Тя бе дъщерята на шефа. Най-красивата, най-спретнатата, най-шикозната, най-образована, най-желана, най-бленувана, най-ухажвана, най-издокарана, най-... тормозена. Към нея се предавяваха най-много изисквания. Трябваше да се замисля за всяко свое действие, дума, жест. Не трябваше да се изложи. Никога. Изложеше ли себе си, излагаше  и него – татко си. А татко й беше най-важния. Той бе вожда на цялото племе от безволеви, безмислещи, изпълнителни влечуги. Глупаво усмихнати, те се носеха тихичко по коридорите на фирмата. Залепили тази глупава усмивка на безжизнените си бледи лица, те крачеха бързо и ритмично с добре премерени движения. Целият им външен вид изразяваше подчинение. Мазно, гадничко, лепкаво подчинение. Разредено с примирение, безволевост, прекършеност, отчаяние, безгръбначие. Учжим бяха изпънати и стегнати, ама бяха базгръбначни. Знаеха само да се кланят напред. Но при тях нямаше ляво-дясно. Липса на всякаква гъвкавост и самостоятелност, инициативност. Играеха си на бездушие. Не показваха никакви чувства. Във фирмата на баща й не се стимулираще проявата на чувствата. Хората, които се вслушваха в чувствата си, бяха слаби и нестабилни и това изобщо не се толерираше. Баща й обичаше да владее положението си, не обичаше изненадите, не се доверяваше на никого и за това всичко трябваше да минава през него. Без негово разрешение нищо не биваше да се предприема. За това инициативността  и творчеството се убиваха още в зародиш. Той стоеше начело и в семейството и във фирмата си и ги управляваше с достойнство и чест, както обичаше да се изтъква пред другите.

Тя имаше по-голям брат, който бе специално толериран и обучаван като бъдещ наследник и продължител на делото на баща й и за него не се отнасяха общите правила за "простосмърните". Тя и майка й спадаха в общата категория на обслужващ персонал. Всяка от тях имаше своята роля и трябваше да си я изпълнява висококачествено. От нея – дъщерята й се изискваше да бъде винаги красива, учтива, изрядна в държание и облекло, да учи бързо уроците си, да напредва в образованието си, да бъде едновременно и лъскава и скромна. За общо, (а дори и за нейно) очудване тя се справяве с лекота с всичките си задължения, а те не бяха малко. Тя трябваше да знае и да разбира много и разнообразни неща, и то повече от всички други нейни връстници. Тя трябваше да развива своята обща култура. От нея се изискваше да бъде на най-високо ниво еднакво добре и в тялото си и в ума. С една дума, тя трябваше да бъде над всякакви класации – единствена по рода си, пълна с амбиция и унищожаваща всяка конкуренция. Това естествено я поставяше на друго ниво (по-ниско или високо, не се знаеше) от връстниците й и това естествено я изолираше от тях. Но тя не можеше да си представи, че ще разочарова татко си и продължаваше в дадената й от него посока.

Баща й беше планиран и перспестивен човек. Той беше далновиден и гледаше далеч в бъдещето. Това му даваше голямо предимство пред конкурентите му и той ги отстраняваше с лекота. И тя бе част от плана му. За нея имаше точни и ясни указания, които тя трябваше да спазва за да може да се смести в общия житейски план на баща си. Баща й имаше един бог – този на властта  и на парите. Той вярваше в него и му се подчиняваше сляпо. Всичко друго бе маловажно и несъществено.  Всички наоколо бяха пионки в неговата игра, наречена планове за бъдещето. Той обичаше да се изтъква и за това многократно повтаряше:

"Аз съм започнал от нищо. Направих империя само със собствени сили и с вярата си в моя бог. Той ме подкрепи, той ме научи, той ме насочи за да мога днес да бъда това, което съм. А вие, всички останали трябва да ми се кланяте  и да ми бъдете благодарни за това, което правя за вас. До земята трябва да ми се кланяте." – поклащаше заплашително глава и ако беше много въудешевен, чукаше с юмрук по масата. Той беше (или поне той се смяташе за такъв) пример за идеалния съпруг, баща, началник. Приятел? Не, той нямаше приятели, защото не вярваше в приятелството. Имаше бизнес -партньори. "Защото в света на парите, се говори само на езика на парите и само парите могат да определят мястото ти в този свят."
Следва...

тя никога няма да е щастлива.
Очаква ли се продължение или е просто тема за размисъл?
Поздрави!

чакам продължението с нетърпение... темата е много интересна...

дано по натам и тя да го разбере и да намери пътя към щастието ;)

този разказ се роди след разговора ни за любовта и компромисите. Благодаря че си тук.

С неговия начин на мислене.... от толкова "високо" ще има да боли....

да, има и ги такива. Срещам ги на всички нива - "шефовете", самозабравили се, държащи нещата в свои ръце, а има и такива, които много се страхумат от тяхната власт и им дават пълното си подчинение.