Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2009 17:00 - Правя каквото си искам
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 4642 Коментари: 14 Гласове:
6



image

Ужасно? Не дай боже, такова дете някому. Как да се справяме с такива деца?
Чувате ли иронията ми, цинизма, подигравката. Добре, има я. Защото това се оказва в основата на нещата. Да правиш това, което искаш и както го искаш, и когато го искаш. Да, вече чувам вашите протести – анархия, безредици, слободия, беззакония....

И защо това се появява във вашата глава? Защото вие предполагате, че това, което искам е лошо, отрицателно и вреди на другите. Вече ви се повдига от отговора – Как така ще правиш това, което искаш, ако всички правят каквото си искат, тогава какво ще стане?

И аз това питам – какво ще стане и защо е толкова страшно, ако някой прави каквото си поиска? Защо се чувстваме толкова застрашени, изпадаме в бяс и започваме и ние съответно да заплашваме? Защо веднага виждаме противостотавяне на интереси? Защо предварително си мислим, че ако някой прави каквото си поиска, то ще е против нас? И защо смятате, че всички искат едно и също?

Защо, ако едно дете откъсна цвете в градинката не му обясните, че в градинката е неговия дом, че там се чувства по-добре, това е по-добре за цветето и т.н., а чувам следния диалог "Защо го откъсна?" и съответния отговор –"Защото поисках" и от там вече родителят започва да се пени и крещи "Какво ще стане, ако всички започнат да късат цветята,  какво ще стане, ако всеки започне да прави каквото си иска?"

Защо ли ни плаши това, което децата ни казват? Защото ако им разрешим да правят каквото си поискат, каквото им е по-волята – тогава? Тогава те ще станат НЕЗАВИСИМИ И САМОСТОЯТЕЛНИ!А ние? Тогава каква ще бъде нашата роля? Ако детето ми е независимо, това ме прави зависим ли? Да, ако връзката ви е основана на нужда и потребност. Но не и ако връзката ми е построена на свободно желание. Не сте ли помисляли, че някой може да е с вас, само защото иска. Не е длъжен,вие не му трябвате, не пресмята ползата от вас, просто ви харесва и ми иска?

Но ние не вярваме на това. За това ние най-педагогично  чупим на нашите деца волята, характера, упоритостта, желанията, егото.

Егото това е свободното изразяване на волята ни. Или изява на свободната волята. И когато са ни счупили егото (характера, живеца, кълнчето, волята, желанието), тогава ние ходим със счупено его. И за да не ни боли го опаковаме в гипсови превръзки. И по опаковаме с един пласт, и още един, и още един. И така трупаме пластове гипсови и всякакви опаковки.И ...се чувстваме непълноценни инвалиди. Само че нашата инвадлидност не се вижда с просто око. Но се забелязва ярко в поведението ни.

Един човек със счупено его, който не прави каквото си иска, (защото вече е забравил какво иска) е УДОБЕН. Той е послушен, зависим, хрисим, безхарактерен – БЕЗВОЛЕВ! И такъв човек можем да управляваме чудесно и лесно.

Искаме ли такива деца? Наистина ли искаме да отгледаме такива деца?

Безгръбначни, безволеви, безхарактерни, зависими? Деца със счупено его?



Тагове:   каквото,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dianatrg - Да обяснявяме защо дадено нещо не е ...
14.09.2009 17:14
Да обяснявяме защо дадено нещо не е редно - да, съгласна съм, но да възпитаваме на принципа - то има право, то е решило така... не, категорично не съм съгласна. Може и да не съм права, но родителят възпитава детето, изгражда го като личност, което в никакъв случай не означава, че посяга на мъничкото му его...
цитирай
2. victoriavselena - граници
14.09.2009 17:26
аз съм за границите. Да му бъде разрешавано на някакво ниво на компететност да взема решения и да прави избори. Като с времето това ниво се разширява. Но то да знае, че има право да избира, да решава, да иска. В определени граници, съответни на възрастта му.
цитирай
3. kass - victoriavselena
14.09.2009 22:22
на мен пък много ми хареса постинга. Чудесен е. Най-добрия начин за мен е да представиш нещата на детето по един лесен за разбиране от него начин, като приказка например. Разказваш му някаква история и го питаш той одобрява ли това и когато припознае себе си в героя на тази приказка разбира как изглежда отстрани. Никой човек нито малък, нито голям няма да иска да постъпва като човек който не харесва...Разбира се и аз съм стигала до наказания и повишаване на тон не веднъж и два пъти, но най-ценното за мен е че дори и да спорим при това най-разпалено, синът ми не се страхува да ми рекне в очите това което мисли и така винаги стигаме до консенсус накрая...
Поздравления, хареса ми много написаното...
цитирай
4. hel - Счупено его!
14.09.2009 23:43
Чудесно си го казала.
Харесах постинга. Дори мисля, че трябва да намираме начин да покажем на децата, че има ситуации, в които границите трябва да се прескачат. Как ще ще реагира едно дете в екстремна ситуация, ако единственото, което знае, е да спазва правила и граници?
Поздрав!
цитирай
5. malkiatprintz - Съгласен съм, че при децата трябва ...
15.09.2009 02:17
Съгласен съм, че при децата трябва да се дава известна свобода да свикват да взимат решения за да мога да се развиват, като им се обясняват нещата, но при възрастните "правя каквото си искам", "такъв съм си" и т.н. оправдава много злини.
цитирай
6. victoriavselena - до Принца,
15.09.2009 08:52
"правя каквото си искам", "такъв съм си" и т.н. оправдава много злини."
Точно за това говоря, че Правя каквото искам има отрицателен контекст. А аз точно за това тренирам как хората да си позволят д аправят това, което искат. Но преди това трябва да разберат какво искат, какво наистина искат.И как това ще допринесе за тяхното щастие. Защото ако в детството не с ареагирали така уплашено на това, че искаме нещо, тогава ние ще си разрешаваме да искаме, да го казваме и да го правим. За съжаление поради разкъсване на веригата искам - мисля,-казвам-правя няма точно съответствие между желания и действия.
Например в модела "Обичам те-наранявам те". При въпроса защо така действат, отговорът често е "Но аз нямах намерение да стане така", т.е. искам нещо-но става друго, защото веригата за свободно изавявяне на волята е пречупена (пречупено его)
"такъв съм си"- вече друг разговор. Това е нежелание за промяна. Но според мен няма връзка с изявяването на желанията ни, освен че изявява желание да не се промени нещо, приемете ме такъв какъвто съм. Но интересното е,че когато се съгласим да приемем някого какъвто е и не искаме да го променим, тогава той спира да се чувства застрашен и е по-склонен да отвори черупката си за промени. Доброволни промени. Иначе никой не обича да го променят за да бъда по-удобен някому.
цитирай
7. victoriavselena - До Касс
15.09.2009 08:57
да, хубаво е да спорим с децата си, защото те ни носят новото. Дърщеря ми ме предизвиква непрекъснато с някакни нови желания. Иска неща, които аз не съм си и представяла, че е възможно да ги иска. Хубавото е, че може свободно да ги изрази, да ги устоява. Когато нещо не й разрешавам, аз също трябва да изложа аргументите си. Например искаше да пътува сама в друг град. Седнахме и изчислихме, че рискувете, които поема за повече от евентуалното удоволствие. И тя се отказа. Но исканията, желанията на хората носят прогреса. А мързела, развива технологията. Добре, че някой го е домързяло да ходи до съседите да им какзва каквото иска и е ...измислил телефона ;)) Прекрасен ден ти желая.
цитирай
8. victoriavselena - До Хел,
15.09.2009 09:00
да, чудесно е да искат повече и повече. Да разчувнат границите на ограниценото ни съзнание, да ни предизвикват. Често забравяме, че днешните деца са утрешните възрастни. И ние не ги възпитаваме само как да бъдат "доброто и послушното дете на мама и татко", а поставяме основите на един зрял, самостоетелнен, отговорен възрастен човек. Хубаво е да погледнем нещата малко в перспектива.
цитирай
9. mamas - Много хубав постинг!
15.09.2009 13:20
Когато децата вършат нещо, защото "така трябва", без да им е обяснено защо, в първия момент без контрол ще направят точно обратното на правилното.
Но се иска много търпение (и умение) от страна на родителите, които пък никой не е учил как да бъдат добри родители...
цитирай
10. victoriavselena - никой не е учил как да бъдат добри родители...
15.09.2009 15:16
за това създавам училище за щастие - раздел отношения родители-деца. Един от най-важните за щастието ни. Благодаря че си тук.
цитирай
11. анонимен - от Елеонора
15.09.2009 21:23
Отново прекрасен постинг, поздравления! Съгласна съм с теб, виктория, но ми се струва, че голяма част от родителите / включвам и себе си / се страхуват да дадат свободата на децата си да бъдат себе си, да изказват мнението си, да аргументират желаниета си. Спор между родител и детето му, това често се превръща в караница и скандал, а не в нормален разговор, в който всяка страна е равнопоставена.
Опитвам се да не правя тази грешка, опитвам се да съм добър родител. Благодаря ти!
цитирай
12. victoriavselena - Родител, който
15.09.2009 23:00
е готов да признае, че не знае всичко е готов да се учи е постигнал 90% успех, останалите 10 са напълно постижими и реални. Ти си прекрасен родител и си готов ада положиш усилия да подобриш живота си и да постигнеш щастието, от което много са се отказали. Прегръдка.
цитирай
13. dobsun - интересен постинг....
18.09.2009 18:41
Когато синът ти, който е в шести клас, ти каже: "Реших, че вече знам достатъчно и повече не ми е нужно да ходя на училище, защото там не учим съществени неща и такива, каквито наистина ще са ни полезни в живота", тогава какво правим? "Да сине, браво, ти си умно дете, можеш да се справиш и без физиката, химията, и разните му там други излишни глупости, които учите".
А когато дъщеря ти решава, че ще излезе точно с тази пола и по къси чорапи, когато навън температурите съвсем не са подходящи за такъв вид облекло, аз й казвам: "Щом така си решила - добре. Ти решаваш."
Съгласна съм, че трябва да има избор, децата да свикват да са самостоятелни, защото ние няма цял живот да сме край тях, но все пак трябва да има и контрол.
цитирай
14. victoriavselena - от моя опит
18.09.2009 20:46
1. за дъщеря ми в детската градина, когато имаше дъжд, а тя си намери летните сандали- говорихме, преговаряхме, обяснявах за сезоните, обу си сандалите за в къщи, а за навън ботуши. После започнахме да приготвяме ДВЕТЕ дрехите от вечерта от определени варианти от сорта Какво искаш панталон или пола, какво искаш розово или лилаво и т.н., т.е. избор от определени възможности, свобода вътре в някакви граници.
Първо е количката, после кошарката, проходилката, леглото, стаята и т.н. ,но тя знае, че това е нейната лична територия и аз я уважавам. Например така беше с чинията й. Аз й слагах какво да яде а тя си определеше реда и начина. Имаше избор. Това е което беше посланието - винаги можеш да избираш между това и онова. Винаги я питам какво иска да яде на другия ден, казвам какви продукти имам, предлагам, обяснявам, но има разговор(преговори) по въпроса ЗАЕДНО С НЕЙНОТО УЧАСТИЕ. Когато отивам на голяма месечна покупка всеки си дава списъка с нещата, които иска. Най-странното е, че излиза по-евтино. Преди купувах неща по мой всук и за "всеки случай", а сега само поръчаното. Чудесно е, препоръчвам.
2. За сина ти - има задължителна част и желателна във всички области на живот. Има горчив хап има и сладолед. Но винаги се старая, когато има горчиви хапове, да има и "поправящо преживяване" след това. Например след зъболекар винаги отиваме на някое кефско място.
Но просто аз наистина съм много съгласна със сина ти. Той е умно дете. Без физика и химия се оправяме в живота, но без основни предмети като - финанси, отношения, секс, общуване, родители-деца, мъже-жени, взимане на решения, правене на избори, кога да се съгласим и кога да откажем, как да откежем без да нараним другия, как да си планираме разходите и приходите, как да изберем професия, в какво сме най-добри, и най-простия предмет, в който много, ама много се проваляме в живота - кога и как да кажем ДА и кога и как Не.
точно така - кажи му истината , точно това, което мислиш - Да сине, браво, ти си умно дете, можеш да се справиш и без физиката, химията, и разните му там други излишни глупости, които учите".
но в училище учиш и как да се справяш в обществото, как да контактуваш с връстници, как да работиш в група, на заедно, на контакти, да си планираш времето, да работиш със срокове, да говориш пред група хора, да бъдеш лидер, да се изявяваш и др. такива важни неща наживо, а не виртуално. Защото от тези инитренетни връзки и контакти забравяме да говорим. За това е училището, а не за физика и химия.
но факт е, че имаш умни деца. Поздравявам те.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545701
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697