха. Но изпълнен с тази нова енергия ,не се налагаше вече да лази и да наранява тялото си. Той просто се затича напред. Освободен от жизнено важното си желание да получи одобрението и признанието на баща си, захвърлил меча на войната от себе си, той сега тичаше по височината със завидна лекота.
Животът беше красив и лек и... не се сещаше за друга дума. Изпитваше нещо съвсем ново. Няма значение. Беше прекрасно. Ето още миг ... и стигна върха.

Прекрасен връх. Вдиша дълбоко въздух, разпери ръце и ... нададе своя силен зверски вик на победата. Той стигна, той победи. Победи себе си, страховете си, съмненията си, тревогите си. Победи всички възможни спирачки по пътя и стигна. Стигна навреме за да успее за се полюбува на прекрасната гледка, която се бе проснала пред него. В ушите му зазвучаха фанфари, затръбиха тръби, аплодисменти. Това бе негория триумф.

Там в тъмния почти празен апартамент, седнал на стария скърцащ стол срещу прозореца, той празнуваше своята победа. Вътрешна победа. И нямаше нужда някой да го види, поздрави, признае, поощри. Той знаеше, че се е справил. Че е достатъчно добър. Доказа го на себе си.

Обзе го едно приятно изпълващо го докрай блаженство, което преди го обземаше много рядко и за кратко – блаженството от добре свършена работа.

Пред него, във въображаемата му долина на мечтите, която се бе отворила в съзнанието му, бе пълно с благоденствие. Да, това бе думата, която търсеше и която бе забравил. Благоденствие. Рогът на изобилието се бе излял в тази долина. Имаше толкова много и от всичко. Светът бе красив, спокоен, хармоничен.

Изваждайки меча на войната, той покани и изпълни сърцето си с мир. Това смирение излекува раната от меча и болката премина.

Най-после намери своя мир.

Дай боже, всеки му.