Учените  вече доказаха, че основните неща, които научаваме и ни управляват през целия ни живот, истините, които ни направляват се наслагват в нас някъде до 7-та ни година. Неща, които сме чували от родители, братя, сестри, близки за пръв път се превръщат в основни модели, възосновата на които ние в последствие осъзнато или не взимаме решения и правим избори. Често дори не осъзнавайки, че ние вече сме възрастни и зряли хора, а все още виждаме нещата с погледа на 5-6 годишни момчета и момичета.

Аз лично често се виждам изправена пред някакво "неопреодолимо" препятствие, пред дълбока пропаст, която ме дели от желаната цел и ми се иска някой да ме преведе, да ми подаде ръка, за да мога да продължа. Така ми се случи и при една от ексурзиите ми по планините. Пътят ни преминаваше през една река. Явно мостът беше изчезнал и трябваше да преминем през един дънер, прехвърлен през двата бряга. Изпитах парализиращ страх. Нищо не можеше да ме накара да направя и крачка напред. Път назад нямаше. Хижата най-нахално ми се хилеше от другата страна на дълбокото дере, на дъното на което си течеше рекичката. Всичко би ми изглеждало много красиво, ако не беше това огромно препятсвие пред мен. Седнах на брега и заплаках от безсилие. Чувствах се толкова беззащитна и отчаяна. Цялото ми тяло се бе сковало от ужас и не ми позволяваше дори да си протегна крака по посока на дънера. Тогава човекът, с когото бях и бе преминал препятствието с лекота и усмивка, се сети какво да направи – върна се и ми протегна ръка. Аз станах и се хванах (ама буквално) за показалеца му. Трябваше ми само един пръст за да направя първата крачка и да се прехвърля на другия бряг. Спрях разтреперана и обърнах глава назад. Това, което преди малко ми изглеждаше като непреодолимо и невъзможно, от тази страна на брега изглеждаше като нещо ново и интересно.Бях горда от себе си, че все пак успях да наддделея страха си от височина и да премина по дънера.

Колко пъти в живота ни изпадаме точно в такава ситуация – като че ли пропаст се е изправила пред нас и ние в никакъв случай не можем да я преминем, докато…някой не ни подаде, ако не цяла ръка то поне пръстче.

От къде ли ни е познато? И аз не бях се сетила, докато днес не видях едно момиченце да подтичква по тротоара. Но щом стигше до края му и трябваше да пресече отстреща, се забиваше до бордюра и изчакваше дядо си, подаваше му ръка и така двамата пресичаха. На това са ни дресирали (и това е чудесен навик). Щом стигнем опасно място да се забием на място и да чакаме някой да ни подаде ръка. И може би на тази възраст да пресечем улицата ни се е струвало в същата мащабност като преминаване над пропаст, но днес това ни се вижда къде по-подстижимо. Но срещайки една нова ситуация и ние се стряскаме  и изпадаме в паника, нашето съзнание се обръща автоматично към същия модел на действие, който вече е възприет в нашето подсъзнание – "не можеш да преминеш сам/а, трябва ти някой да  ти подаде ръка". А ако няма някой около нас? Или ако има някой, а той не се сеща да подаде и пръст? Ако и ние не се сещаме или е под нашето достойнство да поискаме помощ?

Тогава? Нека си спомним, че някои страхове ни се струват огромни и непреодолими, защото ги гледаме с очите на 5-6 годишно дете. Спомнете си, че в тази възраст понякога и голямата локва ни се  е струвала като цяло море.

Спомнете си на каква възраст се, докато гледате към препятствието. Дали не наднича от някъде детето във вас?

чудесен постинг, понякога ни е нужна само малко увереност за да повярваме, че можем...
поздравления...

само едно пръстче не ни достига :)

"Подай ръка" - как звучи само?!
В живота ни - реалния е нещо обикновено, като изречение, за подкрепа, помощ, да, за преодоляване на препятствие и т.н.
Но виртуално...е божествено!
Така бях посрещната от един човек в блога и това още ме топли...
Поздрав, за хубавия постинг, мила!!:)))

имаше период от живота ми, в който бях забравила да се смея. Попаднах на едно място, където имаше терапия със смях. Хора седяха в кръг и някой доброволно сядаше до водещата треньорка. Човекът си разказваше проблема и тя го учеше как да се смее над него. Не да се подиграва, а да се смее. Една жена имаше голям корем и това много я тормозеше. Треньорката я учеше като каже корем да започне да се смее.
Станах и аз и разказах, че съм забравила да се смея на глас. забравила съм как звучи гласът ми. Тогава тя ми каза много сериозно - Аз сега ще те науча да се смееш, ще ти обясня как става това.
Изведнъж това ми се видя страхотна шега, та всяко едно бебе знае да се смее на глас. а аз съм толкова загубена, че трябва да ме учат. Тази картина ми се стори толкова смешна, че се изпъркалях на пода от смях (буквално). И вече чувам своя смях, надявам се това д астава все по-често.
Това, което бе нейната протегната ръка в случая бе нейното сериозно отношение, нейната симптатия, изслушване. Не случайно казват, че ако разкажеш на лекаря за болестта си, половината вече си излекуван.
През живота си съм получавала често такива "протегнати ръце". Не само виртуално, а реално.

къде е тая терапия със смях?
Ето ,такъв предмет още трябва да се учи и в училището!
Задължително.
Защото само хората, които има т чувство за хумор заслужават моето уважение.
А пък не само аз мисля така.
.."Светът е оцелял,
защото се е смял!"
...над грешките си .
И се е върнал да се поправи. Ама с УСМИВКА ,А НЕ С ОМЕРЗЕНИЕ.

Темата ме вълнува, но съм твърде изморена за коментар. Споделям твоето разбиране.
Хубав ден!

Точно от това се нуждаем - от протегната ръка или приятелско потупване по рамото, от малко насърчение и симпатия.

с тази терапия се запознах в чужбина, но това не е въпрос на шеги ичуство за хумор, а смях. Интресеното е, че калориите изразходвани от 10 мин. чист смях се равнява на 30 минути каране на колело. Просто задействате диафрагмата и се смеете. Като начало можете да практикувате в къщи ходене с молив в устата за заздравяванен на мускулите за трениране на усмивка

преполагам, че си се наговорила днес, може и да си помълчим заедно- :))

да, някой да ни каже, че всичко е наред, да ни изслуша мълчаливо клатейки с глава, да ти протегне ръка, да ни потупа по рамото, да ти се усмихне. Много е лесно да бъдеш добър. Толкова е лесно и просто, че хората се объркват. Какво прави Господ, че всички го обичаме - изслушва ни без да ни прекъсва. Каквото ида направим, каквото и да кажем - все е там - свободен да ни изслуша. Никога не е казвал, сега съм зает, ела след малко, по-късно (както ние често правим на децата си) :)))

Лесно е да бъдеш добър, само трябва да го поискаш. А всички се нуждаем от любов, приемане и насърчаване! Всичко, което прави Господ е изключително просто, затова не можем да Го разберем със сложното си мислене! Много ми харесва едно от имената на Господ в библията - Йехова Шама - Господ, Който е тук!

но често добър се бърка с добродушен, глупав, използван, балък, безгръбвначен, мекотело. А да си добър не значи, че се раздавеш на другите до край и даваш да те нараняват и използват. Добър е когато си добър и към себе си и към другите. когато раят е в сърцето ти.

Съгласна съм с теб.

в начина на мислене и в това, с което се занимаваме. Интересно ми е да те чета. Благодаря че си тук.

За американски лекар ,който в своята клиника лекува болните от ракови заболявания само с Витамин С и смях.Малко си спомням ,но важното съм запомнила-в стаите на болните има възможност да се пускат комедии ,като се започне от Чарли, Бъстър Китън...Луи дьо Финес...за руските комедии ,разбира се нямаше нищо ,но бих ги прибавила и тях("Операция И";"Диамантената ръка"...итн).
Това ме впечатли.
Вярвам ,че е възможно с положителна енергия да се преборим с болестите.
...Или да не стигаме до там, да се разболяваме.Много болести не са наследствени , а са в следствие срив на нервната система.

:)

точно това си мислех, че трябваше да бъде заглавието - вместо как да преминаваме пропасти - как да не стигаме до тях. Как да избираме пътища без пропасти?
Но от друга страна за мравката и пукнатината в асфалта е пропаст, как ли се справя тя? ;)))

винаги си добре дошла

Ако отворим темата за мравките , а и за пчелите...
Те са велики същества.
Необикновенни общности.
Как го правят ,наистина!?
Че и мъкнат огромни товари насам-натам...
Божи твари!
Създал ги е ,за да се поучим от тях....може би!?

които сме забравили. Но идва време да се върнем назад и да се подсетим.

Напуснах крепостта

Напуснах пропастта

Намерих в себе си жена

Помахах й с ръка

И тръгнах с нея по света

Показа ми неща

Които познавах само в съня

Ех, каква жена!

Намерих в себе си жена :))