Беше истинско бижу красиво ценно бижу, изградено от умелите  ръце на стар майстор.  Много труд и ценни материали вложи майстора в нея, много часове прекара взирайки се в нея, но... резултатът надмина дори и неговите очаквания. Беше му много лесно да я пласира на търговеца на бижута, а той от своя страна веднага я предаде на собственика на най-луксозния магазин в града.

Магазинът се намираше на малко площадче точно срещу началото на улицата водеща към луна-парка. По нея имаше дълга редицата от сергии, които започваха почти от площада и продължаваха до самия вход на панаира. Тази улица винаги бе шумна  и весела. Непрекъснато минаваха хора, а вечер и през почивните дни си беше направо навалица. Хората обичаха да се забавляват, да се веселят, да се въртят на въртележки, да опитат от месните вкуснотийки, да си закупят и нещо евтинко по сергиите. Беше им приятно дори просто така да се разходят, да се видят с близки и познати, да си разменят новини, някоя и друга шеге, поздрав, помахване с ръка. Оживено беше там, от другата страна на площада. Как им завиждаше огърлицата. Завиждаше на всички тези евтини, пласмасови, шарени дрънкулки, които пълнеха сергиите. Хората се спираха при тях, пипаха ги, галеха ги, подхвърляха ги, купуваха си, отнасяха ги по домовете си. Те бяха много и заедно. Никой не пречеше на ръцете  да се докосват до тях. А нейния живот съвсем не беше така. Нейния живот беше различен – тъжен и самотен. Дебелото стъкло непресънато я делеше между нея  и ръцете на хората.

Тя бе красива, ценна огърлица. Всяка сутрин я изваждаха от сейфа, в който я съхраняваха за през нощта и я слагаха на специална поставка във формата на женска шия на витрината на магазина. Там тя бе подложена на всякакви погледи – визхитителни, подигравателни, ядосани, зависливи. Малко бяха тези, които я гледаха с истинска любов. Малко бяха познавачите на ценности. Така изкарваше до края на работното време, след което собственика я сваляще внимателно от поставката й, слагаше я в нейната специална кутия с легло от кадифе, отваряше сейфа с тайния код и я полагаше вътре. Заключваше бързо и излизаше, оставайки я на тъмно и задушно.

Специална беше тази огърлица. Беше попила в себе си любовта от ръцете на майстора. Бе поела тази любов в шлифованите си камъни, в сложните плетеници между тях.  И тази любов я караше да блести по особен начин, да бъде по-истинска и жива от другите бижута в магазина.  Тази любов искаше тя да пренесе някому, искаше да принадлежи някому, да го радва, да го краси, да я обичат, да я галят, да е показват, да я ценят.

А това, което правеше до сега бе да краси една скучна витрина, на един малък магазин, намиращ се на площада, точно срещу най-оживената улица на града. А и това правеше само няколко часа на ден и през останалото време лежеше върху кадифеното си ложе в тъмния закодиран сейф.

Но ето, че дойде и нейния ден. В магазина влезе познавач. Богат познавач. Богат, влюбен познавач. Той й хвърли бърз поглед, веднага я оцени и заговори тихо с продавача. Много бързо и сръчно я свалиха от поставката й и я положиха в ръцете на познавача. Вълнението й беше силно. Тези красиви мъжки ръце я държаха, галеха, обвиваха, обръщаха във всички посоки, въртяха, подхвърляха и отново я галеха. Познавача нежно прокара пръст по камъните й, по сплетените връзки, златните телчета и й се любуваше с открито възхищение. Погледът му искреше. Ръцете му леко потреперваха то вълнение. Ах, ако можеше някакси да му покаже колко се вълнува и тя. Познавачът заговори с тон на купувач. Тя вече познаваше тази нотка в гласа, разбираше кога някой иска да я притежава. Дано, дано се спазарят за цената. Дано продавачът да не прекали с исканията си. Дано, дано. Ако имаше сърце, щеше да и се пръсне. Какво? А? Търпение ли? Колко може да продължи един пазалък? А и кой се пазари, когато става въпрос за нея? Познавачът победи. Извади чековата си книжка и с бързи и уверени движения попълни цифрата. Тя не разбираше от цифри, но май бяха много и такива кръгли. Положиха я отново в нейната кадифена луксозна кутийка. На нея й се искаш еда закрещи от вътре – "Защо ме разделяте от него? Защо ме вземате от ръцете му?" но от вълнение не беше й останал глас. Но ето... то май стана... това за което бе мечтала... стана... Не я сложиха отново в сейфа. Не! Дадоха я в ръцете на познавача. Окончателно. Прекрасно. Тя повече никога няма да виси унизително самотна на тази смешна витрина.

Кутийката потъна в джоба му. Но само за няколко часа. Само до срещата му на бала. Само докато не пое любимата си жена в ръцете. Само докато не засвириха любимия им валс. Само докато красивите му бъце не извадиха кутийката от джоба му. Само докато не я отвориха и не я извадиха под ярката светлина на полюлеите. Само докато не грейна усмивката на лицето на красивата жена. Само докато тя не се обви около шията й. Само докато не легна върху гърдите й. Само докато не се почувства съвсем, ама съвсем на мястото си. Точно там, за където бе създадена – за балове, музика, танци, ярка светлина, полюлеи, женски гърди, красиви рокли, влюбени погледи. Едно скъпоценно същество попадна точно в своята среда. Точно на мястото си. Там, където бе оценена, обичана, приета. В страната на лукса и красотата.

Добра дошла, огърлицо, на своя първи бал. На своето първо представяне. Добре дошла, ...това е само едно начало...твоето начало

Живота продължава... Танцувай, огърлицо.... това е твоят дебют.....

и за теб познавач ще се намери, ха се сега се усмихни и не се излагай :)))

хубав разказ, но бих искала и аз съм такъв добър познавач, да разпознавам ценното и фалшивото само с един поглед. Защото много евтини пласмасови дрънкулки се навъдиха напоследък. Как става това? Има ли училище за познавачи?

тази огърлица е като любовта, колкото по изящна й скъпоценна е толкова по-дълго чака своя бляскъв бал.
Поздравления victoriavselena, чудесен разказ...

благодаря, има познавачи, вече и от далече ме надушват ;)

настина и аз така искам да съм познавач - да има усета към красивите и ценни неща и от един поглед да разбирам кой колко.Мисля, че женската интуиция много ни помага за това, въпросът само едали искаме да се вслушваме в нея.

да, точно така като любовта и като всичко ценно, което имаме в себе си. Любовта определено е едно от тези неща.